За първи път: В Мелник разкриха сцена от средновековни стенописи на близо 700 години

Цяла сцена от средновековната стенописна украса на църквата „Св. Богородица Животворен източник“ в Мелник е разкрита за първи път при тазгодишните археологически проучвания. Археолозите я идентифицират като „Рождество Богородично“ – сцена, в която е изобразена Богородица като младенец.

Откритието е направено в историческия квартал „Армения“ на Мелник, където археолозите продължават изследването на храма и неговите по-ранни строителни етапи. Проучванията се ръководят от ас. д-р Методи Златков от Националния археологически институт с музей при БАН и д-р Мария Пашова от Регионалния исторически музей – Благоевград.

Новият фрагмент е най-големият досега открит участък от средновековните стенописи в храма. Според археолозите именно видимият образ на Мария с ореол, представена като бебе, позволява сцената да бъде определена като „Рождество Богородично“.

„Това е най-големият фрагмент от средновековните стенописи в черквата, открит досега. Нямаме колебания, че става дума за сцената „Рождество Богородично“, защото ясно се вижда Мария с ореол, представена като бебе“, коментира ас. д-р Методи Златков.

Храм на повече от седем века

Църквата „Св. Богородица Животворен източник“ има два основни строителни етапа. По-ранният е датиран от края на XIII – първата половина на XIV век, а по-късният е свързан с изграждането на възрожденския храм през XIX век. Така откритите стенописи принадлежат на по-ранната средновековна църква, която е предшествала днешния възрожденски храм.

Новото откритие не е първото свидетелство за богатата живописна украса на средновековния храм. При предишни археологически сезони са намерени и други фрагменти, сред които изображения на Христос и Света Богородица. През 2024 г. например са открити фрагменти от стенна живопис с образите на Христос и Богородица.

Изследователите обръщат внимание и на художественото качество на откритите фрагменти. Според тях те са дело на опитен и изкусен живописец. Друг открит през настоящия сезон фрагмент със светец впечатлява и с изключително малките размери на лицето, които напомнят повече за мащаба на ръкописната украса, отколкото за традиционната монументална стенопис.

Стенописите са били „погребани“ в по-късния храм
Особено интересен е начинът, по който средновековните стенописи са достигнали до нас.

При проучването археолозите са установили, че фрагменти от живописта на по-ранната църква са били пренесени и положени в определено пространство на възрожденския храм, вместо просто да бъдат унищожени. Върху част от тях е открит и слой от човешки кости. Според работната хипотеза на изследователите това е свързано с отношението на хората през XIX век към старите изображения като към реликви.

„Старите стенописи са били възприемани като реликви, предназначени да осветят новопостроения храм, затова са положени в олтарното му пространство“, обяснява д-р Методи Златков. По думите му слоят от човешки кости вероятно е свързан с хора, погребани около първата църква.

Тази практика дава важна информация не само за средновековния храм, но и за отношението на по-късните поколения към религиозното и художественото наследство на Мелник.

Проучванията продължават

Археологическите разкопки на църквата продължават до края на септември. Тазгодишните проучвания са част от проект на НАИМ – БАН в партньорство с Археологическия музей – Сандански и Регионалния исторически музей – Благоевград, с финансовата подкрепа на Министерството на културата и Археологическия музей – Сандански.

Всички открити фрагменти от стенописите предстои да бъдат реставрирани от Ренета Караманова от НАИМ – БАН. След реставрацията те ще бъдат изложени в музея в Мелник, където ще могат да бъдат видени от посетители.

Проучванията на църквата са част от по-дългогодишните археологически изследвания на Мелник. Самият град е един от важните средновековни центрове в Югозападна България, а новите находки дават възможност да бъде възстановена част от художествената история на неговите храмове.

Откриването на цяла сцена от средновековната живопис е особено ценно именно защото позволява на специалистите да преминат от отделни фрагменти към по-ясна представа за цялостната художествена програма на храма.