Димитър Попов

В последните дни тече нещо като координирана акция между Румен Радев и ППДБ срещу правителството. Мишената отново е Пеевски, но този път под огъня попада и самият Борисов. 

Ето как Румен Радев изля своя истеричен гняв срещу тяхната коалиция: „Пеевски и неговият метод на действие са срам за всяко демократично общество, но не по-малко срамно е да си негов политически и бизнес ортак, какъвто е самият мандатоносител. Да си негов обслужващ персонал и шут в Народното събрание, до каквато роля за съжаление се сведоха ръководствата на някои от политическите сили. Да склониш да бъдеш негова бухалка в държавния апарат, да загърбиш достойнството и името си под съблазънта на моркова и страха от тоягата!“ 

По същото време ППДБ заплашиха с радикализация и повсеместни улични протести, блокираха входа на парламента и се заканиха, че ще повторят събитията и митингите от 2013 година. Само преди седмица те предизвикаха вот на недоверие, като се кълняха, че не искат да свалят правителството, а само да му покажат грешките и да му помогнат да върви в правилната посока. Нападките между тях и ГЕРБ бяха доста меки и в съвсем приличен тон. Само 7 дни по-късно Василев и компания изглеждат направо побеснели и се заканват да хвърлят държавата в хаос.

Въпросът е защо?

Какво се случи, 

че Радев и ППДБ така настръхнаха срещу Борисов и Пеевски? 

Причината изглежда съвсем прозаична – в парламента е внесен законопроекта, който ще отнеме правото на президента да назначава с указ шефовете на специалните служби в България. Този законопроект, по заявленията на Борисов и Пеевски, ще бъде приет на всяка цена. Те оправдават тази мярка с отказа на Радев да назначи официално посочения от правителството Деньо Денев за началник на ДАНС. Президентът обаче е отказал също да съгласува и шефове на другите три агенции – ДАР, ДАТО и Военно разузнаване, с което е изчерпил напълно търпението на управляващата коалиция. 

Ще напомня, че според закона четирите агенции са подчинени на МС и лично на министър-председателя, който им поставя задачите и следи за тяхното изпълнение. В последните години обаче шефовете на тези агенции бяха назначавани еднолично от Румен Радев през негови служебни кабинети. Опитите на редовните правителства - на сглобката, и на настоящото на Желязков да сменят тези шефове, срещаха категоричния отказ на президента. Ситуацията беше нелогична, защото Радев, позициониран като радикална опозиция, използваше ДАНС за да саботира много от политиките за сигурност на двете правителства.

Освен това, заради геополитическата си ориентация към Русия, той използваше ДАНС за да 

прикрива руската шпионска мрежа

 в България. Случаят с българите, шпионирали за Русия във Великобритания разкри, че Радев и неговите служби може мълчаливо да са помагали на шпионската им дейност в кралството. За такъв вариант писаха тогава и британските медии. Отгоре на всичко уличените и вече осъдени шпиони бяха признали за лични връзки с българското президентство.

ДАНС обаче не е само контраразузнаване, агенцията се занимава и с корупцията по високите етажи на властта. Докато беше ръководена от лоялен съюзник на Радев, корупционните скандали се въртяха все около Борисов и Пеевски. С друг шеф обаче, агенцията може да прояви силен интерес към газовия договор с БОТАШ, който служебни министри на Радев подписаха лично по негово нареждане. 

Добре се знае, че това е заробващ България дългосрочен договор, който задължава страната с милиарди за 13 години. Той е сключен изцяло в изгода на турската газова компания и не носи никаква икономическа полза за България. Това е договор, който е изготвен от Газпром, даден е за изпълнение на БОТАШ, която го е изпратила в София за подписване без никакви преговори. В този случай могат да се изредят много точки от Наказателния кодекс:

от корупция до национално предателство

 Това очевидно изискваше разследване, което обаче ДАНС начело с назначения от Румен Радев председател отказваше да започне. След промените в закона агенцията вероятно ще се управлява от Деньо Денев, който се спряга за близък до Борисов и Пеевски, а сделката с БОТАШ може да бъде разследвана по целия спектър на Наказателния кодекс.

Така че президентът има сериозни основания да се притеснява от тези промени и от разследвания за други афери, за които отдавна се говори около президентството. Изпусне ли контрола върху специалните служби, Радев губи своя дял от репресивната държава и става отново церемониален президент, без механизми за влияние върху изпълнителната власт, и без никаква защита след края на своето президентство.

Мотивите на ППДБ да се включат в неговия отбор изглеждат силно мъгляви и неясни. Те самите не веднъж са обвинявали Радев, че неговата ДАНС не прави нищо срещу руските хибридни атаки, дори искаха разследване на сделката с БОТАШ и на прословутия „път на Копринката“. Самият ген. Атанасов по времето на сглобката се ядосваше, че Борисов и Пеевски не сменят назначените от Радев шефове в службите и неглижират президента и неговото негативно влияние в сферата на сигурността.

Защо сега, когато Борисов и Пеевски сменят шефове в агенциите, те защитават президента?

Изглежда причината е скорошната словесна улична престрелка на Асен Василев с Делян Пеевски. Тогава лидерът на ДПС обвини Василев, че е ограбил митниците и че е прибирал много пачки в джоба си. На пръв поглед това е обичайна престрелка между политици, които си знаят кирливите ризи, но един нов шеф на ДАНС може да погледне на тези обвинения съвсем сериозно и, както се казва „да се самосезира“. И в случая с шефката на митниците Банкова, и в случая с варненския кмет Коцев, следите водят към Асен Василев, за когото смяната на шефа на ДАНС може да се окаже въпрос на лично оцеляване. Тъкмо в тази точка – оцеляването, интересите на Радев и на ППДБ може би се преплитат.

…

Не е тайна, че българският политически елит е затънал

дълбоко в корупционни схеми, 

и че няма политик, който е бил във властта и е излязъл от нея по-беден или по- морален от преди. ДАНС, както и другите специални служби, имат много информация за тези схеми, и тази компрометираща информация често се превръща в инструмент за изнудване и за натиск върху политици. Този, който контролира службите, има пълна гаранция за своята кариера и осигурява кошмарни сънища за своите противници. 

Ако сега специалните служби излязат от контрола на Радев, това ще бъде пълно завръщане във властта на Борисов и Пеевски, които ще са овладели и последната част от репресивния апарат на държавата. Това буди силно притеснение в техните противници, особено в онези, които заложиха политическата си кариера на елиминирането на двамата от политиката изобщо. Най- шумните - Радев, Асен Василев и Кирил Петков са и най-силно притеснени от промените в специалните служби.

Практиката в България показва обаче, че службите много рядко се използват за разчистване на сметки с политическите противници. Ако се използваха, щеше да има осъдени висши политици и магистрати, за което от дълги години настоява Брюксел. Такива няма, едва ли ще ги има и в бъдеще. Причината е съвсем ясна – българският политически елит прилича на изплетен с една и съща прежда чорап. Ако разнищиш дори една бримка от него, веднага ще го разплетеш целия и ще останат само едно кълбо прежда и боси крака.

Що се отнася до смените на шефове на служби, те са даже твърде закъснели. В края на краищата е по- добре репресивният апарат да се ръководи от хора, подчинени на сегашния премиер Росен Желязков и на парламента, а не от лоялни приятели на агента за руско влияние Румен Радев.