На 18 април 1850 г в Габрово започва строежът на днешната Априловска гимназия, по инициатива на родолюбеца Васил Априлов. 

Изграждането на голямото училище в съвременния му вид става възможно чак след смъртта на големия възрожденец. С жар се заема да осъществи неговия проект габровецът Васил Рашеев.

15 години преди това, на 2 януари 1835 г., на същото място е открито първото българско светско взаимно училище (предшественика на днешната Априловска гимназия), за което Васил Априлов е дал много средства. 

Това е голямо събитие за Габрово. За неговото финансиране събират пари и много други българи, те са загрижени децата им да получат най-доброто и съвременно образование. 

Първият учител, който влиза в школото и застава пред децата да ги учи на четмо и писмо е възрожденският просветен деец Неофит Бозвели. 

Обучението на децата се извършва по изключително изобретателен начин, при който се пестят усилия и време - т.нар. взаимоучителен метод.  При него най-напредналите и изявени ученици се превръщат в „учители“ и обучават начинаещите деца. 

Важен елемент на обучението в школото, е че то подготвя за практически умения, преподават се и предмети, които помагат на учениците в ежедневния живот. 

От 1840 г. е издигнато нивото на Габровското школо и то става класно училище.

През 1874 г. училището е вече с ранг на учебно заведение за средно образование. 

Заради масовото участие на будните ученици и учители в Априлското въстание през 1876 г., то е затворено от османската власт. 

След Освобождението училището отваря наново тържествено врати и в знак на признателност към неговия основател Васил Априлов, през 1889 г. е именувано "Априловска гимназия".

Именно това е училището, където завършват средното си образование първите възпитаници, още преди Освобождението.