„В навечерието на 50-годишнината от потъпкването на Пражката пролет се събрахме с двама мои колеги, Димитър Атанасов и Кирил Чуканов, и решихме да извадим от забравата или полузабравата историята на тримата студенти историци от 1968 г. - Едуард Генов, Александър Димитров и Валентин Радев, които разпространяват позиви срещу българското участие в агресията на армиите на Варшавския договор срещу Чехословакия. Тогава си поставихме тази цел - да се заровим в архивите, да се направят евентуално публикации по темата, да организираме една научна конференция, която по-късно и организирахме и изваждайки историята наяве, всъщност от нас се заинтересуваха и от чешка и от словашка страна.“, разказва историкът Стефан Дечев. Той гостува днес на д-р Деян Кюранов в предаването „Видимо и невидимо: Място за мислене“. 

Съвсем скоро предстои издаването на книга за тримата студенти, дръзнали да изкажат несъгласието си със смазването на Пражката пролет 1968 г. и българското участие в него, за която те биват „възнаградени“ със затвор. Книгата ще съдържа над 400 страници документи, свързани с досъдебното производство, съда, произнасянето на присъдите, адвокатските пледоарии и накрая - оправдателната присъда на Върховния съд декември 1990 г.
„Във времето, когато тримата, от които всички са се опитвали да покажат колко нямат нищо общо с тях, всъщност тяхната тогавашна позиция от септември и октомври 1968 г., през 1990 г. с решение на Великото народно събрание стана официалната позиция на България, без за съжаление, истината за техния подвиг да е намерила място в нашата публичност. Три десетилетия след 10 ноември 1989 г., дори и в момента продължава да обраства в лъжи недомлъвки, подмяна на фактите и т.н.“

На международната конференция през 2019г., проведена в СУ „Св. Климент Охридски“ и посветена на протеста на тримата студенти по история срещу смазването на Пражката пролет от армиите от Варшавския договор през 1968 г. се взема решение репресираните студенти да бъдат наградени с университетска награда. Решението е изпълнено едва 5 години по-късно – януари 2024 г. „Пак поради неудобство, пак поради гузност, пак поради притеснения кой как ще реагира и накрая, когато се организира през януари раздаването на тези награди, вместо да се говори за историята и за тримата, се говореше общо за Пражката пролет, за това какво са направили тогавашните комунистически партии и това, което на мен лично ми направи впечатление, че нямаше елемент на извинение от страна на Университета към тези тримата. Това можеше да бъде единствената достойна позиция на Алма Матер.“

„Когато ние не казваме истината, ние създаваме предпоставки да продължава да се случва това, което се е случило през ноември-декември 1968 г. и януари 1969 г. със съучастието на преподаватели, студенти, университет, факултет в репресията на трима млади студенти, млади българи, които всъщност заемат позицията, която сега се смята за правилната позиция, за нашата официална позиция, за консенсуса, който има и сред комунистическите партии, и сред социалдемократически и сред либерални и сред консервативни, че това, което е направено през август 1968 с потъпкването на реформите в Чехословакия е било зло и престъпление спрямо международното право.“