Преговорите с ЕС по никакъв начин не са свързани с реалното затваряне на въглищните централи. Това заяви категорично пред БНР министърът на екологията Юлиян Попов.
"Това, че са посочени някакви цели - например тази цел 40% намаляване на емисиите - тя ще бъде постигната несъмнено. Ако я махнем, това нищо няма да промени. Ако я оставим и не я постигнем, ще влезем в някакво наказателно постановление, в някакво нарушаване на договор и нищо особено няма да се случи. Фактът, че тя е там, е просто индикативен факт. Т.е. ние няма да нарежем и унищожим нито една централа, няма да я съборим, освен ако компанията, която я притежава, не го направи, а това също ще стане, защото частните централи, когато започнат да губят, те просто ще затворят - това няма нищо общо с правителството", обясни екоминистърът.
Неговото мнение е, че държавната въглищна централа трябва да бъде запазена като стратегически резерв и да бъде обслужвана като такъв.
"Това не означава, че тя ще работи с пълен капацитет, защото това го определя пазарът. Но тя трябва да бъде запазена, защото ние трябва да управляваме геополитически рискове от висок порядък в бъдеще. Ние трябва да бъдем подготвени".
По отношение на мините министър Попов обясни: "Дори утре всичко да прекъсне да работи, мините трябва да продължат да работят поне 3000 души в продължение на 10 години. Това е осигурена работна ръка, защото зариването, изравняването на тези терени изисква тази работна ръка за 10 години. Каквото и да правим, тези места са осигурени".
Според него оттеглянето на териториалните планове е възможно, но ще доведе до загуба от порядъка на 2 млрд. лв., без да получим нищо в замяна. По думите на екоминистъра тези планове се разработват вече 2 години в изключително обстойни консултации с всички. Те са общи, това са рамките, обясни той и подчерта, че конкретните проекти, инициативи и строежи все още не са дефинирани.
"Това, което става с въглищната индустрия, не зависи по никакъв начин от това, което ние искаме и ще получим като средства от ЕС. Въглищната индустрия се движи според пазара. Тази година, първите 6 месеца, в целия ЕС въглищното производство на електроенергия е паднало с 23%. Това е тенденцията. Това не е нещо - някой ни дава пари, за да затворим въглищни електроцентрали. Това е процес, който не зависи от това дали ще ни дадат пари или не. Той ще се движи без съмнение по пазарни линии. Не очаквам да се появи такъв тип криза, която да върне изцяло въглищното производство", коментира министър Попов.
За искания вот на недоверие, той заяви, че това е нормална процедура, особено в предизборен период, когато определени партии искат да спечелят от някоя гореща тема гласове за предстоящите избори:
"Тока става винаги в предизборна ситуация, когато политически партии, които нямат достатъчно подкрепа или достатъчно рационални аргументи за собствената си политика, се възползват от напълно легитимните тревоги на дадена част от хората, в случая работещите във въглищния сектор и те се присъединяват към тях, разпалват".
По думите му всяко обществено недоволство би трябвало да е в центъра на работата на правителството.
"С недоволството се справяме, макар и много трудно, именно заради много високата политизация и изместване на целия дебат. Преди да започне кампанията разговорите вървяха много конструктивно. С навлизането в кампанията нещата се изостриха и стигнахме до тук. Надявам се да се справим с рационалните аргументи, които имаме, и с това, че сме ангажирани в един процес на договаряне в последния момент на много закъснели договорки с ЕК във връзка с това те да подпомогнат прехода в България в енергийния сектор. Рационалните ни доводи са достатъчно добри, въпросът е как реагира политическата кампания. По отношение на основанията се справяме много добре".
Юлиян Попов
Според него проблемът силно се е политизирал и изострил с началото на кампанията ма кметски избори
Фактор Фактор
Още от Бизнес
Лъчезар Борисов: България може да привлече чужди инвеститори от автомобилния бранш
Част от партиите се страхуват да управляват, защото е необходимо да имаме максимум 3% дефицит
Българската банка за развитие участва в бизнес форум в Сингапур и Виетнам
Криза на държавния дълг в ЕС: България е с най-нисък, а Гърция с най-висок дълг