Хърватски архиепископ +Александър

И тази година по повод на Рождество Христово сме свидетели на множество коментари във връзка с датата, на която честваме този празник най-вече в контекста на църковния календар т.е. дали да бъде той празнуван на 25 декември както е сега в календара на БПЦ и повечето православни църкви или на 7 януари както това правят Руската православна църква и Сръбската православна църква.

Повод за тази статия е публикация в социалните мрежи. Не знаем кой е нейният автор, но в случая е по-важно това, че такова мнение споделят много хора. Това не са онези от висшия клир на БПЦ, които /надяваме се / знаят достатъчно за църковния календар и промените в него и които кой знае защо никога не пишат по темата за да разяснят ситуацията на вярващите. Пишещите са хора, които имат интерес към темата но понеже онези първите мълчат те се опитват да намерят отговори на своите въпроси там където ги няма – при други такива като тях, които нямат нужното знание. Така мнозинството се обединява в своето незнание.

Ето е споменатата публикация: 

“Българската православна църква (БПЦ) преминава от Юлиански календар (въведен от Юлий Цезар 47г. пр. Хр.) към Грегориански (реформа, наложена еднолично от папа Григорий XIII през 1582 - и никак не случайно) през 1968 г., което се случва в унисон с много събития, които в днешно време са неоспорим факт и вече с шепи берем плодовете на това свое отстъпление. (Празнуваме Рождество Христова на 25 декември, но по новия стил се пада на 7 януари). Защото привидно е безобидно и тогава така се е и поднасяло, но се оказва съвсем съществено и ключово за днешното ни състояние и социално-културен упадък. И ще обясня защо.

Григорианският календар е въведен умишлено от Римокатолическата църква, за да наложи духовно и църковно влияние над православния свят, а приемането му от православни църкви е форма на отстъпление. И не случайно Руската, Сръбската и Йерусалимската църкви отказват до ден днешен да приемат този календар. Дали е случайно?! 7-мо апостолско правило - църковните празници не трябва да се променят своеволно. Аргументът е, че църковният календар е част от Преданието, не просто астрономия. Приемането на папски календар = приемане на папско влияние.

… БПЦ негласно признава през 1968 г. върховенството на папската власт, което постепенно започва да разгражда нашето общество отвътре десетилетие след десетилетие. Едни безобидни 13 дни разлика. И къде са другите държави, които си държат на духовността и ценностите, а къде сме ние?! …”

ЗА КАЛЕНДАРА

“И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.” (Иоан 8:32)

Календар (къснолат. calendarium: книга на сроковете, книга за падежите, от лат. Kalendae: първият ден на месеца, на който е трябвало да се плащат данъци) е набор от правила, с които се определя връзката между различни времеви интервали: дни, седмици, месеци и години; списък на дните, седмиците и месеците в дадена година, или таблица за разпределение на дните през годината. Календарът служи за изчисляване на големи времеви разстояния, години, месеци, дни. Съчетаването на тези естествени единици време в календара е доста сложно и всички календари са астрономически неточни.

В древността основно се е използвал лунен календар, някои са използвали лунно-слънчев календар, но модерните нации главно използват слънчев календар, наследство от древния изток, Египет и Рим. 

Юлианският календар е усъвършенствал древния римски календар през 46 г. пр. Хр., който се базира на още по-стар египетски слънчев календар. Тази календарна реформа е извършена под ръководството на римския държавник Юлий Цезар (100-44 г. пр. Хр.) от египетския астроном Созиген от Александрия.

Църквата винаги се е стремяла към точността на календара, най-вече поради изчисляването на централния празник Пасха. За това Първият вселенски (Никейски - 325 г.) събор е взел решения, които се отнасят до календара. В духа на апостолското правило № 7 е решено, че християнската Пасха трябва да се празнува заедно от всички християни след пролетното равноденствие. По-късно влизат в сила много канонични наредби, които основават това на Александрийската Пасхалия (сборник от правила за изчисляване на Великден и свързаните с него празници в съответствие с пролетното равноденствие). Александрийската Пасхалия е създадена между 284 и 322 г. въз основа на Юлианския календар. 

Центърът на християнската Пасха като празник е споменът за Възкресението на Господ Иисус Христос, което се е случило в неделния ден след еврейската Пасха (Лука 22:1 – 24:46; Йоан 19:31, 42) година 33, затова християнската Пасха трябва да се празнува след еврейската Пасха.

