адв. Янко Трончев, Mediapool.bg

Банките са кръвоносната система на икономиката. Без тях е невъзможно тя да функционира.

Какво се случваше доскоро? В отношенията "банка - клиент" банката приемаше пари на влог (или депозит), срещу което изплащаше на клиента някаква лихва за това, че ползва парите му за даден период от време. За това време банката оперираше с тези пари на вложителите – раздаваше кредити, използваше всякакви позволени от закона финансови инструменти и при успешно управление реализираше печалба. Разликата между платената лихва по привлечения ресурс и лихвите по предоставените кредити формираха най-хубавия доход на банките.

Какво се случва сега?

Банката пак приема на влог или депозит (или по каквато и да е сметка) чужди пари – на граждани и юридически лица. В отношението "клиент-банка" клиентът има вземане срещу банката в размер на предоставените ѝ средства. При поискване или според договора с банката след определен период от време банката дължи връщане на депозираните при нея пари.

Сега обаче, за разлика от преди, по-голямата част от банките не изплащат лихви по депозираните при нея пари. Тоест банката не дължи възнаграждение за това, че приема пари на влог или друг вид сметка. Дори напротив – банката начислява такси, комисиони и др. по съответната тарифа.

Тези такси започнаха силно да се повишават и да се начисляват за всякакъв вид банкови операции: внасяш пари по сметка – такса; държиш пари по сметка, без да правиш операции – такса за поддържане на сметката; теглиш на каса – такса броене; превеждаш пари безкасово на друго лице – такса паричен превод; превеждаш пари от собствена сметка в друга своя сметка – пак такса за превода и т.н, да не ги изброявам всичките. С други думи – банката вместо да възнагради клиента, че ползва парите му, тя му събира неограничен брой такси.

Това би могло да се приеме за нормално, ако таксите са приемливи за клиентите и компенсират разходите на банките за поддържане и обслужване на сметките. Но когато тези такси са прекомерно завишени, излиза, че

банката наказва своите клиенти,

като им събира всякакви такси и реализира огромни печалби. По данни на БНБ печалбата на банковата система към 30 септември е 1.1 млрд. лв.!

Всеизвестно е, че таксата не може да бъде санкция! Не може да бъде наказание на клиента за това, че се ползват парите му.

Защо твърдя, че става дума за санкция? Ако човек държи в банката 100 лв. по сметката си, такса от 1 лв. на месец например би била приемлива. Но удръжката е 15 лв. всеки месец – това вече може да се счита не като такса, а като санкция. Все едно банката наказва клиента, че си държи парите при нея.

Поради тези причини започнаха да се топят и най-дребните депозити в банките, и най-едрите. Това показва тримесечната статистика на БНБ. Данните очертават тенденция, тъй като и през предходните тримесечия се наблюдаваше такова свиване.

Една от причините за закриване на големи депозити е пренасочването на спестяванията към други по-доходоносни инвестиции, след като банките първо премахнаха лихвите, а след това, в средата на 2021 г., някои от тях въведоха специална такса за съхранение. С нея се "наказват" спестяванията над 400 000 лв., като върху сумата се удържат 0.7% годишно. От декември две банки обявиха, че свалят този праг на 200 000 лв., което се очаква да бъде последвано и от други финансови институции и още повече да доведе до отлив на големи депозити. Продължава и стопяването на депозитите на дребните спестители в банките.

Друга основателна причина за закриване на депозити

са нарасналите разходи по тях

Заради това и много клиенти на банките обединяват сметки, за да намалят таксите за обслужването им.

От няколко месеца по-големите банки у нас престанаха да откриват срочни депозити и след изтичане на заварените договори преоформят парите на спестителите в разплащателни сметки. По тези сметки освен че не се начисляват никакви лихви, се събират всеки месец около 4 лв. за обслужване, освен това се дължат такси при всяко внасяне или теглене на средства.

Мисля, чe една от причините за това е правната уредба на договора на банков влог – чл. 420 и следващите от Търговския закон. Според тази уредба банката приема, пази и управлява парите като влог срещу възнаграждение. За да не е влог, сумата която банката държи и оперира, се наименова като вид платежна сметка, макар, че според мен всяка сметка, по която се държат пари, е разновидност на влога.

Банките ще кажат: "Ама на нас ни излиза скъпо и прескъпо да държим чужди пари, икономиката не работи, от БНБ ни събират такси за неснижаемите резерви, които по закон сме длъжни да държим при тях, европейската практика е такава и т.н".

И какво излиза в крайна сметка? Банката ни наказва за това, че си държим парите при нея.

От друга страна, няма къде другаде да ги държим, защото плащанията в брой над 10 000 лева са забранени със закон. Заобикаля се правната уредба на договора за влог и това формира огромни приходи от такси.

Друг е въпросът

къде отива печалбата на големите търговски банки,

които не са български. Освен това при тези огромни приходи от боравенето с чужди пари би следвало и заплатите и възнагражденията на банкерите да се увеличават пропорционално на печалбите.

Могат дори да се измислят и още такси: такса посещение в банката, такса замърсяване на пода, такса за разговор по телефон или ползване на тоалетна и други всевъзможни такива.

Така стигаме до въпроса дали банките няма да се превърнат от желан партньор на гражданите и бизнеса в нежелан, но натрапван посредник, въпреки огромния напредък на технологиите.

*Адв. Янчо Трончев е един от най-известните адвокати по банкови дела, като през годините е защитавал както банки, така и клиентите им. Коментарът му е специално за Mediapool.bg.