От канала на Юрий Швец, анализатор, бивш резидент на КГБ на СССР във Вашингтон: 

Да започнем с демарша в подкрепа на Украйна от страна на конгресмена Грег Микс – влиятелен демократ, не републиканец. Важно е да се отбележи, че в момента демократите са в малцинство. Той внесе за разглеждане в Камарата на представителите така наречения закон в подкрепа на Украйна.

Законопроектът предвижда военно-икономическо финансиране за Украйна, създаване на поста специален координатор по реконструкцията и възстановяването на страната след края на войната, както и налагането на строги санкции срещу Русия. Тези санкции засягат финансовия сектор, износа и суровинните отрасли.

Законопроектът има двупартийна подкрепа, особено в Сената. Но Републиканската Камара на представителите все пак може да блокира гласуването, не защото няма достатъчна подкрепа, а защото, както вече знаете, в Камарата много зависи от спикера. Той има правомощието по собствено усмотрение да не допуска даден въпрос дори до обсъждане, независимо от волята на мнозинството конгресмени. А спикерът, както е известно, е твърд поддръжник на президента Тръмп.

Какво е значението на този демарш?

Това е директно предизвикателство към външнополитическата линия на Тръмп – първото сериозно такова досега. Идва на фона на неговите изявления, че Украйна носи вина за започването на войната, предизвикана от руската агресия. Ще поговорим по-късно за този ужасяващ абсурд. Но тези изказвания стават все по-токсични дори за нарастваща част от републиканците във Вашингтон.

Този ход на демократа Микс може да послужи като „събуждащ звън“ за така наречените „рейгънисти“ в партията. Освен това съществуват и вътрешни разногласия в администрацията относно съдбата на украинските територии – дали трябва да се предадат на Русия. Въпрос, по който във Вашингтон в момента тече бурна активност, особено покрай фигурата на Стив Виткоф. И, разбира се, всички тези разногласия изтичат в медиите, което вреди на администрацията. Лошите планове се правят на тъмно, а когато изтекат, това е удар по тези замисли.
Тези изтичания ще се засилят благодарение на самия законопроект, тъй като той създава допълнителни поводи за разкриване на информация, включително и за действия, облагодетелстващи режима на Путин.

Лоши за Украйна – но удобни за Кремъл

Законопроектът в сегашния си вид вероятно няма да бъде приет, според повечето анализатори, с които съм говорил. Причината е именно възможността спикерът да не го допусне до обсъждане. Но отделни негови разпоредби може да влязат в някакъв компромисен финален пакет. Така или иначе, самата идея за необходимостта от военна и икономическа помощ за Украйна – това е инициативата, която може да раздвижи въпроса от мъртвата точка.
Тази инициатива може да се превърне в точка на консолидация на традиционното външнополитическо крило на Републиканската партия – така наречените рейгънисти – около запазването на подкрепата за Украйна. Освен това това ще е и тест за стратегическата зрелост на настоящата американска администрация – зрялост, която досега не се вижда, но някои анализатори и политици все още се надяват, че ще се прояви.
С други думи – както би казал Остап Бендер: „Ледът се пука, господа съдебни заседатели.“

Призив за импийчмънт на Тръмп

Такъв прозвуча в редакционна колонка на Wall Street Journal, където един от редакторите, Холман Дженкинс, предложи започване на процедура по импийчмънт на Доналд Тръмп, позовавайки се на:

• Хаотичния старт на евентуалния му втори мандат.
• Заплахите, които неговата икономическа и външна политика биха представлявали за САЩ и света.
• Поведението му спрямо руската агресия срещу Украйна – особено след ударите по Суми и последвалите обвинения към Зеленски и самата Украйна, че тя била виновна за войната. Ужасна постановка на въпроса.

Какво е значението на тази статия?

 Wall Street Journal не е либерална медия. Това е издание, което представлява бизнес елита на САЩ – стълб на корпоративна Америка. А Тръмп редовно звъни на хора от този елит, имайки ги в телефонния си указател. Именно оттам идва сигналът – че неговата политика заплашва икономическата и стратегическа стабилност на страната. А това е сериозно.

Съществуват ли реални политически рискове за Тръмп във връзка с това предложение? Засега – не. Докато републиканците не загубят мнозинството си в Конгреса (и най-добре в двете камари), формална процедура за импийчмънт няма да започне. Може да се стигне до повторение на първия мандат:

Камарата на представителите обявява импийчмънт, но Сенатът не го потвърждава. За да се осъществи напълно процедурата, е нужно мнозинство и в двете камари.

Всичко ще зависи от развитието на събитията до ноември догодина – до междинните избори. Но ако Тръмп и екипът му продължат с досегашния курс, сценариите стават по-реалистични.

Тази редакционна статия подготвя елита и медиите за възможността за политически натиск. Не просто "ледът се пука", а започва да се руши с грохот. Идеята за импийчмънт може да се превърне в морален ориентир за умерените републиканци.

Освен това, тази инициатива фиксира един

дълбок разкол

– много важен момент. Дълго се питаше: къде са рейгънистите сред републиканците, какво правят демократите? Тази статия ясно показва: разколът вече е реалност. Това е, може да се каже, едно от "постиженията" на Тръмп за последните три месеца – разделение между така нареченото националистическо крило (което той представлява) и традиционната републиканска линия. Макар че терминът „националистическо“ тук е просто етикет – лозунг като „Америка на първо място“, използван за привличане на последователи.