Юрий Швец,  анализатор в САЩ, бивш резидент на КГБ на СССР във Вашингтон

И ето, искам да ви разкажа за сериозни стратегически промени, които са се случили в умовете на най-добрите представители на военно-политическата елит на Съединените щати, които са наблюдавали наскоро проведената сесия или среща на ШОС в Китай и събитията там. И са изказали своето мнение по този въпрос. Заслужава си. Може да се каже без преувеличение, че това беше някакъв вид потрес. И то се отрази, в частност, в две изказвания, които искам да използвам за основа на тази част от моето видео.

Това са двама военни стратези от най-високо ниво. Първият е бивш командващ войските на НАТО в Европа, адмирал Ставридис. Но той не е просто бивш военен — такива има много, а е един от малкото, които работят в един от най-големите инвестиционни центрове в света, наречен Carlyle Group. Тази група управлява средства за почти половин трилион долара. Има 26 офиса на четири континента. Сред служителите ѝ е бил дори бившият президент на Съединените щати Джордж Буш младши и няколко други членове на неговата администрация. Тоест, това е елитът на елита, където се въртят големи пари и се взимат стратегически решения.

Вторият е контраадмирал в оставка Майкъл Студеман. Той е наследствен разузнавач от най-високо ниво в Съединените щати. Баща му също е бил адмирал и е ръководил Националната агенция за сигурност — най-скъпото и секретно подразделение на американското разузнаване. Майкъл наскоро се е пенсионирал. Външно изглежда на около 45–50 години. Човекът е добре запазен. В продължение на 35 години се занимава с Китай и Югоизточна Азия. Бил е началник на разузнаването на американския флот в Индо-Тихоокеанския регион, после в Южното командване, и накрая — началник на разузнаването на целия американски флот с отличие. Изключително интелигентен човек. Достатъчно е да го чуете 5 минути, за да разберете колко висококачествен анализатор и разузнавач е той.

Сега ще ви разкажа как те коментират миналата среща на ШОС, и ще разберете какво се е случило. Ще започнем основно със Ставридис. Ще чета бележките си на полето от неговото изказване.

Ставридис оценява ШОС.

Сам по себе си ШОС не е страшен. До скоро хората просто се събираха, обсъждаха локални планове, но това, което шокира всички, е внезапността — изведнъж „бум!“ и ефектът е за целия свят. Светът потрепери, първо от това, че изведнъж се получи такова шоу. По същество — нищо особено, защото това не е военно-политически блок. Там са Китай, Северна Корея, Русия, свързани с военни и политически споразумения, но това не е организация. Но това беше демонстрация, открито предизвикателство към Запада — появи се нов център. Центърът е Китай, демонстрация на мощ.

Парадът означава, че Китай разполага с всички видове оръжие, за да изтласка САЩ от Индо-Тихоокеанския регион или поне от „собствения си двор“ — Южнокорейско море и районите край източното крайбрежие на Китай. Те показаха дронове, подводни, надводни и въздушни системи, три изтребителя от пето поколение, наподобяващи F-35, три самолетоносача и фактът, че строят 50 кораба годишно, докато британският флот строи 10 за 10 години.

Китай дори надминава американците в много отношения, защото САЩ нямат достатъчно възможности за бързо развитие на флота на собствена територия. Сигналът е ясен: можем да ви неутрализираме на подходите към Тайван, без дори да използваме сила — само с блокада.

Другото важно е, че Индия играе ключова роля в този процес. След края на Студената война САЩ се опитваха да привлекат Индия, която дълго беше под влияние на Москва. След началото на руската агресия администрацията на Байдън се опитва да използва Индия срещу Китай. Но Индия избра да се сближи с Путин и Си Цзинпин, което беше провал на външната политика на САЩ.

Студеман подчертава, че Индия остава в средата, не е ясно коя страна ще предпочете. Затова Ставридис предлага стратегическа задача: военно-техническо, икономическо и дипломатическо сътрудничество с Индия, за да се върне в „нашите пенати“.

ШОС създаде център за изкуствен интелект — стратегическо решение, което може да реши победителя на XXI век. Китай ще ръководи този център в партньорство с Русия. Индия може да не участва пълноценно, но китайците ще събират информация от всички източници и ще синтезират. Студеман предупреждава, че САЩ трябва да създадат подобен център с НАТО, Япония и Южна Корея, за да останат конкурентоспособни.

Ставридис отбелязва и липсата на стратегия в американската външна политика — опасност от загуба на съюзници и пазари, което превръща държавата във второстепенна сила. Пример: Великобритания след Втората световна война, която загуби империята си заради САЩ.

Парадът на Китай показа готовността му да използва оръжие, което има. Второ, Австралия и партньорите ѝ са скептични към администрацията на САЩ и съмненията се разпространяват в целия Запад. Китай печели от това, привличайки потенциални съюзници. Единственият гарант за Украйна са силните въоръжени сили и модерно въоръжение, включително ракети.

