Александър Йорданов*

На този ден през 1989 г. се проведе първият свободен демократичен митинг у нас след близо 45 години тоталитарна диктатура. Първи свободен означаваше първи разрешен. Провеждането му бе съгласувано с новоизбраното ръководство на БКП като условието бе ораторите да подкрепят „новия курс на преустройство”, афиширан от новоизбрания лидер на червената партия Петър Младенов. Той не толкова бе избран, колкото бе посочен и назначен от „съветските другари”, за които България продължаваше да бъде най-обикновена тяхна колония. В този смисъл митингът не бе антикомунистически, а по-скоро само антиноменклатурен. Между ораторите бяха членове на БКП, възстановили членството си непосредствено след „оставката” на Тодор Живков. На трибуната бяха редица агенти и сътрудници на Държавна сигурност, но това стана известно много по-късно. Правозащитникът Илия Минев не бе допуснат до микрофона, а изказването на политическия затворник Петър Гогов бързо бе прекъснато, когато той произнесе фразата: “кожите им по стените”.  Организаторите много внимаваха ораторите да не излязат „извън контрол”. 

Осем дни след десетоноемврийския пленум на Политбюро на БКП тази партия можеше да бъде атакувана само метафорично. Блага Димитрова използва такъв образ: „Превърнаха България от страна на розите, в страна на склерозите”.  Иронично се изрази и писателят Георги Мишев: „Събрали сме се да благодарим на хирурзите, че всичко мина сполучливо, без драматични последици....” Хирурзи той нарече членовете на ЦК и Политбюро на БКП, изиграли комедията със "свалянето на Тодор Живков". А бе комедия, защото отстраняването на Живков трябваше да мине за "зрителите" като "начало на демокрацията". Това не бе никакво начало, а типичен комунистически тарикатски ход целящ комунистите отново да се разположат "централно" и при демокрацията. Според сценария, договорен с висши ръководители на БКП, митингът трябваше да подкрепи новия политически курс на червената партия към „преустройство” и да не оспорва нейната „ръководната роля”. 

Предвидена бе и музикално-художествена програма с изпълнители Ангел Ангелов – Джандема и Ицках Финци. Повечето от ораторите четяха предварително написани текстове. Най-добър анализ на положението направи Петко Симеонов: „обществото, което наричаме развит социализъм, не е нито развито, нито социалистическо”.  Тодор Живков , каза той, си е отишъл, но е оставил „тежки икономически, политически и нравствени проблеми.”,  оставил е страната в криза, „с празните магазини, всезнаещите началници, безпразничното казармено ежедневие, съсипаната индустрия, замърсената природа." И обобщи: „Той си отиде, но Системата остана, остана практически непокътната и господстващата номенклатурна класа. Номенклатурата владее и в момента държавната собственост, тя владее средствата за масова информация, в нейни ръце е репресивният апарат.”

За първи път публично в България се отправяше такава критика към висшия елит на БКП. Вярно е, че това бяха перестроечни тези: срещу системата и срещу „номенклатурната класа”. Но звучаха силно в онзи момент. Никой все още не смееше да атакува цялата червена партия, макар да бе ясно, че именно членовете на тази партия бяха крепителите на командно-административната система и на червената номенклатура. 

По предложение на организаторите на митинга бе изразена подкрепа за новия генерален секретар на БКП Петър Младенов. Водещ на митинга бе Александър Каракачанов, а оратори бяха: Петко Симеонов, Радой Ралин, Кирил Василев, Анжел Вагенщайн, Блага Димитрова, Жельо Желев, Георги Мишев, Петър Берон, Дамян Илиев, Христофор Събев,  Едвин Сугарев,  Петър Гогов, Емил Кошлуков, Константин Тренчев, Румен Воденичаров и Любомир Собаджиев. 

По-късно Научно-изследователският институт за младежта при ЦК на ДКМС е направил анализ на изказванията на митинга и е стигал до извода, че: „Негативното отношение към партийния апарат като цяло не се трансформира от мнозинството в негативно отношение към Партията като цяло. Виновниците се разпознават не в комунистите, а в комунистическата номенклатура.” И това наистина бе така. Малцина бяхме тези „луди-млади”, което се осмелявахме да говорим срещу цялата комунистическа партия и да посочваме поименно конкретните виновници за режима. Бяхме заклеймявани като „антикомунисти” и дори като „фашисти”. Все още владееше страхът, промяна реално нямаше, БКП си бе еднолично на власт. Имаше страх и съобразяване. 

Ние, участниците в митинга, приехме прочетената от д-р Желев декларация. В нея се настояваше за ликвидиране на цензурата в медиите, за отваряне на досиетата, за освобождаване на политическите затворници, за превръщане на България в демократична държава, за завръщане на прогонените от родината ни сънародници, за премахване на редица членове от Наказателния кодекс, за промени в закона за вероизповеданията и др. Двадесет дни по-късно, на 7 декември,  бе учреден Съюзът на демократичните сили и д-р Желю Желев бе избран председател на Координационния му съвет.

Запомнил съм този пръв демократичен митинг със смесени чувства: неподправен възторг, но и усещане за задкулисен сценарий.  Питах се защо ораторите очакваха червената партия да се промени, за да се осъществи промяната. Прекрасното бе, че издигнахме лозунга: „Промяна веднага, демокрация днес!” 

Митингът продължи два часа и половина. Както по-късно стана ясно, близо 350 лозунга са били издигнати на него. Сам по себе си този факт е показателен за гражданската активност и за това какво огромно и дълго спотаявано недоволство, се е било събрало в душите на хората. Тези лозунги се четяха върху саморъчно подготвени малки плакати и документираха това, което наистина вълнуваше хората в този ден. Няколко подписки вървяха спонтанно: за многопартийна система и отстраняване на комунистическата партия от власт, за свобода и права на турското малцинство, за въвеждане на вероучение в училище, за връщане на Съдебната палата на съдебната система, за амнистия на всички политически затворници, за възстановяване на Търновската конституция.

На повечето от издигнатите лозунги демокрацията отговори положително.  Желанията ни се сбъднаха. Но има и такива, които продължават да чакат по-добри дни, което не е добър атестат за демократичния ни преход. Като тези например: "Да станем граждани вместо трудещи се!"; " Цензорите, подлеците, блюдолизците –  вън от печата, радиото, телевизията!; "Законите - за всички!";  "Не оставяйте да ви преустройват днес  тези, които ви преустройваха вчера!"; "Пазете се от слънчогледи!";  "Долу партийните хамелеони!"; "Комунизмът не може да бъде реформиран, той трябва да бъде демонтиран!"; "Съд за виновниците!"; "Не превръщайте проблема на малцинствата в социален взрив.”

 Изводът е един: за демокрацията няма почивен ден!

*Текстът е публикуван на фейсбук страницата на евродепутата.