Дъглас Лондон, „Just Security“

Неотдавнашните коментари на руския президент Владимир Путин, че страната му е готова за ядрена война, ако се наложи, направени в навечерието на съмнителното му преизбиране през изминалия уикенд, бяха само последните такива, докато той се опитва да оправдае пълномащабното си нахлуване в Украйна преди две години. Но американските официални лица и наблюдатели рискуват да надценят задействането му и готовността, с която той може да подпали собствения си свят, заедно с нашия. Това по невнимание му дава възможност да прокарва агресивна програма въпреки собствените си слабости. Ключът към Путин не е в това да му осигурим пътища, за да запази своето лице, да се харесаме на суетата му или да прилагаме собствените логически стандарти на Запада. Решаването на проблема с Путин изисква да се акцентира върху тъмнината, а не върху светлината, като се използват страховете му.

Руснаците са преживели векове на терор, наложен както от чужди нашественици, така и от собствените им лидери. Достатъчно е да видите руска постановка на "Лешникотрошачката" или да прочетете Достоевски, за да оцените мрачния поглед, формиран от историята на опустошителни трудности и загуби. Управлението на Путин използва това чувство на виктимизация и постоянен страх от предстояща гибел.

Но той е изкован от същите тези белези. Собственото му чувство за параноя и предстояща гибел движи изборите му и е допълнително оформено от обуславянето и опита му като ветеран от КГБ от епохата на Студената война. Това формиране обуславя засиленото чувство за морално превъзходство на Путин и очакването на най-лошото както от приятели, така и от врагове. За Путин нито едно писмено споразумение, още по-малко устна сделка, не е постоянно, а е по-скоро гарантирано от условия, които сами по себе си винаги подлежат на промяна. А целта до голяма степен оправдава средствата.

Във вътрешнополитически план Путин се притеснява най-вече от собствената си армия, органично въстание или заплаха от предателство от страна на близък човек. Той е обучен да не вярва на армията, срещу която КГБ отделя цяла дирекция - Трета, за да я следи за контраразузнаване и политическа лоялност. Затова руският лидер държи армията на къса каишка и под зоркия поглед на Федералната служба за сигурност (ФСБ). Но дори и при това положение той разбира, че тези, които имат оръжия, винаги са заплаха. Нерешителността и страхът на Путин проличаха в много закъснялата му реакция, когато някогашният му верен привърженик Евгений Пригожин придвижи наемническите си сили "Вагнер" на 125 мили от Москва, което доведе страната до ръба на гражданска война.

Путин е добре запознат с историята на страната си, в която е имало преврати, организирани отвътре, и въстания, вдъхновени от харизматични личности. Той също така с ужас наблюдаваше как либийският силен мъж Муамар Кадафи се поддаде на насилствената тълпа, възникнала от спонтанното излияние на гняв и безнадеждност по време на Арабската пролет - събитие, което е доста формиращо за руския лидер, както отбеляза Ким Гатас преди две години в The Atlantic. "Може да се проследи права линия от свалянето на либийския диктатор Муамар Кадафи до днешната опустошителна война в Украйна", пише тя.

Може би в отчаянието си да гарантира, че нищо подобно няма да се случи и на него, Путин неведнъж се ангажира с трудно прикритото елиминиране на политически претенденти като Алексей Навални и Борис Немцов, с убийства за отмъщение като случая с Пригожин и отравянето във Великобритания на дезертьора от ФСБ Александър Литвиненко, както и със създаването през 2016 г. на политически лоялната 200-400-хилядна Росгвардия - национална гвардия, която се подчинява директно на него. А неговата изолация, микроуправление и липса на делегиране на правомощия в умишлено раздутата бюрокрация целят да неутрализират вътрешната заплаха.

Страховете на Путин се отразяват в самия начин, по който управлява. Той управлява Русия като лидер на престъпен синдикат чрез ФСБ и малък, тесен кръг от офицери в предшественика ѝ - КГБ, които са приблизително на една и съща възраст и имат сходна кариера, житейски опит и връзки с родния му град Санкт Петербург. Групата, заедно с децата си, е заела ключови позиции в руското правителство, сигурността, енергийния сектор и банковото дело, откъдето контролира ресурсите на страната, изпира финансовите печалби на семействата си и е свързана с него от поколение на поколение.