Взаимното влияние между страните е видимо: Китай прониква в Тайван чрез партията КМТ, бизнес и културни връзки, дори чрез триади. Целта е контрол чрез хибридни и силови методи. Адмиралът предупреждава: стратегията трябва да се следва, за да се избегне загуба на позиция.

Също така се отбелязва, че събитията и историческите митове, като ролята на Китайската комунистическа партия срещу японците, са били преувеличени. В реалността партията е играла малка роля, като стратегията е била „чакане“ докато противниците се изтощят.

В заключение: Си Цзинпин е централната фигура на ШОС — неговото шоу. Той публично предизвика Тръмп, докато другите, включително Путин и Моди, играят второстепенни роли. Взаимното обогатяване на опита между държави и режими е очевидно.

Посещението на Путин на срещата на ШОС беше почти театрално, но основният акцент беше върху Си Дзинпин. Той ясно показа, че е главният играч, всички останали, включително Путин, Моди и Ким Чен Ин, играеха второстепенни роли, подчертавайки неговата власт и позиция.

За Си това беше публично предизвикателство към Тръмп – открито и демонстративно. Както в древните времена княз Святослав обявяваше: „Иду на вы!“, Си явно демонстрираше своето намерение да утвърди позициите на Китай пред САЩ. Статистите и васалите, включително Путин, бяха длъжни да играят максимално в услуга на главния играч. Путин очевидно усети това веднага и се опита да се адаптира.

Също така, Тръмп реагира бързо, като публикува снимки и съобщения в социалните мрежи, демонстрирайки как следи събитията и се опитва да маневрира политически. Това е част от сложната международна динамика, в която взаимното влияние на различни страни и лидери става все по-значимо. 

До края на Студената война Индия дълго време принадлежеше към редицата на неприсъединилите се държави, но такива, които обаче бяха под значително влияние на Москва. Това движение на неприсъединяване имаше значение. Там беше Рамиш Чандра. Да, всеки следващ премиер на Индия, започвайки от Индира Ганди, всъщност в голяма степен бе част от агентурния апарат на външната разузнавателна служба на КГБ в едно или друго качество.

След като Студената война приключи, американците започнаха да се обръщат към Индия по време на администрацията на Байдън, когато вече започна руската агресия и беше необходимо да се изолира Китай, да се привлекат други сили за противодействие на Китай. Вниманието беше насочено към Индия. Много дипломатически усилия, комбинации. Създаваха се цели международни организации, като ВАД, например, за да привлекат Индия на своя страна и да я отдалечат от Русия. И всичко това беше успешно.

И изведнъж – с леко движение на ръката – просто чрез обявяването на тези тарифи, които се оказаха напълно непродуктивни за постигане на целта, заради която бяха обявени, Индия се хвърля в обятията на Путин и Си Дзинпин. Това бе невероятен по идиотизъм провал във външната политика на Съединените щати.

Но не всичко е загубено, защото съществува още здрав стратегически разум. Индия е непримирима, не може да бъде направена „брат“ или „дружбан“ на Китай за дълги години. Затова той си тръгна по-рано – не присъства на парада, защото как да присъства на парад, където се демонстрират оръжия, които Китай доставя на Пакистан, а с тях Пакистан съвсем наскоро, преди няколко месеца, сваляше индийски самолети с руско производство.

Сега трябва да се възстанови приятелството. По този въпрос Студеман казва, че това е изключително важен въпрос, защото сега има два лагера – грубо казано, както по времето на Студената война: китайски и американски, а Индия продължава да „вися“ някъде по средата. Ако преди имаше само два полярни центъра, сега са много. Всичко това е много по-сложно. Индия е нужна на Съединените щати.

Адмирал Ставридис казва: „Стратегическата задача включва военни планове за военно-техническо сътрудничество с Индия, икономическо и дипломатическо сътрудничество в рамките на международните организации. Необходима е цялостна програма за връщане на Индия в нашата сфера на влияние.“

Всичко това се случва на фона на факта, че стратегическата цел, външната политика на Съединените щати, практически е престанала да съществува. Според него има стратегия и той действа в съответствие с нея. Предишната администрация на Байдън създаваше всички тези съюзи, за да обкръжи Китай методично, и имаше несъмнени успехи. Китай изоставаше, беше сам.

Сега Китай рязко направи пробив за половин година от съществуването на настоящата администрация, като се възползва от провалите на външната политика на администрациите на Тръмп, и излезе на широка арена. Сега всичко това трябва да се промени и да се противодейства.

Как да се справим с това? Това е труден въпрос. За начало, Тръмп или неговите съветници – кой освен Рубио може да осъзнае всичко това? Просто не виждам хора. Нещо трябва да се направи, за да се разбере ситуацията, иначе ще последва провал. А провалът този път няма да бъде на бойното поле. Както казва адмирал Ставридис, провал настъпва, когато страната губи съюзници…