Започва изграждането на Априловската гимназия, първото училище за средно образование в България
Инициативата за създаването на гимназията в днешния ѝ вид е на Васил Априлов, но строежът става възможен едва след неговата смърт. С този родолюбив проект се захваща габровецът Васил Рашеев.
На 18 април 1850 г в Габрово започва строежът на днешната Априловска гимназия, по инициатива на родолюбеца Васил Априлов.
Изграждането на голямото училище в съвременния му вид става възможно чак след смъртта на големия възрожденец. С жар се заема да осъществи неговия проект габровецът Васил Рашеев.
15 години преди това, на 2 януари 1835 г., на същото място е открито първото българско светско взаимно училище (предшественика на днешната Априловска гимназия), за което Васил Априлов е дал много средства.
Това е голямо събитие за Габрово. За неговото финансиране събират пари и много други българи, те са загрижени децата им да получат най-доброто и съвременно образование.
Първият учител, който влиза в школото и застава пред децата да ги учи на четмо и писмо е възрожденският просветен деец Неофит Бозвели.
Обучението на децата се извършва по изключително изобретателен начин, при който се пестят усилия и време - т.нар. взаимоучителен метод. При него най-напредналите и изявени ученици се превръщат в „учители“ и обучават начинаещите деца.
Важен елемент на обучението в школото, е че то подготвя за практически умения, преподават се и предмети, които помагат на учениците в ежедневния живот.
От 1840 г. е издигнато нивото на Габровското школо и то става класно училище.
През 1874 г. училището е вече с ранг на учебно заведение за средно образование.
Заради масовото участие на будните ученици и учители в Априлското въстание през 1876 г., то е затворено от османската власт.
След Освобождението училището отваря наново тържествено врати и в знак на признателност към неговия основател Васил Априлов, през 1889 г. е именувано "Априловска гимназия".
Именно това е училището, където завършват средното си образование първите възпитаници, още преди Освобождението.
Още от От редактора
Черен ден: Василий Българоубиец ослепява воините на цар Самуил
След битката при Ключ наследниците на Самуил не успяват да спрат византийския натиск и през 1018 година България губи независимостта си и попада близо два века под Византийско робство
71 години историята гузно мълчи за сваления от БКП израелски самолет, взел живота на 58 души
През 1957 г. Международният съд в Хага осъжда България да изплати финансови обезщетения на семействата на жертвите по искове, заведени от Израел, САЩ и Великобритания - факто, който комунистическият режим заминат под килима
Славен ден: Преди 1215 години кан Крум разбива византийците на Никифор I
Битката при Върбишкия проход е грандиозна военна и политическа победа, тъй като това е вторият византийски император, след Валент 400 год., който пада убит по време на бран