Според Юлианския календар християнската Пасха е „плаващ“ празник, който се движи в рамките на 35 дни /от 22 март до 25 април стар стил/. Въз основа на апостолското правило № 7 и необходимостта от единство в Църквата, Първият вселенски събор реши: Пасхата, която е основен християнски празник, трябва да се празнува от всички християни в един и същи ден – неделя, но никога по-рано от еврейската Пасха.

Поради неговата неточност, Юлианският календар между IV и XVI век закъснява спрямо астрономическата година вече с 10 дни след като Първия вселенски събор /325 г./ изважда от календара натрупаната до тогава грешка от 3 дни,   Поради тази причина папа Григорий XIII (лат. Gregorius PP. XIII. 1572-1585) решава да приспособи за тази цел деня 5 октомври /петък/ и го обявява за 15 октомври. Новият календар закъснява спрямо астрономическата година само с 26 секунди. 
Този по-точен календар постепенно е възприет в цяла Европа през следващите 350 години. Последните, които въвеждат в гражданска употреба Григорианския календар, са православните страни в Източна Европа. 

ПРАВОСЛАВНИТЕ ЦЪРКВИ ЗА ГРИГОРИАНСКИЯ КАЛЕНДАР

Пасхалията, изградена на основата на Григорианския календар, позволява в някои години Великден да се празнува преди еврейската Пасха или едновременно с нея, което противоречи на решенията на Първия вселенски събор.

Именно по тази причина веднага след въвеждането на новия Григориански календар/1582 г./, в Цариград патриарх Йеремия II и Светият синод го отхвърлят като несъвместим с правилата на православната църква. Година по-късно в Цариград се провежда събор, в който участват и Александрийският патриарх Силвестър както  и Иерусалимският патриарх Софроний. Съборът осъжда Григорианския календар като нарушение на църковния канон за честването на Пасха, но също така признава неточността на Юлианския календар и свързаната с него Александрийска Пасхалия. Поради това решение на събора всъщност нито една православна църква никога не е приела Григорианския календар.

ИЗПРАВЕН ЮЛИАНСКИ КАЛЕНДАР

През май и юни 1923 г. в Цариград се провежда всеправославно съвещание, което разглежда въпроса за промяната на календара и накрая взима решение за “изправяне на Юлианския календар”. 

В това съвещание лично участва и защитава изправения Юлиански календар неговият създател, световно известният математик Милутин Миланкович (Даль, Хърватско кралство, 28 май 1879 г. – Белград, 12 декември 1958 г.), един от многото православни хървати, които сърбите провъзгласяват за сърбин.
Изправеният Юлиански календар изостава спрямо астрономическата година само с 2,02 секунди, тоест по-точен е от Григорианския с 23,98 секунди за година.
За да се поправи натрупаната грешка в Юлианския календар, е решено 1 октомври 1923 г. да се счита за 14 октомври 1923 г.
Решено е неподвижните празници да запазят същите дати, които са имали по стар стил, но по новия календар. Например Рождество Христово, което е на 25 декември, продължава да бъде празнувано на 25 декември, вместо на 7 януари, както е до тогава.

Самият Константинополски патриарх Григорий през 1924 година въвел изправения Юлиански календар за неподвижните празници и временно /до събор/ Пасха и другите подвижни празници да се празнуват според Александрийската пасхалия, която се основава на стария Юлиански календар[2]. 

През следващите години повечето православни църкви приемат изправения Юлиански календар, така че Рождество Христово, който в църковните книги се отбелязва на 25 декември, да се празнува когато е 25 декември в света. Така е и в Хърватската православна църква.

КОЙ КАЛЕНДАР E ИЗПОЛЗВАН ПРЕДИ В ХЪРВАТСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И КАКВА Е ХЪРВАТСКАТА ТРАДИЦИЯ

За ХПЦ говорим защото както навярно читателите в България не знаят защо СПЦ продължава да се държи като Югославска православна църква каквато по същество е била защото сегашната СПЦ смята себе си за наследница на Автокефалната обединена сръбска православна църква в Кралството на Сърби, Хървати и Словенци
неканонично основана в края на 1919 г. в новата държава на чието име е наречена.

ХЪРВАТСКА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА

В хърватската история е посочено, че Независимата държава Хърватска /основана на 10 април 1941 г./ е въвела Григорианския календар в употреба в ХПЦ през 1942 г. Този акт се тълкува като опит да се отдалечи църквата от сръбството, тъй като сърбите твърдят, че СПЦ винаги е използвала юлианския календар и така до днес.
За това търсим отговор на въпроса – Какво е било преди това? Или, кой календар е бил в употреба в хърватската Карловачка архиепископия, със седалище в някогашния хърватски град Сремски Карловци, която е историческа православна църква на Хърватското кралство в периода от 1707 до 1920 г?

