Юрий Швец: НАТО може да отговори военно на руския удар по кораби край бреговете на България

Бившият резидент на КГБ във Вашингтон Юрий Швец, сега анализатор в САЩ,  заяви, че атаката срещу два търговски кораба в Черно море край бреговете на България може да има много по-сериозни последици, отколкото изглежда на пръв поглед.

По думите му рискът вече се измества от украинските пристанища и подстъпите към тях към зоната на търговското корабоплаване непосредствено до страните от НАТО.

Швец посочи, че ако бъде потвърдено, че Русия стои зад атаката, въпросът вече няма да бъде само за сигурността на Украйна, а за свободата на корабоплаването в Европа и защитата на гражданското корабоплаване. Той предупреди, че при най-лошо развитие на ситуацията страните от НАТО могат да бъдат принудени да предприемат конкретни военни мерки в Черно море.

Юрий Швец: 

Здравейте, скъпи приятели. Днес е 6 октомври, вторник. И преди да пристъпя към днешния основен брифинг, искам да направя едно малко, но много важно съобщение.

От сутринта гледах интервюто с Ан Джейкъбсън. Тя е един от водещите, може да се каже, специалисти в Съединените щати по биологично оръжие, по различни бактериологични епидемии и по-специално в областта на чумата. Тя е написала книга, която се нарича „Биологично оръжие“. И там има отделна глава за това, което тук, в Съединените американски щати, се нарича пневмонична чума или, по-просто казано, белодробна чума.

Знанията и експертизата ѝ са направили толкова голямо впечатление, че тя е била поканена за консултация във Форт Детрик.

Ако някой не знае, по време на Студената война в Съединените щати това е бил единственият център, но и един от най-големите в света за създаване на средства за противодействие на потенциалното съветско бактериологично оръжие.

Злите езици твърдят, че именно във Форт Детрик са работили и по създаването на собствено бактериологично оръжие. Тук ситуацията е такава, че е трудно да се прокара някъде граница или разграничителна линия между изследванията за производство на оръжие и на средства за противодействие на оръжието.

Както и да е. Накратко, тя е била поканена във Форт Детрик, при това два пъти. Вторият път е било, когато възникна историята с белодробната чума в Иркутск. И ето какво разказа тя в интервюто си. Накратко ще ви докладвам резултатите.

Според нея, по-точно не според нейното мнение, а според нейната експертиза, белодробната чума не възниква сама по себе си в природата. Тя идва като че ли на второ място или като втора вълна след бубонната чума. Първо в природата възниква бубонната чума, а след това идва белодробната чума като втора вълна.

Фактът, че този път белодробната чума се е появила сама по себе си, без бубонна чума, Ан Джейкъбсън определя като доказателство или свидетелство, че тази лаборатория в Иркутск се е занимавала с разработването на биологично оръжие.

И че този вирус, бацила или проба от белодробната чума е била генетично мутирана, променена, така че да може да възниква и да предизвиква заболяване сама по себе си, без да е свързана с бубонната чума.

По думите ѝ тази лаборатория в Иркутск още от времето на Студената война е била добре известна на правителството на Съединените щати, на Централното разузнавателно управление и Държавния департамент като място, където се е разработвало бактериологично оръжие.

Но сега тя предполага, че по онова време, по време на Съветския съюз, не е било установено наличието на отделни генетично мутирани или променени патогени на белодробната чума. Така че се получава, че това някъде е ново изделие, буквално съвсем прясно.

А какво още трябва да се каже? А, да, ето един интересен момент. Изключително опасно заболяване.

Ако след заболяването не се приеме антибиотик в рамките на 24 часа, смъртността е 100 процента. Ако успее да се приеме антибиотик през първите 24 часа, смъртността намалява до 17 процента.

Е, изглежда, 17 е по-малко от 100, но тя дава пример, че смъртността при COVID е била само 1 процент.

Тоест поразяващата сила на този патоген, на тази белодробна чума, се оказва 17 пъти по-опасна, по-смъртоносна от COVID. Тоест това е много, много сериозно изпитание. И ако тази чума се разпространи, тя ще доведе до колосални жертви.

Тя и очевидно специалистите от Форт Детрик и други съответни американски ведомства са следили буквално от първите минути възникването и развитието на тази история в Иркутск.

Разказвали са, че докато ситуацията не е стигнала до спецслужбите и по-висшите органи на властта в Кремъл, е имало множество съобщения от място, включително от местни журналисти, местни вестници и така нататък, от които е следвало, че появата на тази история е хвърлила в паника местните власти и местните спецслужби.

