На 23 октомври, когато светът научи, че правителствата на Катар и Египет са извоювали освобождаването на две израелски жени, държани като заложници от Хамас, саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман се появи в Instagram-a на Кристиано Роналдо. Португалската футболна звезда се срещна с престолонаследника на дискусионен панел за бъдещето на Esports- т.е. състезателните видеоигри - където саудитците обявиха, че ще бъдат домакини на първата в историята Световна купа по Esports. Важни неща.

Стряскащото съпоставяне на усилията на Катар и Египет да освободят заложниците в Газа и краткия tête-à-tête на Роналдо и Мохамед бин Салман в Рияд подсказва, че колкото и саудитското ръководство да е казвало на всеки, който иска да слуша, че кралството е най-важната и влиятелна държава в Близкия изток, то все още има да извърви дълъг път.

Всъщност, откакто преди почти три седмици започна войната между Хамас и Израел, "новите саудитци" действат подобно на "старите саудитци" - в Рияд има известно движение, но няма реални действия. Това е странно, защото Мохамед бин Салман и неговите съветници - при всичките си грешки - се стремят към значителни, важни и положителни промени в Саудитска Арабия.

Когато става въпрос за външна политика и управление на кризи, саудитците изглеждат "безполезни", както сподели миналата седмица бивш високопоставен служител на правителството на САЩ, чието име не се съобщава. Това е така, защото саудитците са в затруднено положение: те остават зависими от Съединените щати по отношение на сигурността - същата страна, която помага за улесняването на изпепеляващата атака на Израел срещу ивицата Газа - страна, с която само преди няколко седмици престолонаследникът изглеждаше готов да се споразумее, без да обещава палестинска държавност.

Един от начините за справяне с тези проблеми и противоречия би бил саудитското правителство да бъде конструктивен и влиятелен фактор, за какъвто претендира. Вместо това саудитците се занимават с изявления и срещи.

Само няколко часа след нападението на Хамас срещу Израел на 7 октомври, което бе последвано бързо от израелски ответни удари в Газа, саудитското министерство на външните работи отправи призив за "незабавно спиране на ескалацията между двете страни". Оттогава насам саудитците направиха поредица от изявления и прочетени материали от телефонни разговори и многостранни срещи, които са по-остри, но не допринасят за възстановяването на регионалната стабилност.

Например, точно преди срещата на Мохамед бин Салман с държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен на 15 октомври, саудитското министерство на външните работи публикува изявление, в което се казваше отчасти, че Рияд "потвърждава категоричното си отхвърляне на призивите за принудително изселване на палестинския народ от Газа и отново осъжда продължаващите нападения срещу невъоръжени цивилни граждани". Това е принципна позиция. И все пак, ако саудитците са големите кучета в региона - както твърдят, - то те не могат да седят в Рияд и да предлагат само напрегнати възражения срещу ужасяващата ситуация в Газа.

За да бъдем честни, саудитците направиха нещо. На 18 октомври те свикаха заседание на изпълнителния комитет на Организацията за ислямско сътрудничество (ОИС). ОИС, в която членуват 57 държави, се стреми да прави това, което подсказва името ѝ: да насърчава сътрудничеството между предимно мюсюлмански държави в различни области. В изказването си на заседанието на изпълнителния комитет, в което участваше и Иран, саудитският външен министър Файсал бин Фархан осъди бездействието и двойните стандарти на международната общност в отговор на военните операции на Израел в Газа - стандартна практика за такъв тип заседания.

Файсал също така потвърди подкрепата на Саудитска Арабия за Арабската мирна инициатива от 2002 г. Ръководена от тогавашния саудитски престолонаследник принц Абдула бин Абдулазиз, инициативата ангажира арабските и неарабските мюсюлмански държави да нормализират отношенията си с Израел в замяна на палестинска държавност. Този план отдавна е мъртъв. Като се позова на него обаче, външният министър изтъкна един от малкото случаи, когато саудитците са имали какво да предложат в израелско-палестинското помирение, и подчерта ангажимента на Рияд за справедливост за палестинците.

Но при цялата тази шумотевица срещата не беше толкова истински опит на Рияд за конструктивна дипломация, колкото упражнение за връзки с обществеността, целящо да осигури известно прикритие след месеците на преговори със Съединените щати за евентуално споразумение за нормализиране на отношенията между Израел и Саудитска Арабия.

