През 1968 г. на днешната дата започва съдебен процес срещу ръководителите на създадената през 1966 г. нелегална организация "Марксистко-ленинска българска комунистическа партия".

Комунистическият режим на Живков изправя на съд ръководителите й Михаил Докторов, Иван Младенов, Стоян Куцаров, Найден Найденов, Дончо Й. Дончев. Тоталитарната машина и подчинената й съдебна система ги обвиняват, че са си поставили за цел "да продължат делото на Горуня" за борбата срещу Тодор Живков. Скалъпеният процес продължава до 24 август, а нелегалите получават присъди от 5 до 10 г. затвор при "усилен строг режим".

Според комунистическото разследване разкритата и осъдена група се води като вторият по мащабност заговор след този на Горуня. В „съзаклятието” срещу Живков и тоталитарния му модел на управление застава 93-ма души. Манипулативно се сочи, че тази перфектно организирана подготовка за преврат е резултат от Пражката пролет.

Водачът Михаил Докторов е журналист, редактор на външнотърговско рекламно предприятие. Хората около него също са от лъв нагоре: генерал Стоян Куцаров, човек с опит от заговора на Горуня, подполковник Найден Найденов, завеждащият кабинет в ГК на БКП Иван Младенов, Дончо Йотов Дончев и други. Изготвена е пропагандна литература, от която особен интерес представлява декларацията „На борба за спасяване на социализма и мира“. Това са 10 000 думи с жестока критика на политиката на Живков и обкръжението му, вършещи „произвол в страната“; а също и на ограбването на държавния бюджет за лично облагодетелстване от „червената буржоазия“.

Нелегалната марксистко-ленинска БКП се оглавява от Благоевско-Димитровски ЦК. В нея се спазва абсолютна конспирация и се разработва план за преврат, включително с употреба на военна сила.

Характерно за съпротивата е издаване и разпространяване на листовки, позиви и декларации.