Ето какво открихме:

Унгарско-хърватското кралство[3], приема Григорианския календар през 1587 година.
През 1717 г. австрийският император Карл VI, който едновременно е и хърватският крал Карл III, издава грамота по повод заселването на православни гърци от Пелопонес на полуостров Истра/Хърватия/. Грамотата гласи, че тези заселници не трябва да се подчиняват на митрополитите, които са в Османската империя, а трябва да са подчинени на ЦАРСКИЯ МИТРОПОЛИТ. Става дума за Карловачкия архиепископ, чието седалище е в Сремски Карловци[4] и който носи титлата Хърватски патриарх[5] и на когото по онова време са подчинени всички православни в Австрийската империя.

Грамотата на Карл VI (III) се основава на тогавашното законодателство на Австрийската империя и Хърватското кралство и предписва, че православните преселници трябва да използват Григорианския календар (който тогава е бил в сила вече 130 години). Настоящата Сръбска православна църква се гордее с това, че никога не е използвала този календар, което всъщност е признание, че преселниците не са били сърби и не са принадлежали към някаква сръбска църква, която по това време все още не е съществувала. 

Сръбските историци[6] потвърждават, че и по-късно, по време на царица Мария Терезия, хърватската Карловачка архиепископия е използвала Григорианския календар.

ПРАЗНУВАНЕТО НА КОЛЕДА НА 7 ЯНУАРИ В ХЪРВАТИЯ И СЪРБИЯ Е ЮГОСЛАВСКА ТРАДИЦИЯ

От кога сърбите празнуват Коледа на 7 януари?

През Средновековието всички християни използват Юлианския календар както за граждански така и за църковни нужди. Това важи и за областта наричана Сърбия, която не съществува като самостоятелна държава, а е васал – първо на Българското царство, а след това на Хърватско-унгарското кралство. 

През втората половина на XIV век сърбите стават най-верни поданици на Османската империя, като участват в нейното разширяване за сметка на християнските държави, в които е в сила ислямският календар (хиджра), началото на който е 16 юли 622 г. 

За да бъде ясно ще кажем, че когато през 1844 г. когато Илия Гарашанин пише “Начертание”, сърбите официално празнуват Коледа на 15. Дхул Хиджах, а годината е  1260-та година по хиджра.

Сърбия получава независимост от Османската империя през 1879 г. а Юлианският календар в нея е въведен след подписването на т.нар. Тайна конвенция с Австро-Унгарската империя през 1881 година[7], но тогава Коледа, която в църковната книга Миней за месец декември е отбелязана на дата 25-и, наистина се празнува на 25 декември, защото има един календар както в светска и в църковна употреба. Същият ден в Хърватското кралство (Австрийската империя) е било 7 януари, но в Сърбия си е 25 декември.

СРЪБСКА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА

В края на 1918 г. е създадена държавата Кралство на сърби, хървати и словенци от хърватското историческо и етническо пространство в Австро-Унгарската империя с присъединени бивши сръбски и други балкански територии /в т.ч. Македония/. 

В Кралството на сърби, хървати и словенци новият Грегориански календар е официално приет със Закона за изравняване на стария и новия календар от 10 януари 1919 г., публикуван в първия брой на "Служебен вестник на Кралството на сърби, хървати и словенци". [8]
Този закон постановява, че старият календар престава да важи в цялата страна на 15 януари 1919 г., и че на 28 януари 1919 г. се въвежда изчисляването на времето според новия календар. Новият Григориански календар тогава е (относително) нов само за част от територията на новата държава, която преди това е била Сърбия.

От всичко изброено следва, че разликата от 13 дни между светския и църковния календар се появява, когато в света е въведен Григорианския календар, а в Църквата все още е Юлианския. Така за първи път новооснованата Автокефална обединена сръбска православна църква в Кралството на сърбите, хърватите и словенците празнува Коледа на 7 януари 1920 г. Всичко това е така, защото когато е приет законът, Църквата вече е отпразнувала Коледа на 25 декември 1918 г., а когато идва следващата Коледа, която според църковните книги е на 25 декември, в света вече е 7 януари 1920 г.

През 1929 държавата става Кралство Югославия, но църквата не става Югославска православна църква по името на държавата а с течение на времето наименованието на църквата е съкратено на Сръбска православна църква. 

В новата комунистическа Югославия нещата не се променят и за първи път църквата сама себе си така нарича в Устава на Сръбската православна църква от 1947 г. 

