Западните медии, разполагащи с влияние в много африкански страни, отдавна и не без успех формираха в общественото мнение на тези страни специфична представа за стратегията на Русия на континента. Ако трябва да им се вярва, то Русия се интересува в Африка само от търговия с оръжие, добив на скъпоценни метали и на петрол.

Възможно е така да е било дълги години. Но днес може да се говори за нова африканска стратегия на Кремъл, амбициозна и многовекторна, пише БТА. Тя открива допълнителни възможности не само за нови проекти в областта на военното и военнотехническото сътрудничество, добива на петрол и газ, но и в банковата сфера, ядрената енергетика, борбата с тероризма.

Нараства ролята на руските компании в реализирането на тази стратегия. Така "Росатом", занимаващ се с ядрената енергетика на Русия, днес се е превърнал в сериозен играч на Африканския континент.

След подписване на споразумения за строителство на атомни електроцентрали (АЕЦ) с Египет и Замбия започна нова епоха на руското влияние в Африка. Понастоящем се водят активни преговори от "Росатом" за строителство на АЕЦ в РЮА, Ангола, Судан, Етиопия, Алжир, Уганда и Намибия. В страните от Африка, където нуждата от енергия нараства бързо, руската корпорация има всички шансове да си създаде достоен пазар.

Друга руска компания - "РусГидро", успешно осъществява в Африка сериозна изследователска дейност в сферата на инвестициите. Малцина се съмняват, че всички тези проекти ще имат много продължителен политически и икономически ефект в африканските страни.

В такива африкански страни като Мозамбик, Ангола, Уганда и Либия, руските компании "Роснефт" и "Газпром" сега успешно работят по газови и петролни споразумения, като създават алтернатива на западните корпорации, които се стремят да контролират пазара на доставки на втечнен природен газ в Европа.

При това Москва продължава да увеличава обхвата на военнотехническото сътрудничество с държавите от Африка. Напомняме, че отбранителните разходи на африканските страни, възлизащи на 17 млрд. долара през 2000 г., достигнаха вече 41,3 млрд. долара през 2014 г. Понастоящем за африканските страни Москва е основен доставчик на оръжие: 35 процента от оръжието в африканските страни е произведено в Русия. Очаква се, че през следващото десетилетие разходите за отбрана на Африканския континент ще нараснат с 40 процента и може да не се съмняваме, че Русия ще направи всичко възможно да не изгуби този пазар.

В продължение на последните две години споразумения за военно сътрудничество с Русия подписаха Нигер, Централноафриканската република (ЦАР), Мозамбик, Ангола, Египет, Уганда, Алжир и Либия. В някои от тези страни е твърде вероятно да бъдат създадени руски военни бази.

Руската експанзия на Африканския континент не може да не дразни страните, които традиционно смятат Африка за свой запазен терен. Преди всичко става дума за Франция, която е най-влиятелната във военно и политическо отношение сила в Африка. Най-голямо френско военно присъствие понастоящем се запазва в района на Сахел (Буркина Фасо, Чад, Мавритания, Мали, Нигер) в рамките на операция "Бархан", чиято официална цел е борбата с терористите. Всъщност, въпреки провеждането на операцията, в последно време влиянието на терористичните организации Боко Харам и Аш Шабаб (забранени в Русия) в региона само нараства.

Най-важно звено в новата африканска стратегия на Русия, очевидно е ЦАР. По руски официални данни понастоящем в ЦАР работят 170 цивилни инструктори и 5 военни съветници от Русия. По информации на западните медии обаче в ЦАР се намират 1600 въоръжени бойци, свързани с руските частни военни компании (ЧВК). Ще добавим, че в тази страна вече се намират близо 600 френски военнослужещи, дислоцирани в рамките на операция "Сангарис". Някои експерти смятат, че едновременното присъствие в ЦАР на въоръжени бойци от Русия и Франция не може да не предизвика съперничество между Москва и Париж, и че неотдавнашната гибел на руски журналисти в ЦАР е отражение на подобно съперничество.

Съперничеството между Русия и Франция сега де факто продължава в Сирия, около войната в Донбас, а също и в Армения, където влиянието на арменската диаспора във Франция допринася за засилването на антируските настроения. Очевидно е, че сблъсъкът между руските и френски интереси е неизбежен в Либия, където под контрола на Париж преди няколко години беше организирана война, завършила с падането на режима на Муамар Кадафи. Днес подписването на газови споразумения на компаниите ВР и ENI с новото либийско правителство обективно създава пречки за проектите на "Газпром" за доставки на газ за Европа. Френското военно присъствие в Либия предизвиква също сериозно напрежение в Москва.

Експертите обръщат внимание също на бързото нарастване на френските инвестиции в енергийния сектор на Иран - страна, която е важен партньор на Москва в Сирия и в региона на Близкия изток като цяло. Възможно е да не грешат толкова онези, които смятат, че Париж сега се стреми да възпре прокарването на руските интереси в Африка, но и да отслаби позициите на Москва в региона на нейната традиционна активност (Кавказ, Украйна). Нали африканските франкофонски страни имат за Париж същото стратегическо значение като Кавказ и постсъветското пространство за Москва: чуждото присъствие тук не е просто нежелателно, то ще среща твърд отпор на стремящата се към доминиране държава.

Напомняме, че за последните 50 години в 26 африкански страни, 16 от които - бивши френски колонии, бяха извършени 67 военни преврата, а 61 процента от превратите в тези страни бяха основно насочени срещу местните правителство, които искаха да излязат от финансовата система на CFA франка, ориентирана към Париж.

Не трябва да се забравя и за британското измерение на новата африканска стратегия на Кремъл. След атаката срещу Москва чрез "случая Скрипал" Лондон рискува да получи отговор на антируските си санкции точно на Африканския континент.

Напълно вероятно е, че както и в случая с Франция, руската стратегия за действия срещу интересите на Великобритания ще включва засилване на влиянието на Москва в страни като РЮА, Нигерия, Танзания, Кения, Ботсвана, където присъства в значителни обеми британски капитал. Може да се предположи, че в тези африкански държави капиталите на Лондон скоро ще почувстват мощен натиск от страна на руските енергийни и миннодобивни компании, а също така на руските банки.

По този начин новата африканска политика на Русия ще преследва едновременно няколко стратегически цели. Първо, активизиране на военно-политическото сътрудничество със страните от Африканския континент. Второ, нанасяне на удар върху интересите на Франция и Великобритания в този регион както с икономически, така и с дипломатически средства, включително с разнообразни преговорни интриги. И накрая, на трето място, запазване на съществуващите и създаване на нови възможни маршрути за доставка на природен газ и на необходимата за това инфраструктура, които могат да бъдат открити в Европа в максимално възможна степен под контрола на Русия.