Постът приключва на Възкресение Христово. Постите са свързани със схващането за греховността на хората и преходността на земния живот. Те представляват въздържание от употреба на блажни храни - месо, яйца, мляко и млечни произведения. Започват със заговезни и завършват с причестяване.

По традиция при православните строгото съблюдаване на поста е най-силно през първата и последната седмица на по-дългите пости - Великденските и Коледните.

Католиците почти не постят, а при протестантите те липсват съвсем. Великите пости са време за размисъл, за осмисляне на живота, преоценка на свършеното. Време да се покае човек за лошите си постъпки, да потърси нов път към възвишеното и към себе си. По време на поста постещият се храни с всичко, което е от растителен произход. Това са ядките, плодовете - пресни и сушени, които трябва да са ви винаги подръка, защото с високата си енергийна стойност могат да спасят постещия от "прегрешение" с неподходяща за случая храна. Също маслините, зеленчуците, варивата. Всичко обаче трябва да е приготвено с растително масло или маргарин, а не с краве масло. Особено подходящи са салатите, спанакът, киселецът и копривата. Тестените продукти и хлябът не трябва да са приготвени с яйца. Алкохолът също се изключва от менюто. Може да се яде мед. | БГНЕС