Асен Генов*

За консервативната демокрация. Не за кремълския консерватизъм, тъй характерен за родния политически ландшафт, а за демокрацията, която се придържа към традиционно установени принципи и стандарти за допустимост. За тях ми е думата.

Ако не друго, поне филмови сюжети има достатъчно по темата. Един кандидат в младежките си години участвал в радикално ляв протест, друг за кратко симпатизирал на неонацистки организации и това се превръща в огромен репутационен (visual) проблем в кампанията. Spin доктори, фиксъри, имидж мейкъри и прочее се заемат с проблема, който има потенциала да срине даден кандидат. Няма нужда да го описвам, мнозина разбирате по-добре от мен за какво говоря.
Този вид демокрация все още функционира. В такива условия има неща, които са неприемливи и недопустими.

Ако твоята партия години наред гради политически профил и се опитва да извлече политически активи, атакувайки основния си опонент, че се е провалил, че е култивирал мащабна корупция в общината, а битката с мафията ти е пътеводно знаме, сравнимо с голата гръд на Жана д'Арк, тогава, меко казано, е недопустимо да присъстваш на предизборни събития на своя опонент-мафиот. Това би било форма на политически инцест. Напускай старата си партия и се умилквай около ботуша на този, когото доскоро си атакувал, че създава диктатура. Не и преди това.

Нечистоплътно е

Недопустимо е, ако публичният ти образ на бунтар, който няма бариери в свободата да каже истината – дори се афишираш като преследван заради думите си, да се присламчиш край полите на кандидата, който изгради пропагандното клише, ерозиращо образа на протестиращите граждани, внушавайки, че са платени, "сезонно трудоустроени". Не заради себе си, а защото бунтарският ти образ на непримирим критикар на безкултурието, тъпотата и необразоваността на управляващите се е превърнал в събирателен образ. Ти вече представляваш, дори да не го искаш, цялата общност, която ти вярва. Ти си неин събирателен образ и неин символ. Почти до нивото на идол.
Затова не може да се присламчиш към някого, когото доскоро си критикувал с всички сили, определяйки го като лице на задкулисието, изтласкало корпулентна политическа утайка на повърхността. Не може. Недопустимо е.

Защото така рушиш не само своя политически образ, но и нищожните остатъци на нормално политическо присъствие, действие и идеи. Ти ставаш съучастник в политическия буламач, който подхранва усещането за безизходица.
По тази причина харесвам консервативната демокрация, в която има 

стандарти за допустимост

И която е чувствителна към подобни фриволни прояви, при които политици или обществени лица своеволно се присламчват, често абсолютно безпринципно или опортюнистично към своите доскоро непримирими противници.

И, за да не кажете, че съм пристрастен, точно толкова недопустимо е тъмно синя партия да позеленее, а сигнално зелената да посинее, само и само да се докопа до долната процентова граница. Това точно толкова ерозира политическата среда и обезценява идеологиите, но това е друга тема.
Айде, лек ден и благодаря на всички, които дочетоха до края.

*Текстът е публикуван във Фейсбук профила на автора