Реденето на листите е трудна и конфликтна работа за всяко ръководство, коментира в предаването "12+3" на БНР Янаки Стоилов, който е сред засегнатите от промените в партийния устав, ограничаващи участието в дейността на парламента до три мандата или общо 12 години:

В новите листи на БСП има известни авторитетни имена като Тома Томов, проф. Иво Христов и други, които се приемат от левите избиратели. Тези предложения доказват, че не новите лица, а изявените личности правят политиката. Но вместо тяхното привличане да усилва представителството на БСП, наблюдаваме че от парламентарно участие са отстранени хора, които формираха и отстояваха промяната на политиката на БСП, които и сега получиха подкрепа от редица основни общински организации на БСП.

Българската политика се нуждае от обновление, но ръководството на БСП изглежда е пропуснало да проведе по-активен диалог с някои от местните структури на БСП, допълни Стоилов и предупреди да не се прекалява и с увлечението по т.нар. "гражданска квота", за да не се стигне до комични попълнения.

Не съм прекрачвал границата на политическата почтеност и пожелавам и на сегашните кандидати да го докажат с поведението си, отчете още Янаки Стоилов, като призна, че е водил и тежки, и обречени битки, а в много случаи е заставал в конкуренция и състезание дори със съзнанието, че това не е печелившата позиция.

В БСП има място както за хора, които са първо поколение социалисти, така и за такива, които са трето-четвърто поколение и не бива да се слага общ знаменател, подчерта още дългогодишният ляв депутат:

По-добре е да задаваме въпроса няма ли да се допусне определени хора в БСП да имат лични квоти в нея, а не за това дали поколенчески зад една известна фамилия идват хора със същата фамилия. Не бива някаква семейственост да бъде използвана като бонификация, нито пък приемствеността да бъде отричана поради този факт.

При нас започват да се прилагат някакви антикритерии, за разлика от всяка друга дейност – на учителя, лекаря, инженера, изтъкна Янаки Стоилов, според когото сега се предлага обратният подход – че 10-15 години са пределът, в който може да се упражнява парламентарната дейност:

Това противоречи на логиката на развитието и доказването, защото не е добре за хората, които сега идват. След някоя и друга година те ще бъдат обявени за излишни точно в момента, в който могат да направят най-много.