От години се смята, че нарът е свързан със здравето на сърцето. Учени провериха има ли основание, или на какво се дължи разпространеното убеждението, че консумацията му може да намали риска от сърдечни заболявания.

Въпросът как точно се случва това в организма дълго време остава без ясен отговор. Ново изследване, публикувано в списание Antioxidants, разглежда темата от различен ъгъл, като се фокусира върху процесите, които протичат след преработката на нара в червата и тялото.

Сърдечните заболявания се развиват постепенно. Една от основните причини е атеросклерозата, при която мастни частици се натрупват по стените на артериите. LDL холестеролът, известен като „лош“, може да се увреди и да предизвика възпаление. С течение на времето се натрупват плаки, които стесняват съдовете и увеличават риска от инфаркт и инсулт.

Медицинската практика разчита на медикаменти за понижаване на холестерола. Те са ефективни, но не премахват напълно риска. Затова учените търсят допълнителни решения, включително естествени вещества в храните.

Нарът съдържа полифеноли - растителни вещества с потенциални ползи за здравето. Един от тях е пуникалагин. Първоначално се смята, че именно той оказва пряк ефект върху сърцето. Оказва се обаче, че веществото мъчно се усвоява в кръвта. Вместо това се разгражда в червата от бактерии.

В резултат се образуват по-малки молекули, наречени уролитини, достигащи до кръвообращението в значими количества. Така възниква ключов въпрос: дали именно тези съединения стоят зад благоприятния ефект на нара върху сърцето.

За да отговорят, учените сравняват действието на пуникалагина, продуктът му на разграждане - елагова киселина, и няколко вида уролитини. Първите тестове са проведени върху човешки клетъчни модели, свързани със сърдечни заболявания - включително клетки от кръвоносните съдове и имунни клетки, участващи в образуването на плаки.

Резултатите показват значителни разлики. Особено силно се откроява уролитин А. Той намалява процеси, свързани със сърдечни увреждания - ограничава клетъчния стрес, потиска възпалението и подтиска движението на имунни клетки, допринасящи за натрупването на плаки.

Следващият етап включва експерименти с мишки с високи нива на холестерол, хранени с мазна диета за имитиране на човешко заболяване.

След няколко седмици животните, получавали уролитин А, имат по-малки и по-стабилни плаки в артериите. Стабилността е ключова, тъй като нестабилните плаки по-лесно се разкъсват и могат да доведат до инфаркт.

Интересен факт е, че тези ефектите възникват без значителна промяна в нивата на холестерола. Това предполага различен механизъм на действие спрямо стандартните лекарства - директно намаляване на възпалението и подобряване на състоянието на кръвоносните съдове.

Изследването отчита и промени в имунната система. Снижава се броят на определени възпалителни клетки в кръвта. Наблюдава се и увеличение на полезни съединения, произведени от чревните бактерии. Това подсказва двустранна връзка - бактериите създават уролитин А, а той от своя страна влияе върху чревната среда.

Проучването има ограничения. Проведено е върху животни, при една доза и в рамките на определен период. Човешкият организъм е по-сложен, и така резултатите може да се различават. Необходими са допълнителни изследвания, за да се потвърдят тези изводи при хората.