И очевидно, преди да разберат за това, този патоген или броят на заразените, потенциално заразените, е достигнал сериозен, внушителен брой.

Били са отделени три болници, където са събирали заболелите, заразените или заподозрените за заразяване.

И те са били придружавани от служители на ФСБ или под охраната на ФСБ. Като цяло руските спецслужби веднага са поели контрол над случая.

След това започнали да оказват натиск, вестниците замлъкнали, хората, които съобщавали за това в интервюта и пишели статии по темата в местните медии, замлъкнали.

Тоест вижда се, както тя каза, че се предприемат действия, напомнящи действията на съветското правителство през първите часове след началото на Чернобилската катастрофа.

Получава се сравнение с Чернобил. Но според някои американски медии мащабът, ако всичко това излезе извън контрол, може значително да надхвърли Чернобил.

Но парадоксално, в същото предаване се съобщаваше, че Иркутск  както по-рано уж е свързан с въздушен транспорт не само с други градове на Съветския съюз, но и с други страни.

Но тук се предполага, че може би е така. Просто казват, че е свързан, може би там висят табели, съобщения, че полетът ще излети тогава и тогава и така нататък. Всъщност няма такъв полет.

Накратко, наблюдаваме, защото ситуацията действително е тревожна. Веднага се сещаме за библейските сюжети за наказанията над фараона, които Всевишният е изпратил на един много лош фараон, който вършел безобразия в държавата си.

И се сещаме за думите на великия поет: „Чума и на двете ви къщи“, но в този случай чумата може да бъде само върху единия дом, върху дома на бледия молец.

Наблюдаваме, накратко, наблюдаваме развитието на ситуацията.

И винаги дръжте на една ръка разстояние поне някакъв антибиотик.

Защото още преди възникването, буквално няколко дни преди появата на историята с Иркутск, слушах, чух от мой приятел от Великобритания за появата там на неизвестен бронхиален, общо взето някакъв такъв страшен бронхит, който поразява белите дробове.

Казват, че заболяването било много сериозно. Някои от познатите ми хора там са участвали в едно масово мероприятие, след което всички се оказали заразени с този невиждан досега бронхит.

Като цяло, ситуацията в света е неспокойна.

С това ще пристъпя към основната част на днешния брифинг.

Да видим какво се случи, какви са глобалните промени около Украйна, във войната, във войната срещу нашественика, и последните тенденции около този въпрос.

Нека оценим ситуацията като цяло.

Най-важното събитие през последното денонощие вероятно се състои не в това, че Украйна нанесе пореден дълбок удар по територията на Русия, а в мащаба, който придоби тази операция, и в логиката при избора на целите на удара.

Според руските власти в посока Москва и Московска област от украинските въоръжени сили са били изпратени повече от 650 украински безпилотника. При това губернаторът на Московска област съобщава за 185 прихванати дрона. Къде са останалите, не е съобщено.

Руските военни блогъри съобщават, че по време на атаката срещу Москва и Московска област е бил поразен нефтената база и разпределителният комплекс „Володарская“, който е или е бил голям възел на „Транснефт“, свързан с Московската нефтопреработвателна рафинерия и снабдяващ с гориво трите най-големи московски летища.

Ако повредата на горивния възел бъде потвърдена, а към момента, когато започнах да записвам това видео, потвърждение все още не съм виждал, тогава може да се направи извод, че Украйна е направила още една крачка отвъд кампанията от удари само по нефтопреработвателни мощности.

А сега, ако се потвърди ударът по „Володарская“, Украйна започва да въздейства и върху разпределителната архитектура, свързваща рафинериите, хранилищата, авиацията и самата руска столица.

Това е особено важно, защото публикуваните вчера данни на руското Министерство на финансите дадоха първото сериозно макроикономическо свидетелство, че украинската нефтена кампания придобива стратегическо значение.

Тоест за първи път може да се направи такъв извод.

От какво следва това? Работата е там, че приходите от нефтогазови данъци на Русия за януари–септември са намалели със 17 процента на годишна база.

Въпреки че марката Urals е основната експортна марка руски петрол, през същия период тя е струвала повече от 92 долара за барел.

Добивът на руски петрол е намалял от 9,24 милиона барела дневно през януари до 8,72 милиона през август.

А Москва понижи прогнозата за добива през 2026 година до минимално равнище за последните 17 години.

Второто важно събитие, което се случи през последните приблизително 24 или 48 часа.

Два търговски кораба бяха атакувани с безпилотници в икономическата зона на България в Черно море. Единият потъна, а екипажът му се води в неизвестност.

Вторият, доколкото си спомням, може да ги объркам първия с втория, но това не е важно. Във всеки случай ставаше дума за кораб под турски флаг, който е излязъл от украинско пристанище със зърно и се е насочвал към Италия.

