Почти 1 млн. евро е платила България по осъдителни решения на Европейския съд за правата на човека в Страсбург през 2016 г. Това става ясно от справка на Министерство на правосъдието, цитирана от БГНЕС. Заплатените обезщетения за 2016 г. са общо 960 100 евро или 1 877 800 лева, като в тази сума влизат плащанията по приятелските споразумения и едностранните декларации. Обезщетенията само по осъдителните решения са 854 800 евро или 1 671 800 лв.
Министерство на правосъдието е сключило общо 268 споразумения по реда на Закона за отговорност на държавата и общините за вреди и на Закона за съдебната власт, като е заплатила 604 648 лв. по 243 споразумения за “бавно правосъдие”. Сумата е близо с 200 000 лв. по-малка от 2015 г., когато са били платени 794 720 лв. по 289 споразумения.
От 2012 г. у нас действа компенсаторен механизъм, който предвижда всеки, който има основание да се счита за ощетен, заради “бавно правосъдие” да поиска да бъде компенсиран. Това става чрез подаване на жалба до Инспектората към Висшия съдебен съвет. Целта беше да се намалят жалбите пред ЕСПЧ в Страсбург.
“Видно от статистиките на ЕСПЧ, в последните 5 години България трайно е извън първата десетка на страните с най-много висящи жалби пред ЕСПЧ. По официални данни през 2016 г. България е на 16 място по брой висящи жалби със 718 жалби, като тази положителна тенденция се дължи и на въведения през 2012 г. компенсаторен механизъм”, изтъкват от Министерство на правосъдието.
Още от Закон и ред
Бащата на посланика ни в ОАЕ: Нямам връзка с полетите на Делян Пеевски, разпространяват се манипулации
„Не познавам г-н Делян Пеевски и никога не съм се срещал с него, като дружеството „Спектрум Еър“ ЕАД не е заплащало по никакъв начин негови полети"
Проф. д-р Илин Савов е новият ректор на академията на МВР
Промяната е част от последователната политика за обновяване на ръководния състав в МВР и за утвърждаване на по-високи стандарти на професионализъм, изтъкна вътрешният министър
Парламентът затяга примката: До 10 години затвор при заобикаляне на санкциите на ЕС
От „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ определиха законопроекта като стъпка към хармонизиране на българското законодателство с европейските правила и към по-ефективното прилагане на санкциите