В укрепването на мозайките ще се включат 18 реставратори от различни институции у нас, Германия, Швейцария и Гърция
Започна стабилизирането на мозайките на паметника "Бузлуджа", станал популярен като една от идеологическите емблеми на комунистическия режим у нас.
В него участва екип от 18 реставратори от Техническия университет в Мюнхен, Националната художествена академия в София, Университета по приложни изкуства в Берн, както и от Неправителствената организация "Диадрасис" от Атина, съобщи Нова телевизия.
Специална подкрепа за осъществяването на проекта са оказали и от Академията по изкуствата в Пловдив, както и от Академията по изящни изкуства в Дрезден.
Внушителният монумент получи 185 000 долара от американската фондация "Гети", за да се изготви план за неговата консервация. Паметникът, който се руши, спечели финансирането с още 10 сгради по света по програма за опазване на паметници на модерната архитектура.
Припомняме, че този проект не беше приет еднозначно от българската общественост заради факта, че паметникът "Бузлуджа" е един от символите на тоталитарния комунистически режим у нас. Българите бяха разделени в своята позиция дали той трябва да остане като културен паметник или да бъде променено неговото предназначение. Въпреки острите реакции срещу паметника на раздора, проектът за неговата реставрация и консервация успя да спечели финансиране от американската фондация "Гети".
Още от Арт Фактор
Британският диджей Jax Jones направи ремикс на "Бангаранга" след размяна на предизвикателства с Дара (видео)
Jax Jones, който стои зад хитове като „I Got U“ и „You Don't Know Me“, сега добави и българска следа в дискографията си
Публикуват емблематичната биография на цар Борис III „Корона от тръни“ в нов превод
Авторът Стефан Груев е син на Павел Груев, дългогодишният началник на личния кабинет на царя, разстрелян от Народния съд. Книгата излиза на английски език през 1987 г. в САЩ под заглавието „Crown of Thorns“.
АСБ: Спрете поетичната награда на името на антибългарина Вапцаров - необходим е обществен дебат
Министерството на културата трябва да обясни как авторът на „Моторни песни“ може да бъде обявен за обединяващ патрон на българската поезия, докато политическите и литературните аспекти на биографията му служат за оспорване на българската историческа и културна принадлежност на хората от Пиринска Македония