Той е бил атакуван от няколко безпилотника. Твърдеше се, че това са руски безпилотници.

Избухнал е силен пожар. Там са загинали двама души, включително капитанът.

Засега страните от НАТО, тъй като България е страна от НАТО, се занимават с установяването на еднозначно проверени факти, а предварителните признаци сочат, че виновна е Русия.

Но са необходими абсолютно надеждни данни, защото от това се променя стратегическата картина, от която ще бъдат направени сериозни изводи. И най-вероятно ще бъдат предприети сериозни стъпки.

Някои сериозни стъпки вече се предприемат. За тях ще ви разкажа по-нататък в стратегически план.

В същото време Русия разширява натиска върху украинската градска енергийна и транспортна система.

Украйна от своя страна разширява натиска върху руската енергийна и горивна система.

А физическата география на войната все по-осезаемо излиза непосредствено към зоната на сигурност на страните от НАТО.

Ето така може да се обобщи общата ситуация.

Сега, ако я разделим на отделни точки, аз ги разделих по основните сигнали, които могат да бъдат откроени от цялата съвкупност от събития.

Скъпи приятели, преди да продължа брифинга си, искам да напомня, че продължава абонаментът за VPN, който навремето беше създаден с оглед на потенциалното противодействие на усилията на различни органи на властта на страни като Китай и Русия, противници на свободата на словото и интернет.

За това можете да използвате връзката под заглавието на всяко видео. Има поле с описанието и там има две връзки, чрез които можете да направите този абонамент.

Ако възникнат въпроси, препоръчвам да се свържете с екипа за поддръжка. Там работят професионални и доброжелателни хора. Те винаги с удоволствие ще ви помогнат.

А аз продължавам.

И така, нека преминем през основните сигнали, които се проявяват в цялата съвкупност от случилите се събития.

Сигнал първи.

Украйна преминава от разрушаване на нефтопреработвателната промишленост на Руската федерация към нарушаване на функционирането на цялата система.

И във връзка с това московската операция по удара срещу комплекса „Володарская“ представлява не просто поредния пожар в нефтопреработвателен завод, тъй като комплексът „Володарская“ е съхранявал дизелово гориво, бензин, авиационно гориво и е бил интегриран в разпределителната мрежа на „Транснефт“ и е снабдявал московските, включително московските летища.

Руските източници също така твърдят, че цел на удара на украинските безпилотници може да е била и Московската нефтопреработвателна рафинерия.

Анализаторите отбелязват важни промени.

През последните няколко месеца украинската кампания беше до голяма степен съсредоточена върху нанасянето на удари по нефтопреработвателните заводи.

Сега в оформящия се набор от цели влизат и нефтопреработвателни заводи, и експортни терминали, а също тръбопроводната инфраструктура, хранилищата и разпределителните възли.

Това позволява да се предположи, че ако тази тенденция продължи, се оформя нова украинска доктрина или модификация на украинската доктрина.

Смисълът ѝ се състои в преминаването от унищожаване на отделни производствени обекти на нефтогазовата индустрия на Русия към създаване на напрежение в цялата система като единен организъм.

Тоест преминаване към системно унищожаване, може да се каже, на един от най-важните възли на икономическата система на Русия, който играе и важна роля във военно-промишления комплекс на страната.

Това се случва едновременно с измеримо влошаване на руската енергийна икономика.

Причем това се случва въпреки изключително благоприятните световни цени на петрола.

Русия получава по-малко нефтогазови данъчни приходи.

По данни на търговци, на които се позовава по-специално Reuters, Новоросийск също така извършва товарене под капацитета си след повторните украински удари и възникналия недостиг на танкери.

Затова основният аналитичен въпрос вече звучи не просто колко руски нефтопреработвателни заводи са били повредени за някакъв период, а способна ли е Русия едновременно да транспортира достатъчно количество суров петрол, да произвежда от него достатъчен обем нефтопродукти, за да снабдява вътрешния пазар и да изнася, без това да създава все по-скъпи тесни места в икономиката.

Най-важното, което ни интересува, е военната машина на Русия.

Тоест това вече е по-значим стратегически тест.

Следващ сигнал.

Отначало той беше само като проблясък, а сега вече придоби напълно осезаеми очертания.

Знаете, че преди няколко дни Тръмп обвини Украйна, че заради нейните удари по руските нефтопреработвателни заводи в Америка са се повишили цените на дизела.

Като цяло всички хора в тази страна, които имат разум, както и средствата за масова информация, разбират, че Украйна няма никакво отношение към това.