Нито една Югославия не е била хърватска държава, затова на новата комунистическа власт (след 1945 г.) не ѝ е била важна хърватската традиция, а югославската. В новата комунистическа Югославия православните вярващи за първи път след четири години публично отбелязват Коледа по Юлианския календар, което е наредено с решение на правителството на НР Хърватия на 2 януари 1946 г., с което членовете на православното вероизповедание на Коледа на 7, но и на 8 и 9 януари, не са били задължени да идват на работа, а същото важи и за Нова година, т.е. 14 януари, както и за празника Богоявление на 19 януари.[9]

Следователно празнуването на Коледа на 7 януари не е в хърватската православна традиция, нито в сръбската, а е в югославската традиция.

БЪЛГАРСКА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА

В България Григорианският календар е въведен с указ на цар Фердинанд I, съгласно който 31 март 1916 г. веднага е последван не от 1 април, а от датата 14 април 1916 г. (Държавен вестник, бр. 65, 21 март 1916 г.)[10]. Навсякъде в държавата са прескочени 13 дни и след 31 март е бил 14 април. Единствено в Църквата не е било така защото никой не е казал на свещеника да прескочи 13 дни и той е отворил своя Миней на следващата дата – 1 април и така се е получило изоставането на църковния календар от гражданския от 13 дни. Така когато богослужебните книги, които ползва свещеника са стигнали до 25 декември Рождество Христово, в света вече е било 7 януари. 

Значи за първи път Рождество е чествано на 7 януари в България през 1917 г.

Така е било във всички православни страни след въвеждането в гражданска употреба на Григорианския календар – започнали са да честват Рождество, който в богослужебните книги е на 25 декември тогава когато в света е било 7 януари.

За да избегне натрупаната грешка от 13 дни в църковния календар спрямо астрономическата година Св. Синод на БПЦ в края на 1968 г. със специално „Послание до клира и всички чеда на Българската православна църква“ № 5953. приема решение да се въведе в Българската православна църква изправеният Юлиански календар[11] от 1 януари 1969 г., като се извадят 13 дни по такъв начин, че всички богослужения за тези дни да се прочетат в един ден – 31 декември 1968 г., след което от 1 януари 1969 г. следва уеднаквяване на датата на църковния календар със светския.

РУСКА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА

Григорианският календар е въведен в Съветска Русия с едно от първите решения на новата власт от 1 януари 1918. 

Преди това в Царска Русия не е съществувала разлика между гражданския и църковния календар и за това Рождество, което в църковните книги е на 25 декември е било чествано когато в света е било 25 декември.

В края на 1922 г. е създаден Съюза на съветските социалистически републики /СССР/ или Съветския съюз но църквата не става Съветска православна църква по името на държавата а си остава Руска православна църква.

За първи път Рождество Христово е чествано на 7 януари през 1919 в Съветска Русия. 

Следователно честването на Рождество на 7 януари не е в руската а в съветската традиция.

БОГОСЛУЖЕБНИ КНИГИ

Богослужебните книги са предназначени за ползване от свещениците и певците в църквата, така че миряните не знаят какво пише в тях.

Църковната книга Миней /мн. ч. – минеи/ съдържа богослужебни последования по дати за всеки месец през годината, т.е. използват се 12 Минея.

Това е преснимана страница от Минея за месец декември, който е в употреба в Руската православна църква/най-ново издание/ където под декоративния мотив, където е началото на дата 25 декември на църковно-славянски език пише:

“Месяца тогоже в 25-й ден. 

Рождество по плоти Господа Бога и Спаса нашего Иисуса Христа”

На съвременен български:

“Този месец в 25-я ден. 

Рождество по плът на нашия Господ Бог и Спасител Иисус Христос”

ВЪПРОС

Когато в началото на ХХ век в православните страни от Източна Европа се въвежда в гражданска употреба Григорианският календар се появява 7 януари като дата за честване на Рождество защото църковния календар тогава е дошъл до датата 25 декември, т.е. 13 дни по-късно от гражданския.

Юлианският календар изостава от астрономическата година с един ден на всеки 128 години. 

Вече са изминали повече от 120 години от началото на 20-ти век, откакто към датите по Юлианския календар се добавят 13 дни, и скоро ще трябва да се добавят 14 дни, поради което „православното“ Рождество ще трябва да се празнува на 8 януари. 

Какво ще се случи тогава с „православното“ Рождество на 7 януари и каква още традиция ще трябва да бъде измислена за да се обоснове новата дата 8 януари?

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Българската православна църква и Сръбската православна църква, които никога не са печатали свои Минеи използват тези издадени и отпечатени от Руската православна църква.

