Анализ на Омар Абдел-Баки, кореспондент на „Уолстрийт Джърнъл“ за Близкия Изток, базиран в Дубай

След като решението за военни действия беше отложено, САЩ се обърнаха към икономически натиск върху Иран, налагайки редица нови санкции на длъжностни лица, които според тях са отговорни за кървавото потушаване на протестите в цялата страна.

Начело в новия списък със санкции на Министерството на финансите е Али Лариджани, председател на Съвета за национална сигурност на Иран и близък сътрудник на върховния лидер Али Хаменей. Министерството обвини Лариджани в координиране на репресиите, които според оценки на правозащитни организации са довели до хиляди жертви.

Броят на загиналите надхвърля 2600, според американската неправителствена организация „Правозащитници в Иран“, а арестите са над 19 000.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп многократно заплашваше да атакува Иран, ако той започне брутални репресии срещу протестиращите, и насърчаваше иранците да останат на улиците и да превземат институциите на страната.

Но след като беше уведомен, че САЩ не разполагат с достатъчно сили в региона, за да нанесат съществен удар на режима и да противодействат на евентуални ответни удари, той е предпочел да изчака, докато не бъде събрана по-голяма огнева мощ, заявиха официални лица пред „Уолстрийт Джърнъл“.

Тръмп все още не е взел решение дали да прибегне до военна сила. Съветниците на президента са му представили и редица други варианти, от кибератаки до икономически натиск.

„По указание на президента Тръмп Министерството на финансите налага санкции на ключови ирански лидери, участвали в бруталното потискане на иранския народ“, каза министърът на финансите Скот Бесент.

Санкциите засягат редица официални лица, включително командири от Ислямската революционна гвардия, мощна структура в иранската армия, и няколко висши полицейски служители. Санкциите ефективно изключват техните цели от финансовата система на САЩ.

Санкциите са насочени и към организации, които според американското министерство на финансите помагат за изпирането на приходите от иранския петрол чрез нелегална банкова мрежа. Сред тях са компании със седалище в Обединените арабски емирства, които според твърденията служат като прикритие и подпомагат продажбите на ирански петрол.

Иран е използвал своя арабски съсед, партньор на САЩ в областта на сигурността, за да изпира средства, да заобикаля санкциите и да финансира свои представители в региона, включително Хизбула, съобщава изданието.

Лариджани, консерватор, на когото Хаменей се доверява за най-деликатните мисии, се счита за прекалено умерен от някои радикали в Иран. Но както много от относително по-отворените елити, неговите някога гъвкави позиции се втвърдиха по време на размириците, които представляват най-сериозното предизвикателство за режима от десетилетия.

Според източници от Близкия изток, Лариджани наскоро се е обадил на арабските страни в региона, заплашвайки ги с ответни мерки срещу американските военни бази на тяхна територия, ако Вашингтон предприеме атака. Иран публично е отправил същата заплаха.

Страните от Персийския залив, опасявайки се от безредици в Иран и ответни удари на тяхна територия, спешно са лобирали пред САЩ да не предприемат атака. Атаката изглеждаше неизбежна в средата на седмицата, когато САЩ изтеглиха част от персонала си от ключовата въздушна база „Ал-Удейд“ в Катар, Иран затвори въздушното си пространство и официални представители от Персийския залив се подготвиха за удар.

Въпреки че са облекчени, че това не се случи, официални представители от Персийския залив заявиха, че все още смятат, че удар е вероятен, след като САЩ разположат сили на място. Тръмп наблюдава как Техеран се отнася към протестиращите, преди да вземе решение за по-нататъшни действия.

Протестите, които започнаха миналия месец, предизвикани от влошаващата се икономическа криза и подхранени от общото недоволство от режима, се разпространиха извън Техеран в голяма част от страната. Протестиращите призовават за смяна на режима, скандирайки „смърт на диктатора“ и подкрепа за сина на покойния шах, който беше свален от власт по време на революцията през 1979 г.

Иранското правителство предприе жестоки репресии, включително с използване на боеприпаси, твърдят протестиращи и правозащитни организации. Макар че блокирането на интернет е ограничило информацията, която достига до външния свят, проверени кадри от Иран показват редици от трупове в чували.

На 12 януари Тръмп обяви, че САЩ ще наложат 25% мито на страните, които продължават да търгуват с Иран. Това съобщение беше повторено от Бесент във видео изявление, докато обявяваше новите санкции на 15 януари.

Не е ясно как митата ще се отразят на американските бизнес партньори и такива в областта на сигурността в региона. Милиарди долари се търгуват ежегодно между Иран и Персийския залив, където се намират ключови военни съоръжения на САЩ. Турция, член на НАТО, също е важен търговски партньор на Иран. | БГНЕС