Огнян Минчев

Това, което представляваше структурната основа на политическата криза от 2020-2026 г., сега се превръща в основа на политическата хегемония, която Радев - Прогресивна България - биха могли да упражняват, ако запазят гъвкавост и способност за лавиране между двата други политически лагера - на досегашното статукво (ГЕРБ и ДПС) и на реформисткия блок (ДБ+ПП).

След 2020 г. българската политика се определяше от

два основни разлома

- по линията "олигархично статукво - антикорупция" и по линията "Изток - Запад". Тези разломи формираха трите политически лагера - около ГЕРБ и ДПС, около Радев-Възраждане-БСП, и около ПП-ДБ. Всяко "сдвояване" - коалиране между два от трите лагера се разполагаше поне върху единия от двата разлома. Кабинетът на Кирил Петков лавираше върху разлома Изток-Запад в отношенията с БСП на Нинова, но падна жертва на корупционния разлом между ППДБ и "Македония" - на двата милиарда, които Петков не даде на чалга партиятя през МРРБ. "Сглобката" се разположи върху разлома "корупция-антикорупция", като разпадът на тази управленска формула бе програмиран с привличането на ДПС-Пеевски в мнозинството от 2/3 заедно с ГЕРБ. (Ако правителството бе изградено само с ГЕРБ и с по-умерени амбиции за постепенна промяна, можеше да управлява и до днес.)

Прогресивна България има комфортно мнозинство, с което прекратява политическата криза, но наследява двата разлома в отношенията си с останалите парламентарни фракции - при това изцяло в своя полза. Когато се налага, Радев ще се споразумява с Борисов и Пеевски в рамките на един променен баланс на олигархичните крила в българската стопанска и политическа власт. Олигархичните групи, които се сбиха през юли 2020 г., сега ще се договарят за създаване на един

нов модел за властови контрол

върху обществото. За да върви този "диалог" между олигархично статукво и олигархична промяна - ще бъдат използвани отношенията между ПБ и ДБ+ПП като "остен"  за смиряване претенциите в опозицията на статуквото. Включително и с формиране на 2/3 мнозинство по проблеми като нов ВСС, нова - поредна - "реформа в правосъдието" и т.н. 

За да проработи този "перпетуум мобиле" в отношенията между хегемонната ПБ и двата лагера на опозицията - около партиите на досегашното статукво и около ДБ+ПП (засега да оставим настрана Възраждане - въпреки, че може да потрябва за нещо важно, знае ли човек...), Радев трябва да поддържа известна

умереност в геополитическото си поведение,

за да не рискува обединение на опозицията по оста Изток-Запад. Не че това обединение много ще му пречи в ежедневното управление, но може да повиши цената за едно квалифицирано мнозинство от 160 депутати. Затова геополитическите завои - ако се правят такива - ще вървят тихомълком, „с горещо сърце, хладен ум и чисти ръце“, усул-усул, а "антикорупционната - антиолигархична" политика ще се фокусира върху бързото измитане на цялата политическа и административна йерархия от хората на "старите партии", и върху

слагането на "наши хора".

Тези "наши хора" - особено в правосъдието, специалните служби, армията и външните работи - ще се окажат още по-верни наследници на онези, предишните наши хора „с горещо сърце, хладен ум и чисти ръце“, които вече 80 години изграждат гръбнака на кремълската колониална администрация в България - първо комунистическа, а след това - олигархична.

Ето ви я геополитическата промяна "на първо четене" - тихомълком, с валидно основание "антикорупция" и повсеместно... За второто четене - ще зависи доколко ще им позволим да маскират завоя на Изток с антикорупционна и антиолигархична реторика - с която ще създадат новия модел на олигархично управление на България, по-централизиран, по-авторитарен и под още по-силен контрол на Москва.

*Кометарът е публикуван на фейсбук страницата на автора, заглавието е на Faktor.bg