БПЦ чества Рождество на 25 декември както пише в Минея за месец декември.

РПЦ и СПЦ, които ползват същия Миней честват Рождество на 7 януари, твърдейки че така е по руската, съответно сръбската православна традиции. Това не е истина - там честването на 7 януари е в съветската, съответно югославската традиция.

През 2019 г. в интервю за сръбските медии Приморският митрополит Амфилохий /СПЦ – със седалище в Подгорица – Черна гора/ казва: “След разпадането на двете държави – Съветския съюз и Югославия Църквата остава единственото, което продължава да поддържа нашето единство.”

Това изказване разяснява защо РПЦ и СПЦ упорито се държат в съветската и югославската традиции – не защото това е по църковния канон, а защото им позволява да задържат своята власт над територии, които вече са извън границите на техните държави.

1. Календарната реформа в БПЦ няма никаква връзка с Католическата църква.

2. Нито една православна църква никога не е приела Григорианския календар.

3. Чак и да е искал папа Григорий XIII не е могъл да нареди на православните да използват въведения от него в католическата църква календар, защото не са му подчинени.

4. Църковният календар не е част от преданието – той се основава на църковни решения – още Първият вселенски събор в 325 г. е премахнал от календара натрупаната до тогава грешка от 3 дни.

5. 7 апостолско правило гласи: “Епископ, презвитер или дякон, който празнува светия ден на Пасхата преди пролетното равноденствие наедно с иудеи, да се низвергне от свещен чин.” Има смисъл то да се споменава в контекста на календара в случай, че някой празнува Пасха преди иудеите, но Изправеният юлиански календар е въведен само за неподвижните празници, а за Пасха остава в сила Александрийската пасхалия, която е на основата на Юлианския календа, т.е. никой не празнува заедно с иудеи нито преди тях.

6. Не трябва на БПЦ да се задава въпросът - защо чества Рождество Христово на 25 декември, както е в нейните богослужебни книги на тази дата, а да се постави въпрос на РПЦ и СПЦ защо честват Рождество на 7 януари, ако и в техните книги пише, че то е на 25 декември.

7. Не е коректно да се дават за пример РПЦ и СПЦ като пазещи някаква древна православна традиция, каквато не съществува, защото те пазят съветската, съответно югославската традиции.

“Моля ви се, братя, заради името на нашия Господ Исус Христос, всички да говорите в съгласие и да няма раздори между вас, а да бъдете съвършено съединени в един ум и в една мисъл.” ( 1 Кор. 1:10) 

Бележки
[1] Ян Хус (1371 – 1415.) e църковен реформатор застъпващ се за правата на бедните, когото Католическата църква осъжда като еретик и на 6 юли 1415 г. в германския град Констанц е изгорен на клада. Палачът запалил кладата, но тя трудно се разпалвала. Тогава една бедна старица, която случайно се оказала там хвърлила няколко сухи съчки в огъня за да се разгори. Виждайки това Ян Хус, който през целия си живот защитавал бедните възкликнал: O SANCTA SIMPLICITAS!(lat.: O свещена простота!)

 [2] Събев, Тодор. Църковно-календарният въпрос, Синодално издателство, София, 1968.

 [3] През 1102 е подписана специална була за присъединяване на Хърватското кралство към Унгарското кралство – две кралства в едно с един крал. Това състояние продължава до 1920 г.
[4] Град Сремски Карловци както и съседните Земун /сега квартал на Белград/ и Петроварадин стават част от Сърбия през 1946 г., когато хърватските комунисти ги подаряват без референдум на братска Сърбия.
[5] Grujić, Radoslav (1931a). „Pećki patrijarsi i karlovački mitropoliti u 18 veku”. Glasnik Istoriskog društva u Novom Sadu. 4: 13—34, 224—240.
[6] Isidora B. Točanac Radović, Reforma Srpske pravoslavne crkve u Habzburškoj monarhijiza vreme vladavine Marije Terezije i Josifa II(1740-1790), Beograd, 2014
[7] https://www.bbc.com/serbian/lat/srbija-51092460
[8]             Anđelković, Nataša. „Srpska nova godina: Julijanski, gregorijanski i svetosavski kalendar - kako je sve Srbija merila vreme”. bbc.com.
[9]              HDA, f. 310 KOVZ, br. 3/46, kut. 126.
[10] 1 април 1916г. – изчезналият ден в България - Национален исторически музей
[11] Изправеният Юлиански календар е наричан още и Поправен Юлиански календар или Новоюлиански календар.