От редактора
Премиерът Стоилов нарежда със закон – ставаш държавен чиновник, ако носиш български дрехи и обувки
Няма съмнение, че в първите възрожденски правителства на съвременна България е имало много истински родолюбци. Такъв е кабинетът на Константин Стоилов, който идва на власт през 1894 г. и управлява страната два мандата, до 1899 година.
На 14 март през 1897 г. правителството на Стоилов, подкрепяно от Народната партия, притиска парламента да приеме и обнародва Закон за задължително носене на дрехи и обувки местно производство от държавните чиновници. Реално той има единствено протекционистичен характер за развитие на прохождащата индустрия на освободена България. Интересен е и фактът, че Законът продължава да действа почти до идването на власт на комунистите през 1944 година.
Днес в България е невъзможно да бъде приет такъв закон, въпреки, че родното производство се е свило и изпитва огромна нужда от подкрепа и протекция. Първите противници на такава инициатива ще бъдат естествено депутатите, министрите, политиците, охранените банкери и така нареченият измислен елит на прехода. В психологията на българина е да се гнуси и срамува от родното и да залита все по чуждите парцалчета и патъци. Както казва народът - всеки цървул иска да е трандафор. И тази мечта е още от годините на Алеко, когато цяла България мирише на суган и чесън, но въздиша по Виена.
Абсурдно е да помислим, че управленците на държавата, които днес се разхождат облечени за по 10 бона и се фукат все с маркови дрехи и обувки, ще изберат българското. Те нямат и финансов интерес, защото така ще спрат контрабандата на китайски, турски и азиатски боклуци, които заливат пазарите ни, но пълнят партийните каси.
Тъжната истина е, че през последните 30 години протекционистичните закони са кът, повечето са лобистки или в интерес на някоя чужда страна или групировка. Нямаме закони, каквито е ковал Константин Стоилов, защото родните елити са менте - повече чуждопоклонически, а не български.
Фактор
На 14 март през 1897 г. правителството на Стоилов, подкрепяно от Народната партия, притиска парламента да приеме и обнародва Закон за задължително носене на дрехи и обувки местно производство от държавните чиновници. Реално той има единствено протекционистичен характер за развитие на прохождащата индустрия на освободена България. Интересен е и фактът, че Законът продължава да действа почти до идването на власт на комунистите през 1944 година.
Днес в България е невъзможно да бъде приет такъв закон, въпреки, че родното производство се е свило и изпитва огромна нужда от подкрепа и протекция. Първите противници на такава инициатива ще бъдат естествено депутатите, министрите, политиците, охранените банкери и така нареченият измислен елит на прехода. В психологията на българина е да се гнуси и срамува от родното и да залита все по чуждите парцалчета и патъци. Както казва народът - всеки цървул иска да е трандафор. И тази мечта е още от годините на Алеко, когато цяла България мирише на суган и чесън, но въздиша по Виена.
Абсурдно е да помислим, че управленците на държавата, които днес се разхождат облечени за по 10 бона и се фукат все с маркови дрехи и обувки, ще изберат българското. Те нямат и финансов интерес, защото така ще спрат контрабандата на китайски, турски и азиатски боклуци, които заливат пазарите ни, но пълнят партийните каси.
Тъжната истина е, че през последните 30 години протекционистичните закони са кът, повечето са лобистки или в интерес на някоя чужда страна или групировка. Нямаме закони, каквито е ковал Константин Стоилов, защото родните елити са менте - повече чуждопоклонически, а не български.
Още от От редактора
Българи предават апостолите Волов и Икономов, река Янтра им става гроб
По ирония на съдбата революционерите не падат в битка с турците, а се удавят в буйните води на Янтра
Честит 24 май: Върви, народе възродени!
Почитаме светите братя Кирил и Методи - Ден на българската просвета и култура
Прочутият Савонарола, отрицател на светското, на когото един папа посвещава литургия, а друг папа го изгаря на клада
На днешния ден през 1498 г. Джироламо Савонарола е отлъчен и хвърлен на клада, но оставя в наследство литературно-философски трудове, които могат да се открият в най-големите библиотеки в Западна Европа. Той приема за свое призвание да се бори срещу покварата, но стига до фанатично отрицание на светското.