Външната заплаха, която той възприема е ясна, проста и историческа: Западът, олицетворяван понастоящем от американското ръководство. Точно както историята предлага на Путин опита на западните сили, които се намесват в гражданската война в Русия по време на болшевишката революция от името на руските белогвардейски войски, така и Путин вярва, че Съединените щати и техните съюзници стоят зад "цветните революции", които, предизвиквайки неговите съмишленици във властта, оспорват контрола му върху бившите съветски републики. По подобен начин вътрешно Путин е убеден, че американската помощ за демокрация и развитие, която подхранваше ранните демократични структури на Русия, като подкрепяше гражданското общество и нормалното изграждане на политически партии, всъщност се е стремяла да разпали пламъците на опозицията, като е подкрепяла силите, за чието ограничаване той работи толкова усилено.

По ирония на съдбата Путин сам е създал сегашното си затруднение. В миналото руснаците са били склонни да заменят известна степен на свобода за стабилността и защитата на някой пре-овлестен човек. След като възстанови руската гордост, съживи икономиката, привидно си осигури пожизнен мандат и разшири влиянието на Москва след повече от 20 години управление, хазартната игра на Путин в Украйна заплашва да наруши този обществен договор и да отприщи потенциалните демони, от които той най-много се страхува. В този смисъл победата не изисква нищо по-малко от подчиняването на Украйна като васална държава, раздробяването на НАТО и отслабването на американската мощ, до голяма степен за да подсили западащата си репутация у дома.

Именно този страх е причината за спорадичните ядрени заплахи на Путин. Путин крещи най-силно, когато блъфира. В действителност той действа с по-голяма предпазливост, когато държи слаба ръка, както предполагаха някои експерти, когато той и силите му се бореха в началото на инвазията си след 2022 г. Обратно, когато изглежда, че действа от позицията на силата, той изглежда външно разумен, доброжелателен и примирителен, но всъщност действа по-агресивно. За това свидетелстват неотдавнашните предполагаеми убийства на хвърления в затвора Навални и на руски дезертьор в Испания. Коментарите на френския президент Еманюел Макрон относно евентуалното разполагане на войски на НАТО в Украйна явно разтревожиха Путин, който не е дрънкал с ядрения си арсенал от няколко месеца, паралелно с напредъка на Русия на бойното поле.

Въпреки опасенията на САЩ, че Путин може да сложи край на света или поне да използва тактическа ядрена бомба на бойното поле, той е по-практичен, отколкото често го възприемат на Запад. Путин не е от самоубийците, нито от тези, които биха паднали върху собствения си меч заради злоупотреба с гордост, стига все още да има контрол. Но той ще натисне дотолкова, доколкото му е позволено. Така че повече вреди, отколкото помага, ако се заиграваме с бомбастичните му заплахи, като го обявяваме за луд, или ако смекчаваме реакциите на агресивните му действия, вместо да използваме страховете му. Забавянето или отхвърлянето на украинските искания за качествено усъвършенствани и далекобойни оръжия за нейната отбрана само окуражава Путин да вярва, че хитрините му действат и го принуждава да удвои усилията си.

Михаил Ходорковски, руски олигарх в изгнание и критик, който сега е в списъка на издирваните от Кремъл лица, наскоро отбеляза подобно нещо пред журналисти, като отбеляза, че Путин не е склонен към самоубийство. Не е случайно, че през 2020 г. Русия публикува преработената си стратегия, която позволява първа употреба на ядрено оръжие за противодействие на конвенционална екзистенциална заплаха. А по-новите доклади предупреждават, че Русия е разработила планове за използване на тактически ядрени оръжия срещу САЩ и Китай в ранните етапи на войната, за да принуди противника да отстъпи, за да избегне перспективата за апокалиптична ескалация.