В саудитския подход към войната между Израел и Хамас имаше една интересна брънка. В деня преди срещата на ОИС принц Турки бин Файсал - бивш шпионин на Саудитска Арабия и бивш посланик на Рияд в Лондон и Вашингтон - говори в Института за публична политика "Бейкър" към Университета "Райс" в Хюстън. По време на изказването си Турки нападна не само Израел и Запада за кръвопролитията в Газа, но и Хамас за серията убийства в Израел. Той остро заяви, че е против ислямските вярвания да се убиват деца, жени и възрастни хора, и подчерта, че в конфликта "няма герои". Вярно е, че Турки вече е частен гражданин и не е държавен служител, но той е и човекът, който е казвал публично неща, които саудитските кралски особи искат да кажат, но не могат.

Коментарите на Турки в Хюстън бяха важни. Но взети заедно, изявленията на саудитците не са нищо повече от фонов шум в разгарящия се регионален конфликт.

Това, което прави саудитското бездействие още по-странно, е колко предпазливи са били саудитците, когато става въпрос за иранците. Саудитската информация за разговора на Мохамед бин Салман с иранския президент Ебрахим Раиси относно войната между Израел и Хамас може да се прочете като скрита критика на Иран, особено в частта, в която се казва, че саудитският лидер е "потвърдил несъгласието на Кралството с всяка форма на насочване към цивилни" и е подчертал ангажимента си към "всеобхватен и справедлив мир", което предполага подкрепа за решение с две държави. Съвсем очевидно е, че Иран не споделя нито един от тези ангажименти.

Но защо толкова уклончиво? Хамас, уставен член на т.нар. ос на съпротива на Техеран, току-що взриви цялата регионална стратегия на престолонаследника с помощта, за която мнозина подозират, че е иранска. Успехът на "Визия 2030" на Мохамед бин Салман - амбициозната пътна карта на страната, която тя сама описва, за "нови възможности за растеж и инвестиции, по-голяма глобална ангажираност и по-добро качество на живот за нашите граждани" - зависи отчасти от стабилността и по-голямата интеграция на големите икономики в региона, включително Израел (макар и без Иран).

Сделката между Саудитска Арабия и Иран през март, с която бяха възстановени дипломатическите отношения между двете страни, трябваше да намали напрежението в региона. Тя обаче беше породена от саудитска слабост и само отложи саудитско-иранската конфронтация. Престолонаследникът явно не иска да действа в конфликта в Газа по начин, който да предизвика гнева на иранците, така че марионетката на Техеран в Йемен, хутите, отново да започне да атакува саудитски населени места с безпилотни самолети и ракети.

След избухването на гражданската война в Судан през април отношенията между САЩ и Саудитска Арабия бяха "най-добрите, които някога са били", според служители от двете правителства. Това се дължи на факта, че саудитците успяха да се окажат полезни на Съединените щати при справянето с този конфликт, включително като посредничиха в мирните преговори между враждуващите страни, предоставиха 100 млн. долара хуманитарна помощ на Судан и помогнаха за евакуирането на хиляди хора от страната.

След войната в Газа Вашингтон отново се нуждае от помощ за стабилизиране на региона, но този път саудитците изглежда не могат или не желаят да помогнат. Въпреки че Мохамед бин Салман зависи от Вашингтон за сигурността на страната си, при настоящите обстоятелства американско-саудитските отношения са уязвими за него. Престолонаследникът може и да е укрепил властта си, но трябва да бъде внимателен.

Палестина продължава да бъде важен символичен въпрос в Саудитска Арабия и за лидера на кралството ще бъде трудно да работи в тясно сътрудничество с администрацията на Байдън точно сега, тъй като решителният начин, по който тя премина към подкрепа на Израел, вероятно е направил силно и негативно впечатление на саудитската общественост, която и без това има мрачно мнение за страната.

За да може Мохамед бин Салман да бъде по-конструктивен в конфликта в Газа, това би означавало да работи повече както с Вашингтон, така и с Израел. Саудитците биха могли да бъдат по-директни в критиките си към Хамас, да предложат убежище на палестинците, които се нуждаят от медицински грижи, и да използват добрите си отношения с израелското правителство, за да оформят по частен път израелския отговор на нападението от 7 октомври. Но престолонаследникът очевидно е стигнал до заключението, че е по-добре да не се излага по този начин. От негова гледна точка правенето на изявления, критикуването на международната общност, обаждането на колегите му и прекарването на време с футболни звезди е по-добра стратегия. Може би е така. Но тя също така разкрива Саудитска Арабия такава, каквато е в момента - слаба.

----------------------------

Стивън А. Кук, "Foreign Policy" (БГНЕС)