"Приятели, след като прочетох коментарите към вчерашната ми публикация, разбрах колко сме разделени. Никой не приема доводите на другия. Никой не проявява търпимост към мнението на опонента му. Всеки си има неговата истина и тя е спусната от Бога. Заприличваме съвсем на озверели глутници, готови на крайности. Привържениците на Борисов не искат да видят, че е допускал грешки. Вкопчили са се в него и всяка критика я приемат лично и съдбовно. Привържениците на Радев пък не виждат, че размахания юмрук води до сблъсъци, които ще се засилват още повече. Дали обаче и двамата ги е еня за плебса по улиците, форумите и социалните мрежи? Имам усещането, че и двамата, както и строените под тях пълководци, вечер си отпиват, мезят и си казват... Как му го турих на оня? На следващата утрин получават сводките за състоянието на държавата и като видят, че позициите на единия или на другия са се отслабили, съветниците им спешно се събират да решат каква нова историйка да измъдрят, че да спасят рейтингите. А хиляди човешки съдби се сблъскват, намразват се още повече, но продължават да са масовка в интерес на единия или другия". Това написа във Фейсбук писателят и политически пиар Нидал Алгафари. 

"Утре, това ще свърши по някакъв начин. Участниците от тълпите ще се върнат по домовете си. И ще си задават въпроса, които са задавали след всеки месия в политиката. Защо ручахме жабетата? Протестите или антипротестите дали ще подобрят с нещо живота ни? Дали ще са се вдигнат доходите ни? Дали здравеопазването ще е по-добро? Дали съдебната система ще е различна? Дали липсата на справедливост ще е минало? Ще има само едно удовлетворение. Същото като по горе написаното. Как му го турихме на тоя?!
Възрастните ни родители ще продължат да мизерстват. Децата ни ще са все по зле образовани. Младежта ни все повече ще се хлъзга по лизгавия път, който ние сме им завещали. Здравето ни ще още повече стока, а рекламите ще са само за лекарства и бързи кредити. Културата ни ще е още по ниско паднала и ще се радваме на оголени задници на певачки.
А така да искам да е различно от това. Така да искам да можем поне в тежките кризи да се сплотяваме, като германците, японците, корейците - южните. Така да искам първо ние самите да се променим, преди да искаме цялостна промяна. Да можем да приемаме различното, даже и да не го одобряваме. Да можем да си признаваме собствените ни грешки, преди да сочим кола в окото на ближния. Така да искам да виждаме в другите ближен и да можем да му прощаваме. Така да искам когато някой е паднал да му подадем ръка да се изправи. Така да искам, ама .... !", пише още Нидал Алгафари.