Едва ли не цял свят предупреждаваше президента на САЩ да не взима това решение: палестинците, арабските и мюсюлманските страни, но също така Германия, Великобритания, ЕС, Русия и дори папата. Критика срещу тези планове се чу и в Израел от страна на авторитетния вестник „Аарец", а също така и от Централния съвет на евреите в Германия. Всичко това обаче не спря Доналд Тръмп.

Той си беше запушил ушите. Без да обръща внимание на всички предупреждения и на опасенията от нова ескалация на насилието в Близкия изток, президентът изпълни предизборното си обещание и едностранно призна Ерусалим за столица на Израел. Това решение включва и преместването на американското посолство от Тел Авив в града, който не само евреите, но и християните и мюсюлманите смятат за „свещен".

Унижение за палестинците

Не на последно място решението има и особено символична тежест, защото мнозина араби и мюсюлмани – включително и далеч извън палестинските територии – ще го възприемат като тежко унижение и политическо поражение. Всичко, свързано с Ерусалим, открай време нагнетява политическите и религиозните емоции в региона. В политическо отношение САЩ демонстративно и без никаква нужда нарушават дългогодишния мълчалив консенсус в международната близкоизточна дипломация, според който статутът на Ерусалим ще бъде изяснен едва в хода на окончателното мирно уреждане на конфликта. Защото нека не забравяме, че и палестинците искат Източен Ерусалим за столица на една своя бъдеща държава. Със сегашното решение на Тръмп САЩ освен всичко друго се превърнаха и в единствената страна, която по този начин признава израелската окупация на Източен Ерусалим, извършена в противоречие с международното право.
Така Тръмп твори свършени факти и буквално натиква в лицето на палестинците и на арабско-ислямския свят тяхното собствено безсилие и слабостта им. Гневни демонстрации, изблици на насилие, терор, протестни ноти, прекъсване на политическите контакти и на дипломатическите отношения – реална е заплахата от какви ли не тежки последствия, единствената отговорност за които ще носи президентът на САЩ, взел това нелепо и изключително опасно решение. Политически то не може да бъде оправдано по никакъв начин. С него Тръмп по произволен и много опасен начин отново разпалва Близкоизточния конфликт.

Безсилни срещу оста САЩ-Израел

Независимо от всички протести, Тръмп едва ли по какъвто и да било начин ще ревизира решението си. И бъдещата палестинска държава – ако изобщо се състои – ще бъде не само принудена да си търси нова столица, но и да направи редица други болезнени отстъпки. В момента връзката между Израел и САЩ е толкова силна, че палестинците и арабите са безсилни срещу нея. Да не говорим, че мнозина арабски лидери само привидно демонстрират солидарност с „палестинските братя", докато в същото време си имат съвсем други приоритети.

Например една от ключовите сили в региона, Саудитска Арабия, наистина своевременно предупреди президента на САЩ да не предприема едностранни стъпки по статута на Ерусалим. В момента обаче саудитците внасят масивни промени в своята властова машина и все по-ожесточено се борят срещу нарастващото влияние на своя геостратегически враг Иран. А за целта много им трябва силен партньор като Тръмп. Да не говорим, че въпреки липсващите дипломатически отношения зад кулисите те търсят и сътрудничество с Израел, който от своя страна също смята Иран за сериозна опасност.
Всички са губещи

Да, мнозина се надяват, че Саудитска Арабия може да бъде „кръстник" на един бъдещ близкоизточен мир. Но сегашното решение на Тръмп за дълго време напред ще блокира какъвто и да било напредък в тази посока. Пък и на управниците в Рияд съдбата на палестинците всъщност им е съвършено безразлична. Същото важи и за управниците в Техеран, които зад пропалестинската си реторика прикриват своите собствени властови амбиции и омразата си срещу Израел.
Тръмп каза, че със сегашното си решение САЩ просто приемат реалните дадености и продължават да работят за мир в Близкия изток. Подобно изявление си е чист цинизъм. Защото от това, което предстои, в еднаква мяра ще пострадат както палестинците, така и израелците.

Райнер Золих, Дойче веле