Това преди всичко е резултат от войната, която Тръмп започна с Иран.

Отначало той се оплакваше от дизела. Високите цени на дизела уж били по вина на Украйна.

Но вчера той публично вече обвини украинските удари по руските обекти на нефтопреработвателната и нефтогазовата промишленост, като обвини Украйна заедно с американските демократи за високите цени вече и на бензина.

И това е важна промяна, защото досега ограничението, което Тръмп искаше да постигне от Украйна, беше ограничаване на ударите в дълбочина на руската територия и преди всичко с оръжия, в които има компоненти от Съединените американски щати.

Сега се появява второ възражение: у нас има ноемврийски избори, народът много се тревожи заради високите цени на бензина и дизела.

Затова, моля, престанете да нанасяте удари по нефтогазовата промишленост.

Иначе той сам разбира, че републиканците ще загубят изборите с трясък, а той неведнъж сам е казвал, че не се съмнява, че го очаква импийчмънт.

И във връзка с активизирането на този процес, бих казал дори с разширяването на тази позиция — първо „не засягайте дизела“, сега „не засягайте“ това, което се отнася до бензина.

Тоест изобщо не трябва да се засяга нефтогазовата промишленост.

В тази връзка в политиката или в курса на Вашингтон по отношение на Украйна възниква необичайно стратегическо противоречие.

От една страна, знаете, че Тръмп неотдавна подписа закона на Греъм, който дава теоретично, потенциално огромни възможности за оказване на натиск върху Русия, страната агресор.

И за създаване на допълнителен натиск, така че да се принуди Русия на Путин да седне на масата за преговори.

Това е едната тенденция — създаване на инструмент за най-силен натиск върху Москва.

От друга страна, Тръмп, като някакъв магьосник, изважда от ръкава си ту дизела, ту бензина, за да спре, обратно, дейността на Украйна, която всъщност е насочена към същите цели, към които потенциално е насочен законът на Греъм.

Тоест, от една страна, уж на думи сме за закона на Греъм и Тръмп наскоро каза, че обмисля кога и как да го приложи.

И министърът, по-точно не министърът, а представителят на министъра на търговията каза, че Тръмп мисли именно за това.

Той трябва добре да обмисли, защото взема решението в последния момент.

Тоест уж тук законът на Греъм е в действие, а от друга страна — не трябва да се нанасят удари, защото цените ще се повишат.

Всичко това, общо взето, произтича от неискрената, ако трябва да наричаме нещата с истинските им имена, позиция на президента на Съединените американски щати.

От една страна, той трябва някак да направи така, че републиканците да не загубят изборите с трясък.

Затова трябва да се придържа, по-точно да отчита позицията и възгледите на огромното мнозинство от законодателите в Конгреса, както и на мнозинството от населението на Съединените американски щати, които са за Украйна.

От друга страна, трябва да направи нещо, за да не развали отношенията със своя скъп приятел Путин.

Ето такова засега неразрешимо до ноември противоречие.

От една страна, говорим, че трябва финансово да се ограничат руските нефтени приходи, но в същото време трябва да се прекратят или да се застави Украйна да прекрати действията, които именно могат да направят това, защото това уж ще доведе до повишаване на цените на нефтопродуктите в Съединените американски щати.

Тоест следим какво ще прави Тръмп.

Това е най-опасното време, според мен. За щастие, то няма да продължи дълго, вече остава по-малко от месец до ноемврийските избори, защото времето работи срещу Тръмп.

Нещо ми подсказва, че хората му искат да забъркат нещо през това време.

Времето тече. От една страна им се иска, от друга страна ги е страх.

Като цяло, това е неспокойно време, в което има много мътна вода и някои обичат да ловят риба.

Следващият, трети сигнал.

Черно море във връзка със събитията от последните дни потенциално може доста бързо да се превърне в нова зона на ескалация.

Този инцидент с удара по два търговски кораба край бреговете на България потенциално е значително по-важен, отколкото може да се предположи въз основа на сегашното медийно отразяване на събитието.

Защото рискът постепенно се премества от украинските пристанища и подстъпите към тях към района на търговското корабоплаване непосредствено до страните от НАТО.

Тоест рискът около украинските пристанища и подстъпите към тях е нещо, с което някак сме свикнали.

Войната — Украйна нанасяше удари по руските пристанища и подстъпите към тях, включително по базите на Черноморския флот.

Русия нанасяше удари по Одеса.

Но сега Русия разширява зоната на риска.

Целта, както изглежда, е да се окаже по-силен натиск върху страните от НАТО, да бъдат държани в страх, да бъдат принудени да отстъпят чрез заплахи.