От съществено значение е да не се позволи на Путин да нормализира потенциалната употреба на тактически ядрени оръжия или използването на подобна реторика в стремежа си да доминира в ескалацията. Подозирам, че това може да е било посланието, което директорът на ЦРУ Уилям Бърнс е предал на шефа на руското външно разузнаване Сергей Наришкин при срещата им в Анкара през ноември 2022 г.

Засега Путин действа с относително голяма сила, като се имат предвид неотдавнашните успехи на руското бойно поле и безбройните възможности за заобикаляне на санкциите на Запада. Това може да намали перспективата за достигане на прага за използване на тактически ядрени устройства. Но това не означава, че той печели. Украйна е разбита, но оцелява, а НАТО е по-голяма, по-силна и по-обединена от всякога. И той не разполага с цялото време на света; руснаците може и да имат висок праг на болка, както твърди Путин, но той не е неизчерпаем. Според оценката на американското разузнаване от декември Русия е загубила 315 000 войници, 87% от общия брой на сухопътните войски, с които е разполагала преди февруари 2022 г., като предстоят още загуби, тъй като Путин използва човешки вълни от зле обучени наборници, за да претовари украинските запаси от боеприпаси. По-нататъшната мобилизация неизбежно ще се разпростре и извън селските и тюркоезичните общности, които сега до голяма степен покриват тези загуби.

Напредъкът на Путин на бойното поле и намаляващите запаси на Украйна също така вероятно ще накарат Киев да продължи да увеличава темпото на пренасяне на войната в дома на руснаците, с удари и специални операции срещу търговски и инфраструктурни цели, които засягат ежедневието им и не могат да бъдат скрити. Това може да съкрати още повече времето на Путин.

Съединените щати могат да повлияят на сметките на Путин, като използват страховете му и се отклонят от стратегията на пропорционални отговори, която му дава възможност да управлява ескалацията. Това е необходимо, за да се подкопае убеждението на Путин, че с ядрената си тояга успява да разшири непропорционално руската проекция на мощ и национален престиж отвъд конвенционалните си възможности и че реториката му възпира по-голяма намеса на САЩ.

Възпирането на агресията на Путин изисква осезаеми, предвидими и несъразмерни разходи. Примери за това са въоръжаването на Киев с пълния набор от съвременни оръжия и самолети с голям обсег на действие, чието използване, освен ако обстоятелствата не налагат това, ще бъде ограничено до окупираната от Русия Украйна; кибероперации, насочени срещу руската енергийна инфраструктура, свързаната с отбраната промишленост и банковото дело; както и по-силни и креативни кампании за влияние - както публични, така и тайни - които представят Путин като слаб, страхлив, безчувствен към жертвите и застрашаващ руската рубла, която беше в основата на все още запомнящата се и болезнена финансова криза в Русия през 1998 г.

Друг инструмент би бил разгръщането на ЦРУ за създаване на проблеми в Русия и нейните държави-клиенти като Беларус, както заяви бившият министър на отбраната и директор на ЦРУ Робърт Гейтс в неотдавнашно интервю. Вестник "Ню Йорк Таймс" съобщи, че ЦРУ вече е изиграло решаваща роля поне от 2016 г. насам - а донякъде и по-рано - в обучението, подпомагането, съветването и оборудването на тайните украински части за събиране на разузнавателна информация и екипите за специални операции. Това осигурява на Съединените щати добре изградена оперативна инфраструктура, създадена от самите тях, и надеждни взаимоотношения с украинските партньори в рамките на програма, която може да бъде допълнително разширена с операции на територията на Русия.

Овладяването на заплахите на Путин изисква постоянни и последователни демонстрации на американската сила, които ясно да показват непропорционалните последствия, които Вашингтон може да наложи. Мерки, които не са свързани с война, а са насочени към естествената параноя на Путин и подкопават фасадата му на стабилност, просперитет и сила, ще подчертаят неговата уязвимост. Такива действия ще покажат, че Съединените щати не желаят да бъдат заложници на ядрени заплахи./БГНЕС