Божилов: При атака срещу територия може да се задейства чл. 5, хибридните атаки са под смисъла му

Русия не напредва на бойното поле, дори напротив - украинците си връщат някои от териториите. Ключово за започване на преговори е спиране на огъня. Това е много важно и тук виждаме крайно противопоставяне на позициите на Русия и Украйна, коментира пред БНР бившият зам.-министър на отбраната и основател на Софийския форум за сигурност Йордан Божилов в интервю на Весела Владкова.

"Виждането на Украйна е, че Русия може да бъде принудена да седне на преговори, ако се увеличи натискът върху нея, а напротив - Америка разрешава и насърчава навлизането на руски дизел на международните пазари с идеята, че това ще доведе до намаляване на цените на петрола и дизела в САЩ, което е ключов въпрос за предстоящите избори за американския Конгрес, които ще се проведат на 3 ноември", подчерта той, като обясни ситуацията.

"Има консултации, те са много важни. Там се обсъжда прекратяването на войната, гаранциите за Украйна и цялата европейска архитектура за сигурност. Но виждаме противопоставянето на двата подхода - американския и украинския."

По думите му в преговорите в Маями са участвали, освен американските и украинските представители, но и представители на няколко европейски държави, както и на НАТО и ЕС. Тепърва ще има разговори с Русия, посочи Божилов.

"Дали Русия ще приеме някаква форма на спиране на ударите или сядане на масата на преговори, е много неясно."

И в рамките на ЕС, и в рамките на НАТО се говори за укрепване устойчивостта на държавите и изграждане на защита срещу хибридни дейности, защото това ще продължи, изказа мнението си още той. Според него Европа не е подготвена за противодействие на хибридните дейности.

НАТО има основната задача да защитава териториите на държавите, посочи Йордан Божилов и допълни, че когато има атака срещу територията на някоя държава, тогава може да бъде задействан член 5. Хибридните действия са под смисъла на този член, уточни той.

За източния фланг на НАТО, част от който е и България, експертът коментира: "В държавите, които са териториално по-близо до Русия и които имат история в отношенията с Русия, е по-изострено усещането за рисковете от Русия. НАТО има разработени планове за действия по целия източен фланг, така че всяка една държава да бъде защитена от колективната система. Тези планове бяха приети много преди Тръмп да стане отново президент на САЩ. А той на практика преформулира американския ангажимент към сигурността на Европа. Америка, освен че разполага с най-голямата военна мощ в НАТО, тя дава изключително важни системи за общата отбрана.

Тук за нас стои въпросът - ако Америка намалява този ангажимент и политически, и във военно отношение, как ние ще изградим нашата отбрана. Държавите в северния фланг изграждат много засилено регионално сътрудничество, за да могат да укрепят възможностите си за съвместна отбрана. В нашия регион регионалното сътрудничество е много слабо развито. От тази гледна точка виждам доста въпроси. И големият въпрос - каква е ролята на европейските страни като стълб в НАТО - явно там ще се търси именно попълване на липсите, които ще се установят след американското преосмисляне на своето участие в европейската отбрана."

Според него рамковото споразумение с Украйна е само предпоставка. По думите му трябва да се търсят конкретни проекти и активни разговори с Украйна.

В България се пускаме по една лека писта, смята Божилов и обясни: "Ще купим 5 системи за заглушаване, 5 системи за противоракетна, противовъздушна отбрана. На нас ни трябва една цялостна обща система, която да включва и техническата част, но и организационната част - това го нямаме. Това са неща, които ние концептуално трябва да ги преосмислим."