Броят на жертвите от внезапните наводнения в Тексас достигна 82 души в , включително поне 28 деца, като властите изразиха опасения, че броят им може да се увеличи още.

Президентът Доналд Тръмп обяви извънредно бедствено положение заради тази „непредставима трагедия“, като заяви, че „вероятно“ ще посети щата по-късно тази седмица. Спасителни екипи все още издирват поне десет изчезнали момичета и една ръководителка от християнския лагер Camp Mystic, който бе залят, след като река Гуадалупе излезе от коритото си в петък.

Шериф Лари Лайта от окръг Кер съобщи на пресконференция в неделя, че 68 от загиналите са именно от този най-засегнат район – 28 деца и 40 възрастни. От тях 18 възрастни и 4 деца все още не са идентифицирани.

Появиха се въпроси за координацията на службите
Бяха повдигнати въпроси дали незапълнените позиции в две местни служби на Националната метеорологична служба (NWS) не са затруднили координацията с екипите за извънредни ситуации.

Метеоролозите са отправили предупреждения за възможни наводнения още от късния четвъртък до петък, но мащабът на пороя в малките часове на деня надхвърлил очакванията. В рамките на няколко часа нивото на река Гуадалупе край Camp Mystic се е повишило от 7 фута до 29 фута (от около 2 метра до близо 9 метра).

Мнозина се питат защо лагерите по поречието на реката не са били евакуирани, въпреки отправените предупреждения.

CNN: Camp Mystic – от магическо място до сцена на трагедия

Водещата на CNN Памела Браун е била лагерничка в Camp Mystic преди 30 години, така че от първо лице знае, че това място е „вълшебно“ за поколения момичета. Днес тя отново е там, този път за да отрази последиците от трагедията с наводнението.

– Знам, Памела, че това е лично за теб. Имаш дълбока и важна връзка с Camp Mystic.

– Имам, да. Невероятно е да се върна тук след 30 години. Бях десетгодишно момиче, пълно с надежда и радост. Това е магическо място. Помня вълнението и нетърпението, когато идвах тук. И сега една майка ми каза същото – нейните момичета са били тук тази година. Оставили са ги в неделя.

Да се върна тук ме залива с емоции и спомени. Не мога да повярвам, като гледам тези дървени бараки до река Гуадалупе. Тази река беше източник на толкова радост за нас. Прекарвахме часове в нея. Имаше едно нещо, наречено „балонът“ – нещо като надута възглавница, върху която скачахме, а другият в края я използваше като трамплин и се хвърляше във водата. Беше невероятно забавно.

Търсихме и вкаменелости от динозаври – така прекарвахме повечето си време. И сега, да си представя, че същата тази река е причинила такова опустошение... трудно ми е да го осмисля. Толкова невинност беше изгубена. Не мога да спра да мисля за тези момичета и да се моля за тях – да бъдат намерени живи.

– Една жена, с която поддържам контакт от години, ми писа вчера. И тя е била на лагер в Тексас Хил Кънтри, както и дъщерите ѝ. Тя каза: „Не можеш да разбереш колко специално е това място, докато не си бил там“. Явно и ти усещаш това, Памела.

– Да. Толкова от преживяното тук е свързано с природата. Разпределят те в едно от двете племена – аз бях в племето „Танк“. Изграждахме спортменство, усещане за принадлежност, другарство – всичко това навън, сред природата.

И сега да се върна тук и да видя гнева на Майката природа... просто не мога да го проумея.

– Добре е, че си там, за да предадеш тази перспектива. 

- Говорих с чичото на едно момиче, което все още е в неизвестност. Той пътувал чак до тук, за да я търси. Все още се надяват, въпреки че надеждата намалява.

Говорих и с майка на три момичета, които са били в лагера. Те са оцелели, но това, което ми разказа, е потресаващо – и разказ за героизма на водачките и собствениците на лагера.

Майката ми каза, че около 4 ч. сутринта водата е станала бурна и се е покачвала. Казали им да останат на място, че собственикът Дик Ийстланд и синът му идвали с кола. Докато чакали, водата продължавала да се покачва. Знаели, че колата няма да стигне навреме.

Събрали момичетата, една от водачките извадила ключ и с него пробила мрежата на прозореца отзад на хижата. Две от възпитателките излезли, към тях се присъединила и трета от съседната хижа, и започнали да измъкват момичетата през малкото прозорче. Водата вече стигала до гърдите. Момичетата разказали на майка си как персоналът ги превеждал през бързеите, предавал ги от ръце на ръце, за да ги качат по склона зад хижата. Някои изгубили обувките си, изкачвали се боси по скалите – посред нощ. След това стигнали до най-високата точка и се сгушили, защото били мокри и премръзнали. Пели песни. Молели се.

– Направо настръхвам, Памела. Особено като се замислим колко млади са били тези водачки – тийнейджърки, току-що завършили гимназия. Колко бързо са реагирали, как са помогнали на момичетата да се спасят.

– Току-що получихме и официалното изявление от лагера – първото, в което се съобщава броят на жертвите. Camp Mystic съобщава, че скърби за загубата на 27 лагернички и служителки след катастрофалното наводнение по река Гуадалупе.

В изявлението се казва още, че сърцата им са разбити заедно със сърцата на семействата, които преживяват тази немислима трагедия. Постоянно се молят за тях и поддържат връзка с местните и щатските власти.

Не се знае колко от загиналите са деца и колко са били от персонала, но най-вероятно повечето са момичета на осем-девет години, отнесени от водата през нощта, когато наводнението заляло лагера за по-малко от час, вдигайки нивото на реката с почти 8 метра.

Говорих и с местните – тук има съкрушение, но и толкова истории за героизъм: нощният пазач, който се хвърлил в действието, отишъл до една от хижите и задържал момичетата над водата върху матраци… Тези млади възпитателки, рискували живота си, за да извадят момичетата през малко прозорче и да ги предават една по една към хълма.

Все още има много въпроси – можеше ли това да се предотврати? Можеха ли да се спасят повече животи?

А родителите… само седмица след като са оставили децата си в лагера, сега отиват до местното погребално бюро, за да ги идентифицират.

Имаме информация, че в окръга е имало обсъждания през годините за сиренна система. Още преди девет години е имало идеи да се инсталира система за предупреждение при наводнения – това е една от най-застрашените от наводнения зони в САЩ. Хората тук са свикнали с подобни бедствия.

Има въпроси – дали е имало „умора от аларми“, дали е направено достатъчно, дали евакуацията е трябвало да започне по-рано.

И ще настояваме да получим отговори.