Колосалните 36 млрд. лв. ще трябва да дава всяка година държавата, за да осигури лични асистенти на хората с увреждания. Сумата надхвърля с 10 млрд. лв. всички приходи на бюджета - данъци, европейски фондове, мита, акцизи и пр., на държавния бюджет през 2020 година, пише 24chasa.bg.

36 млрд. лв. ще са нужни само за предоставянето на една-единствена услуга на инвалидите - личен асистент, пише в анализ на Закона за личната помощ, изготвен от Министерството на труда и социалната политика, пише “24 часа”. На негова основа ще бъде направен доклад, който ще бъде представен в Народното събрание.

660 хил. са хората с увреждания в България и от 1 януари 2021 г. всеки от тях независимо от вида и степента на увреждането си ще има право на личен асистент. И тази помощ няма да е ограничена часово, тоест личният помощник ще може да бъде на разположение на всеки инвалид за пълните 24 часа на денонощие.

До края на 2020 г. право на личен асистент имат само възрастните с над 90% увреждане и децата инвалиди. Като средно тази лична помощ се отпуска за 4 часа в денонощие, като услугите на асистента не могат да надхвърлят 8 часа в денонощие.

Именно тези ограничения отпадат от началото на следващата година

“При липсата на законодателни промени би могло да се прогнозира, че от 1 януари 2021 г. реално необходимият финансов ресурс по Закона за личната помощ ще възлезе на над 36 млрд. лв. годишно (на базата само на подпомаган към момента средномесечен брой лица) в най-песимистична хипотеза, което би било непосилно да се осигури от държавния бюджет и ще доведе до възникване на сериозно социално напрежение в обществото, най-вече сред хората с увреждания”, пише в анализа.

От януари часовото заплащане на личните асистенти от страна на държавата ще се умножава с коефициент 1,4 спрямо размера на минималната часова работна заплата. Така при минимална заплата от 650 лв. догодина ставката става приблизително 5,44 лв. с вкарани в сумата осигуровки, които също се поемат от държавата.

“В допълнение следва да бъде отбелязана и невъзможността за намиране на 660  000 асистенти

минимум за обгрижване на потенциално нуждаещи се лица”, пише в доклада. От април 2019 г. до 14 юни тази година през оценка са минали 383 961 хора с увреждания, като 35 275 от тях са поискали лична помощ.

С асистент вече са 27 550, като повече от половината са над 65 г. Най- голям е броят на възрастните в Плевен, Пловдив и София, а най-малък в Ямбол, Сливен и Търговище.

2046 пък са действащите договори за подпомагане на деца до 18 г.

През януари тази година са изплатени 13,8 млн. лв. за заплати на асистенти. През февруари парите вече са с над 5 млн. лв. повече, като толкова са и през март. По 18,8 млн. лв. ще отидат за май и юни.

Общо за тази година са предвидени 92,6 млн. лв. за 23  400 ползватели, но те няма да стигнат и ако се запази трендът за ръст от 6% месечно, ще трябват общо 224,5 млн. лв.

Право на помощ към сегашните правила имат общо 80 хил. човека, като 50 хил. от тях все още не са поискали помощ. Ако и те се включат в механизма, ще се генерира недостиг от близо 35 млн. лв. месечно. Средствата на годишна база биха достигнали над 600 млн. лв., пишат в анализа си експертите.

Законът за лична помощ бе приет на 6 декември 2018 г. под натиска на майки на деца с увреждания след 169 дни на протести с палаткови лагери. Те написаха текстовете на закона заедно с тогавашната омбудсманка Мая Манолова. А

депутатите го гласуваха единодушно,

макар и със забележки. “За” гласуваха 81 народни представители от ГЕРБ, 39 от БСП, 8 от ДПС и 6-има от “Воля”. Срещу законопроекта се обявиха социалното министерство и финансовият министър Владислав Горанов. Той и тогавашният социален министър Бисер Петков предупреждаваха, че държавата няма да има достатъчно средства, за да изпълнява закона. Заради това депутатите им дадоха срок до 30 юни 2020 г. да анализират прилагането на текстовете на Мая Манолова и майките.