Зад лавирането с поканата към Зеленски прозира страх - какво ще им каже в очите лидерът на свободния свят

Илиана Славова

Не, най-достойният лидер на нашето време няма да говори при учредяването на новия български парламент. Володомир Зеленски 

не получи покана

Само шикалкавене, облечено в благовидно напудрени аргументи и хилав политически смисъл. 
А можеше. Можеше новият ни парламент да започне с нова енергия и чисто вдъхновение. Можеше да измием срама от предишния, който унизи България пред света с наведената си позиция пред Кремъл.
Вместо това – мишкуване. Да не е сега, да се решава на следващия председателски съвет, незнайно кога и неясно как. Ако зависи от БСП и „Възраждане“ –никога и по никакъв начин. Ако е от ПП и ДБ – залогът е първо да изперат прегрешенията си от предишния мандат.   
Единственият легитимен аргумент за евентуално отлагане на поканата е притеснението, че путинофилите от „Възраждане“ ще са по-изкушени от всякога да направят демонстрация срещу Зеленски – в тържествен момент, пред посланици от партньорски страни. Въпреки това поканата трябваше да бъде отправена сега, а решението и изборът на момента да бъдат определени от украинската страна. В кабинета на Зеленски прекрасно знаят какво става у нас и са в състояние да преценят ситуацията. Разбира се, не можем да предпоставяме, че програмата на украинския президент ще позволи точно на 19 октомври той да говори пред парламента ни, но не можем да кажем и обратното. Съвсем различен жест на уважение е да го поканим на учредителното заседание, отколкото в обикновен парламентарен ден. И силата на неговото присъствие би била различна, символна.        
Казват – първо да изпълним дълга си и да гласуваме оръжие за Украйна, после да каним Зеленски. А откъде знаете, че той не би предпочел да говори преди това? Може да иска 

да го погледнете в очите 

преди да гласувате отново. 

Разбира се, това никак не е лесно, след като депутатите на ПП подличко се въздържаха при гласуването по този въпрос в предишния парламент, а от ДБ, макар да гласуваха правилно, запазиха  мълчание докато изборната кампания не ги отрезви. Дали след това гласуване истински евроатлантици биха останали в коалиция с путинофилската БСП? Да, чухме десетки пъти всички оправдания по темата, но те едва ли звучат легитимно за украинците. Може би зад лавирането с поканата към Зеленски има и страх какво ще каже той – че както обикновено ще постави нещата по местата им, културно, но категорично. И че някои политически кариери може скоро да приключат. Може и великодушно да спести неудобството на гузните депутати, но те явно не разчитат на това и искат да се явят на поправителен преди да му дадат думата. 

Израз на същата тази неувереност е почти истеричното повтаряне, че с поканата към президента на Украйна ГЕРБ си правят пиар. И какво от това? Навсякъде по света партиите  си правят пиар с добрите неща, които са постигнали. Ако решението ще върне достойнството на държавата ни пред света, нека всеки, който го подкрепя, да си направи пиар. Ама надцаквали се по евроатлантизъм… Дай Боже партиите ни занапред да се надцакват по евроатлантизъм (но без мишкуване), а не по снишаване, както досега! 
Разликата между държавниците и политиканите е, че първите мислят основно за държавата и мястото й в света, а вторите за партийните и личните си изгоди. С тази мярка мерят и в Киев, и в Брюксел. Тъжното е, че дребнавите партийни страсти около поканата към Зеленски ни злепоставиха още повече и нека никой не си прави илюзии, че са останали незабелязани за екипа му. След всичко това няма да е чудно, 

ако той изобщо откаже поканата

Осъзнайте се, госпожи и господа депутати! Засрамете се. Никак не е държавническо  да погазвате достойнството на България в сляпата си отмъстителност едни към други. Всъщност все още има начин щетата да бъде поправена, поне донякъде: поканата към Володомир Зеленски да бъде изпратена още утре и предложението за предоставяне на оръжие на Украйна да бъде внесено заедно от всички партии, които заявиха, че ще го подкрепят. Заедно. Така ще изпратим убедително послание към Украйна и към света. И най-после ще можем да спрем да се срамуваме.