Един от най-успешните тезиси, умело внедрен в съзнанието на руснаците, се заключава в това, че в политическия живот няма демокрация, има само лъжи на властниците за лековерната публика. Затова всеки път, когато през последните години някой публично повдигаше въпроса за несменяемия Путин и пребиваването му вече 18 години във властта, защитниците на сегашния господар в Кремъл тутакси си спомняха за Ангела Меркел. Те неизменно изтъкваха: "Нищо не казвате за нейната несменяемост. С какво не ви угоди Путин?"

Дългото пребиваване на Меркел на канцлерския пост все пак е по-кратко от властването на Путин. А в конституцията на Германия няма посочени ограничения за това една и съща личност да заема повече от веднъж поста на правителствен ръководител. Между другото разликата между Меркел и Путин и тяхната власт е в няколко много важни детайла. Първо, Ангела Меркел не е държавен глава, а правителствен ръководител. Второ, тя получаваше своя мандат в хода на парламентарно гласуване, а не чрез преки избори. И трето, Меркел никога и по никакъв начин не се е опитвала да излезе от рамките на еднозначно тълкуваемото законодателство, за да продължи своето съществуване в политиката, никога не е пречила на действията на опонентите си и не е била замесена във фалшификаци. 

Сравнение на несравняемото

Перспективата, че Меркел слиза от политическата сцена, трябва да е зарадвала обитателите на Кремъл. Те винаги тълкуват всички промени на Запад в своя полза. Поне в началото. Но с оглед на всичко казано дотук, заявлението на Ангела Меркел, че отначало ще се откаже от председателския пост в ХДС, а после и от поста канцлер, не изглежда толкова добре във вътрешноруски контекст. В резултат на това тя все едно си отива, но не в рамките на някаква игра в тандем. Тя слиза от германската политическата сцена. За пореден път се оказва, че всяко дълго управление има своя край. При това не непременно революционен или физиологически, а съвсем нормален, предвиден от законите, традициите и простото желание човек да си отиде достойно. Като че ли цялата логика със съвършено неуместното сравняване на несравняемото би следвало да заработи срещу Путин. Ангела Меркел си отива, а Путин - не. Във всеки случай Путин изобщо не е правил заявления, че след четвъртия си президентски мандат ще се оттегли от всички постове и от политиката. И едва ли си заслужава да чакаме подобно нещо. На фона на обявеното приключване на политическата кариера на Меркел, фактът че при упоменатите в руската конституция два мандата, Путин е президент за четвърти път, изглежда достатъчно безутешен в смисъл на някаква надежда за промени.

Едва ли трябва да очакваме също тъй просветление в съзнанието на онези, които не виждат и не искат да видят разликата между двамата. Те веднага ще кажат: Ангела Меркел просто загуби власт и влияние и затова си отива. А Путин става все по-популярен и влиятелен и затова не си отива. В действителност това е вярно. Ангела Меркел преживява трудни времена като канцлерка. И изпитва по-скоро разбираема човешка умора. Разликата е в това, че демократичното устройство на Германия създава много условия, така че недоволството на обществото от управлението на правителството и умората от несменяемия правителствен ръководител да не бъдат игнорирани безкрайно. За съжаление в Русия няма действащи демократични механизми и колкото и да се възмущават гражданите по повод някои непопулярни решения, държавният глава може съвършено спокойно да продължава своя курс, без да среща никакви възражения нито в правителството, нито в парламента.

Ангела Меркел си отива, защото в демократичния модел на организацията на властта е заложен принципът на нейното обновление. Всеки западен политик винаги помни, че някога трябва да си отиде и да отстъпи място на някой друг. Всеки нови избори обновяват елита, издигат се нови амбициозни политици и те не виждат нищо осъдително в това да претендират за властта и да критикуват по-старшите си колеги. И това е нещо нормално.

Владимир Путин остава на власт не защото е безкрайно популярен сред населението, а защото демокрацията в Русия отдавна се е превърнала във фикция и цялата политическа система работи за собственото си съхранение и за съхранението на всички свързани с нея. И преди всичко за съхранението на Владимир Путин. И ако той сам не поиска да се оттегли от властта по някакви чисто човешки причини, никакви политически кризи няма да го принудят да са откаже доброволно от нея.