Загадъчната симетрия на отразената светлина от северното и южното полукълбо се нарушава

Преди няколко години членове на научната общност направиха странно наблюдение: северното и южното полукълбо на Земята отразяваха почти еднакво количество слънчева светлина към космоса. Но тази светлинна симетрия е на път да се промени.

Симетрията изглежда странна, защото северното полукълбо е по-богато на суша, градове, замърсяване и промишлени аерозоли от южното полукълбо, което се състои предимно от океани, по-тъмни площи, които абсорбират повече слънчева светлина, пише "Лайв Сайънс".

Тази разлика в състава би трябвало да създаде дисбаланс: на хартия би трябвало на север да има по-голямо количество отразена слънчева светлина, отколкото абсорбирана.

Досега обаче различните измервания са показали, че това не е така и че количеството отразена слънчева светлина е почти еднакво.

Но нови сателитни данни показват, че симетрията между двете полукълба се нарушава. Според екипа на Норман Лоуб, климатолог в Изследователския център „Лангли“ на НАСА, северното полукълбо потъмнява по-бързо от южното, което значи, че отсега нататък то ще абсорбира повече слънчева светлина.

Това заключение е резултат от 24-годишни наблюдения на мисията Clouds and the Earth's Radiant Energy System (Ceres) на НАСА, която следи за количеството светлина, абсорбирано и отразено от планетата, както и на количеството инфрачервена радиация, отпратена обратно в космоса.

Проучването не спира с това заключение: то предоставя и списък с основните причини, поради които северното полукълбо потъмнява от няколко години насам. Топенето на снеговете и ледовете, намаляването на атмосферното замърсяване и увеличаването на водната пара са трите причини, които се изтъкват.  

Учените, стоящи зад проучването, се възползват от него, за да предупредят населението за рисковете от промени в метеорологичните условия, валежите и глобалния климат на планетата през следващите десетилетия.

Тази постепенна промяна в количеството отразена светлина от северното полукълбо в сравнение с това на южното полукълбо вероятно ще продължи и през следващите десетилетия.

Норман Лоуб споменава за предстояща публикация на „нови климатични модели“, които ще обогатят неговите изследвания.