Грипните епидемии и тяхното отражение върху здравето на хората си остават бяло петно в българската медицина. В интервю за ДВ българският вирусолог академик Ангел Гълъбов посочва, че през своите близо 60 години изследователска дейност не се е натъквал на сведения в официални документи, че в България е провеждана някаква политика за противодействие срещу гибелния испански грип през 1918-1920 година. Ученият допуска, че карантина все пак е била наложена на някои места в страната. Доказателство за това е съобщение на в. “Добруджа“ от 6 ноември 1918, което гласи: „Испанската инфлуенца се е разпространила в няколко града и в много села в Северна Добруджа. Има смъртни случаи. Българските военно-санитарни власти взимат бързи мерки, за да се ограничи епидемията". Какви са били мерките и дали са постигнали някакъв резултат - това не е съвсем ясно.

80 000 жертви само в България

В България испанският грип очевидно е навел някои местни политици на една практическа идея. В няколко случая градоначалници използват инфлуенцата като плашило, за да държат частите на Френския окупационен корпус далеч от градовете си. Така например кметът на Горна Джумая (Благоевград) Ичко Бойчев успява заедно с местен лекар да убеди френското командване да не настанява в града войници от тогавашната колония Сенегал заради върлуващия грип.

Испанският грип, избухнал в края на Първата световна война, взима около 80 000 жертви в България. Неслучайно академик Гълъбов не крие изненадата си, че заедно със свои колеги не е успял да намери какъвто и да е патоанатомичен материал от починалите. Молбата за намиране на биологични следи от испанския грип в България е отправена от американска изследователска група, която проучва защо заболяването се оказва едно от най-злокачествените в човешката история. Мутиралият му щам предизвиква грипни вълни чак до 1957 година, макар че те са в пъти по-безобидни от оригинала, припомня Гълъбов.

Колкото до борбата срещу сегашния коронавирус, академик Гълъбов смята, че противодействието в Германия е особено успешно. Той припомня, че в тази страна ежедневно се провеждат огромен брой напълно надеждни тестове с цел да се държи под контрол епидемиологичната обстановка. Друг плюс, според него, е рекордно високата снабденост на германските болници с апарати за обдишване на тежко заболелите.

Защо заразените в България са толкова малко?

Академик Гълъбов поддържа освен това тезата, че е крайно време Световната здравна организация заедно с официалните власти да се заеме сериозно с асортимента и хигиената на пазарите в китайските градове. Консумацията на продавания там дивеч и особено прилепите и водоплаващите птици е изключително рисков фактор за появата на нови и все по-опасни инфекциозни болести, предавани от животни на хора.

Що се отнася до България, поне към момента в страната се наблюдава по-ниска заболеваемост от КОВИД-19 в сравнение със ситуацията в Западна Европа и на Балканите. На какво се дължи това? Според академик Гълъбов, сравнително малкото случаи на коронавирус в България могат да бъдат обяснени с по-силния имунитет на българското население.

Източник: Николай Цеков, Дойче веле