Причем основната цел е да бъдат уплашени по такъв начин, че да бъдат принудени без нито един изстрел да се откажат от помощта за Украйна, от оказването на помощ на Украйна.

И тогава, може да се каже, войната срещу НАТО е спечелена, както и войната срещу Украйна, по моделите, по рецептите на древните китайски теоретици на войната.

Най-добрата война е тази, която се печели без нито един изстрел.

Очевидно именно това се разиграва — тези хибридни войни.

А сега ударите, тоест по корабоплаването, по свободата на корабоплаването, стават част от хибридната война.

Това е много опасна сфера на посегателство върху свободата на корабоплаването и фактически действия, които нарушават свободата на корабоплаването.

Защото дори в доктрината на НАТО от времето на Студената война е било записано, че атака срещу кораб, срещу плавателен съд може да бъде причина, може да се разглежда като нападение срещу държава и може да стане причина за Трета световна война.

Сега страните, тоест България и другите страни от НАТО, като цяло НАТО, извършват проучване на този въпрос — кой, при какви обстоятелства, за да се определи точно виновната страна.

И в зависимост от отговора на този въпрос ситуацията от въпрос на украинската морска сигурност ще се превърне във въпрос на свободата на корабоплаването в Европа като цяло и на защитата на гражданското корабоплаване.

Това е по-широк въпрос.

Той засяга по-голям брой страни.

А свободата на гражданското корабоплаване е изобщо един от централните въпроси за съществуването и нормалното функциониране на световната икономика.

Същият въпрос сега се решава в два пролива. Единият е в Червено море, другият е в Персийския залив.

Както знаете, около тях се води цяла война, и то тежка война.

Сега нещо подобно се разгаря в Черно море.

В перспектива, ако развитието на ситуацията тръгне по най-лошия вариант, това може да принуди страните от НАТО да разглеждат мерки като наблюдение и ескортиране на кораби, мерки за противовъздушна и морска защита, които по-рано те се стремяха да избягват, за да не изострят отношенията с Русия.

Но сега общото развитие на ситуацията и особено тези хибридни действия на Москва придобиха такъв характер и такива мащаби, че европейските страни вече активизират не само реториката, но и конкретните действия за създаване на определен военен потенциал.

И това вече е четвъртият сигнал.

И така, четвърти сигнал.

Европейското възпиране става все по-конкретно.

Тук се преплитат няколко събития, които заедно се превръщат в координирана операция, може да се каже, или в изпълнение на координиран план.

За какво става дума?

От една страна, Германия.

Германия обявява нов голям пакет помощ за Украйна, подписва няколко промишлени споразумения.

Полша обявява петгодишна програма за гражданска отбрана на стойност около 26 милиарда долара.

Това е много сериозна програма, която включва изграждане на убежища, системи за предупреждение, изграждане или издигане на защитени комуникации, създаване на извънредни запаси.

Тоест Полша сега прави това, което Украйна е можела и е трябвало да направи.

Приблизително осем месеца са имали от момента, когато американците започнаха да предупреждават администрацията на Зеленски за неизбежността на руската агресия, до началото на тази агресия.

Ето че Полша, научена от горчивия опит, сега прави това.

И средствата са сериозни — 26 милиарда долара.

Това е освен факта, че Полша продължава да закупува оръжие, включително от Южна Корея, и да укрепва своите отбранителни способности, своите въоръжени сили.

Паралелно с това Франция преди дни успешно изпитва новата балистична ракета с морско базиране M51.3.

Макрон наблюдава изпитанието от палубата на разрушител с такова сериозно и многозначително име като „Отмъстителен“.

Това изпитание беше планирано в рамките на сертифицирането и беше проведено без бойна глава, но посланието все пак беше насочено към Москва, към Кремъл.

Защото Франция и Великобритания наскоро сключиха споразумение, чийто смисъл се състои в това, че те ще позволят използването на своите ядрени сили като ядрен чадър над европейския континент, преди всичко за европейските страни от НАТО, в случай че американците свалят своя чадър, оттеглят своя ядрения чадър.

Но аз мисля, че американците едва ли ще се откажат от това, защото ядреният чадър е такова нещо, което може би никога няма да се наложи да бъде използвано.

И най-вероятно никога няма да се наложи да бъде използвано.

А на думи да кажеш: „А ние го прибираме“, означава да се лишиш от инструмент за влияние върху тези страни, които през по-голямата част от времето защитаваш само теоретично със своя чадър.

Затова американците едва ли ще се откажат от предоставянето на своя предполагаем ядрен чадър на Европа.

Но Франция и Великобритания въпреки това създават паралелно свой резервен.