Закон затяга правилата за „парите до 5 минути“ на бързите кредити

Проектът предвижда забрана на непоискани кредити, по-строги изисквания за оценка на кредитоспособността и нови правила за рекламите и услугите „купи сега, плати по-късно“

„Пари до 5 минути“, „Без доказване на доходи“, „Одобрение веднага“ – това са част от добре познатите послания на пазара за бързи кредити. Нов проект на Закон за потребителския кредит предвижда по-строги правила за подхода, по който се отпускат, рекламират и представят потребителските заеми.

Правителството одобри законопроекта на 27 август. Той въвежда в българското законодателство изискванията на европейската Директива (ЕС) 2023/2225 и разширява обхвата на регулацията към нови форми на кредитиране, включително определени онлайн кредити, краткосрочни и безлихвени заеми и някои продукти „купи сега, плати по-късно“. Предвиден е и обхват за потребителски кредити до 100 000 евро.

Законопроектът все още не е закон. Предстои парламентарната процедура, а междувременно отделните текстове могат да бъдат променяни.

Край на непоисканите кредити

Една от най-видимите промени е забраната за предоставяне на непоискани кредити.

Проектът предвижда да не могат да се изпращат предварително одобрени кредитни карти, ако потребителят не ги е заявил. Ограничение се поставя и върху едностранното увеличаване на разходния лимит на кредитна карта или овърдрафт без предварително искане и изрично съгласие от клиента.

Предвидена е и забрана за предварително отметнати полета и други форми на мълчаливо съгласие за предоставяне на допълнителни услуги.

На практика това означава, че клиентът трябва изрично да заяви, че иска съответния кредит или допълнителна услуга, вместо съгласието му да бъде извеждано от предварително зададена опция във формуляра.

По-голяма отговорност при отпускането на заем

Съществена част от новата рамка е свързана с оценката на кредитоспособността.

Кредиторът трябва да прецени финансовото положение на потребителя, преди да отпусне кредита. Целта е да се ограничи рискът от прекомерна задлъжнялост и от ситуации, при които един заем се използва за обслужване на друг.

Това е особено важно при краткосрочните кредити, при които бързото получаване на средства може да скрие реалната цена на задължението за човек, който вече има финансови затруднения.

В мотивите към законопроекта оценката на кредитоспособността е посочена сред основните инструменти за ограничаване на свръхзадлъжнялостта и за по-отговорно кредитиране.

Когато решението се взема от алгоритъм

Новите правила засягат и автоматизираните решения при кандидатстване за кредит.

Когато кредитоспособността се оценява чрез автоматизирана обработка на данни, потребителят трябва да получи информация за това. Проектът предвижда и възможност за човешка намеса и преразглеждане на решението в предвидените случаи.

Това е особено актуално за онлайн кредитите, при които голяма част от процеса по кандидатстване, проверка и оценка може да бъде извършвана автоматично.

Така въпросът вече не е само колко бързо може да бъде одобрен един заем, а и доколко потребителят има възможност да разбере как е взето решението за него. Подобни изисквания са част от европейската рамка, която България въвежда чрез новия закон.

По-строги правила за рекламата

Законопроектът предвижда и по-строги изисквания към рекламата и търговските съобщения за потребителски кредити.

Те трябва да бъдат ясни, разбираеми и да не подвеждат потребителя. Предвидени са ограничения и за послания, които могат да създават впечатление, че кредитът автоматично ще подобри финансовото положение на клиента.

Това е важна промяна за пазар, в който рекламата често поставя акцент върху скоростта и лесното одобрение. Новата рамка цели още на етапа на рекламата потребителят да получава по-ясна представа, че става дума за финансово задължение, а не за допълнителен доход.

„0% лихва“ не означава непременно безплатен кредит

Друг важен елемент е информацията за цената на кредита.

Проектът въвежда по-строги изисквания към информацията, която кредиторите и кредитните посредници трябва да предоставят преди сключването на договора. Целта е потребителят да може да сравни условията и да види реалните разходи по кредита, а не само размера на месечната вноска или рекламното обещание за ниска или нулева лихва.

Затова при сравняване на оферти основният въпрос не е само „Колко ще плащам на месец?“, а „Колко ще върна общо?“.

Именно прозрачността на разходите е сред основните цели на новата европейска рамка.

„Купи сега, плати по-късно“ вече не е извън картината

Телефон на изплащане, електроника, онлайн покупки и други стоки, които се плащат на части, все по-често се предлагат чрез различни схеми за разсрочено плащане.

Част от тези услуги попадат в разширения обхват на новия закон. В него са включени определени краткосрочни и безлихвени кредити, включително продукти от типа „купи сега, плати по-късно“.

Това означава, че за определени BNPL продукти ще се прилагат изисквания за информацията за условията, цената и задълженията на клиента.

Причината е проста: за потребителя начинът, по който е представено плащането, не променя факта, че той поема финансово задължение.

КЗП ще има по-голяма роля

Проектът предвижда нови изисквания за разрешение и регистрация на кредитни посредници, както и за определени кредитори, които досега не са били обхванати от подобен режим.

Комисията за защита на потребителите трябва да води регистър на кредиторите и отделен регистър на кредитните посредници. Предвидено е КЗП да предоставя и съвети на потребители, които изпитват затруднения при изпълнението на финансовите си задължения.

Това е една от съществените институционални промени в проекта, защото контролът няма да се изчерпва само с изискванията към договорите, а ще обхваща и участниците на пазара.

Ще работят ли новите правила?

Това ще бъде големият практически въпрос, ако законопроектът бъде приет.

По-строгите изисквания могат да ограничат нелоялни практики и да направят условията по-прозрачни. В същото време по-високите изисквания към оценката на кредитоспособността могат да означават и повече откази за хора с ниски доходи или вече натрупани задължения.

Този риск е част от по-широкия въпрос за достъпа до легален кредит. Ако определена група потребители бъде извадена от регулирания пазар, остава въпросът дали това ще намали задлъжнялостта или част от хората ще потърсят средства извън него.

Затова ефектът от закона ще зависи не само от самите правила, но и от начина, по който те ще бъдат прилагани и контролирани.

Засега е сигурно едно: България подготвя значително разширяване на правилата за потребителското кредитиране. Правителството вече одобри проекта, който предстои да премине през парламентарната процедура. Целта е кредитът – независимо дали е получен за пет минути онлайн или чрез разсрочено плащане при покупка – да бъде представян с по-ясни условия, а отговорността да бъде разпределена между кредитора и потребителя. І БГНЕС