"Наистина Европейската комисия трябва да приключи процедурата и да вземе формално решение." С тези думи министърът на външните работи и ресорен вицепремиер за съдебната реформа Екатерина Захариева потвърди в парламента, че все още не е прекратено действието на т.нар. мониторинг, който Брюксел въведе преди приемането на България в ЕС.

В края на май управляващите се оплетоха в обясненията дали все още има Механизъм за сътрудничество и проверка, като Захариева избягваше пряк отговор и обвини администрацията в Брюксел, че "очевидно, някой е направи copy-paste от доклад от миналата година". Остра реакция имаше и от страна на правосъдният министър Данаил Кирилов, който обвини медиите, че са направили "извратено тълкуване на съобщението". В интервю за БНТ той каза: "От три финални заключителни факта два са осъществени, третият - поради промяната на Европейската комисия, остана да се приключва."

"Предполагам, че фактът, че периодът съвпадна с началото на новата Европейска комисия, след което настъпи ситуацията с пандемията, забавиха формалното взимане на решение", заяви днес в парламентарен контрол Екатерина Захариева. "Де факто ние нямаме механизъм. Нямаме мисии, нямаме доклади - устни или писмени, ние не изпращаме информация. Комисията отново ни увери, че не планира никакъв доклад по този механизъм", обясни министър Захариева в отговор на въпрос на опозиционните депутати от БСП Крум Зарков, Александър Паунов и Георги Янчев. Те настояха за изясняване какво точно става с мониторинга от Европейската комисия и какво прави правителството за ускоряване на съдебната реформа и борбата с корупцията по високите етажи, за да бъде прекратен той.

Зарков отправи преди това и друго питане - защо още не е формиран националният механизъм за мониторинг на борбата с корупцията и съдебната реформа, който би трябвало да започне да действа веднага след като Еврокомисията отмени решението си за механизма от края на 2006 г.

Вицепремиерът посочи, че гражданският сектор се оказал неподготвен заради кризата около коронавируса да излъчи свои представители в Гражданския съвет към Координационния съвет за механизма. Според нея дори при удължен срок твърде малко представители на граждански организации, специализирани в съдебна реформа, са подали заявление. "За тази цел, предполагам, министър Кирилов удължи процедурата с нов 60-дневен срок."

В началото на месеца правосъдният министър анулира резултата от жребий, с който за представител на гражданския сектор бе определен Българският институт за правни инициативи (БИПИ). Биляна Гяурова-Вегертседер, директор на БИПИ, обясни, че от самото начало имат своите несъгласия с цялата инициатива.

Още в хода на изработването на постановлението на МС през 2019 г от БИПИ са предоставили две становища и аргументирали, че няма належаща необходимост от такъв пореден съвет, при положение че съществуват консултативни органи с почти идентични функции, а и изречението от ноемврийския доклад от 2018 г. на мониторинговия доклад на ЕК ясно сочи, че прозрачното докладване трябва да е съчетано с обществен и граждански контрол. Отделно от това от БИПИ са посочили, че отчитането на работата трябва да става по конкретни показатели като защита на независимостта на съдебната власт, ефективна борба с корупцията на всички нива и с организираната престъпност. Такива липсват в постановлението на МС, отбелязва Биляна Гяурова.