Юрий Фелштински

В Германия излезе книга за това как Сталин е подготвял Третата световна война.

Трудът на берлинския историк Александър Гогун, чиято премиера в Лайпциг беше посветена на 80-годишнината от края на съветско-германската война, представлява научно-просветителски пробив в разбирането на сталинизма и съветската история от следвоенния период. Поредица от привидно несвързани факти — изкуственият глад от 1946–1947 г., блокадата на Берлин през 1948 г., антисемитската кампания срещу „безродните космополити“ и войната в Корея — в монографията на Гогун са систематизирани и обяснени.

Както е прието в западната академична традиция, основната теза на труда е формулирана още в заглавието, което дава възможност на читателя още от първия миг да разбере за какво става дума: „Премислен апокалипсис. Как Сталин подготвяше Третата световна война“. Очевидно е, че изследване по толкова остра, мащабна и значима тема ще предизвика жив интерес сред широка читателска публика.

Историята около написването на книгата за късния сталинизъм сама по себе си звучи като шпионски роман. Изглежда, че властите в Руската федерация изобщо не са желаели тази монография да излезе на бял свят.

Докато събирал материали, авторът е получавал заплахи и се е наложило да се обърне към немската прокуратура и полиция. Властите задържали предполагаем агент на ФСБ в Бундесархива, който бил освободен след „възпитателен разговор“. По-късно, анонимен „доброжелател“ започнал да изпраща по пощата неща, които авторът не е поръчвал — като например метална гривна, напомняща на белезници. След нов сигнал до полицията потокът от „подаръци“ секнал.

Това ми напомни за случая с известната журналистка Анастасия Кириленко, живееща във Франция, която разследваше връзките между руската мафия и Лубянка — и получила по пощата… брадва.

Когато Гогун изнасял доклад за украинския национализъм във Виена, агентите на ФСБ се опитали да го вербуват. Опитът бил неуспешен, а авторът публикувал подробно описание на случилото се. В отговор, ФСБ хакнала пощата на фонда, с който водел кореспонденция, и пуснала в интернет откраднатите поверителни писма.

В конфликта се включили и Росархив, и МВнР на РФ, които без никакви формални основания и в нарушение на руското законодателство забранили на Гогун достъпа до Руския държавен архив за литература и изкуство. Запитването му касаело спомени на писателя Иля Еренбург за събития отпреди 80 години, като част от тези материали вече били публикувани.

Въпреки всички тези пречки, авторът създава завладяващо и ужасяващо четиво: страница след страница се разгръща чудовищният план на Сталин за завладяване на света — хладнокръвен и целенасочен, но изключително рисков. По онова време водещите сили вече притежавали ядрено, биологично и химическо оръжие и работели над термоядрени заряди. Пълномащабна война можела да доведе до самоунищожение на човечеството.

Сталин бил готов да заложи всичко

Стар, болен, но все още трезвомислещ, той смятал, че си струва да рискува собствения си живот, чийто край наближавал.

Монографията стъпва на огромен корпус от източници на различни езици. Използвани са материали от 36 архива в Русия, Украйна, САЩ и други страни, както и множество публикувани документи и анализи. Авторът дори се срещнал с внука на Сталин, който му предоставил полезна информация. Благодарности в книгата са отправени към двама изтъкнати изследователи на сталинизма – Олег Хлевнюк и Никита Петров, с чиято помощ били открити ценни архивни данни.

Сред тези данни има сведения, които учени от целия свят издирват вече над 35 години — например за златния резерв на СССР между 1945 и 1953 г. Дори по време на глада от 1946–1947 г. съкровищницата на Сталин нараствала системно и към края на живота му достигнала рекордно равнище за съветска и предсъветска Русия.

Впечатлява и географският мащаб на книгата

– от ледовете на Канада и Гренландия до джунглите на Виетнам. Въпреки че Гогун вече 13 години не стъпва на руска територия поради съображения за сигурност, той е събрал поразителни факти от архивите в Москва, Петербург, Гатчина, Красногорск и Хабаровск.

Истинската „черешка на тортата“ е неизвестен досега случай на бойно използване на оръжие за масово поразяване – химическа бомбардировка на муджахедините на Джунаид хан, владетел на Хивинското ханство в периода 1918–1920 г. След съветското завладяване на Хива, той избягал в Иран, откъдето продължил нападенията си над СССР. През 1928 г., в хода на една от акциите, неговият отряд бил подложен на авиационна атака с химическо оръжие, в която участвал самият Михаил Тухачевски – същият, който през 1921 г. потушавал с газ бунта на селяните в Тамбов. Гогун споменава този епизод в Централна Азия съвсем на място – защото ако Сталин е бил готов да използва такова оръжие срещу собствения си народ, едва ли би се поколебал да го стовари върху „империалистите“.

Сталин не се интересувал от съдбата на хората

 – дори от собствените си деца. Един подложил на разстрел, други – осакатил житейски. Властта била неговата единствена любов, а стремежът към поробване на човечеството е смисълът на живота му. Финалният ход на този гигантски план така и не се състоял само защото другарите му по партия, страхувайки се за кожите си, го отстранили.

Монографията е написана на ясен и жив език – много от пасажите в нея авторът вече е публикувал като научно-публицистични статии в сайта на радио „Свобода“, където са предизвиквали голям интерес и често са изпреварвали по популярност текстове за текущи събития.

Книгата на Гогун подтиква към размисъл за

днешната власт в Кремъл – излязла изпод шинела на Сталин

 и открито възхваляваща тирана. Макар днешните руски заплахи най-вероятно да са премерена поза, действията на Путин и неговите хора са не по-малко разрушителни от политиката на Сталин. В условията на глобално затопляне и екологична криза, които или вече са минали точката на невъзврат, или се приближават стремглаво към нея, Кремъл разпалва войни в Украйна, Африка и Азия, подкрепя тероризма и разклаща вече нестабилния човешки свят.

Вместо солидарност, толерантност и взаимопомощ, които са единственият шанс за спасение на планетата, армията от кремълски тролове се старае да всява раздор във всяка значима страна, отклонявайки вниманието от Русия като главен източник на глобална дестабилизация. Под прикритието на мантри за „многополюсен свят“ и „деескалация“, руската дипломация провежда своята стратегия „разделяй и владей“.

За съжаление, политиката на колективния Запад спрямо Кремъл, след прочитането на тази книга, изглежда като столетно настъпване на едни и същи гребла.

Рузвелт и Труман, Чърчил и Атли хронично подценявали опасността, идваща от СССР, и вместо да удрят по пипалата на червения октопод, позволили на пипалата му да се разпрострат по света.

Един от най-красноречивите примери за двойнствената политика на Великобритания към комунизма датира от началото на 50-те години: докато британски войници, в рамките на силите на ООН, се сражавали срещу армията на Мао в Корея, английски бизнесмени, с благословията на властите, търгували с Китай – и оттам съветският режим си набавял западни стоки.

Остава да се надяваме, че книгата ще бъде преведена и на английски,  български... Тя е изключително навременна. Когато гърмят оръдия, музите трябва да гърмят още по-силно.