Д-р Александър Симдчиев, кандидат за депутат от „Да, България“
Темата за финансиране на здравеопазването винаги става актуална в предизборна ситуация. Средствата за здравната система, макар да звучат абстрактно, всъщност имат пряко отражение върху живота на всеки един от нас. Политиците, често ползваме темата популистки, изтъквайки колко нисък е % от БВП за здраве. Каква е връзката между брутния вътрешен продукт (БВП) и процента, който една държава отделя за здравеопазване? Това е важно за разбирането на това
колко ресурси реално се насочват към здравната система
Какво означават двата показателя? БВП показва общата икономическа продукция на една държава – колко „богата“ е тя. На графиката по-долу, показвам съотношенията на БВП в страните на Европейския съюз. Забележете внимателно стрелките (червената за България, Зелената за Гърция и лилавата за Италия). След малко ще Ви споделя защо.
Процентът за здраве показва каква част от тази икономика се инвестира в здравни услуги. Процент или реално количество пари? Две държави могат да отделят един и същ процент от БВП за здраве, но ако едната има по-висок БВП, тя реално ще харчи много повече пари на човек. Например: • Държава А: висок БВП, 8% за здраве → много средства на човек • Държава Б: нисък БВП, 8% за здраве → значително по-малко средства на човек По-богатите държави обикновено харчат повече, защото имат повече. Като цяло, държавите с по-висок БВП на човек могат да си позволят: • по-мотивиращо заплащане на медицинския персонал • по-високи разходи за различните сектори на здравната система • по-модерна медицинска апаратура Това понякога може да доведе и до по-добри здравни резултати, но процентът също има значение. Процентът от БВП насочва
към приоритетите на държавата
Ако една страна отделя по-висок процент: • тя поставя здравеопазването с по-висок приоритет в политиките си • най-често инвестира повече в профилактика и достъп Няма стандартна зависимост между БВП и % за здраве. По-висок БВП и по-голям процент за здраве не гарантират автоматично по-добро здраве. Важни са още: • ефективността на разходите (неефективни разходи не добавят здраве) • организацията на системата (грешни измерители или мотиватори влошават работата й) • равният достъп до услуги (равномерност на разпределянето на ресурсите изисква повече ресурси) БВП определя „колко голяма е тортата“, а процентът за здраве – „каква част от нея отива за здравеопазване“. Истинското ниво на финансиране зависи и от двете – както от размера на икономиката, така и от приоритетите на държавата. За да сравняваме между различни държави колко „добре работи“ здравната система, най често ползваме показателя средна продължителност на живота – колко дълго средно живеят хората в дадена държава. По добрите системи осигуряват по-дълъг живот. Kогато една здравна система е добре финансирана, тя би следвало да може да осигури по-добър достъп до медицински услуги. Това означава повече специалисти, модерно оборудване, достатъчно лекарства. Хората получават по-навременна диагностика и лечение, което увеличава шансовете им да се възстановят и да живеят по-дълго. Обратно, при недостатъчно финансиране често се наблюдават проблеми като липса на персонал, остаряла техника и ограничен достъп до грижи. Това може да доведе до късно откриване на заболявания или до
невъзможност за адекватно лечение
В резултат – по висока смъртност и по-ниска средна продължителност на живота.
На графиката по-долу можете да видите съотношението между абсолютните разходи за здраве и средната продължителност на живот в различни държави.
Вижте държавите (в светло-зеленото поле вертикално около 2500-3000 $), колко различна продължителност на живота имат при сравними разходи (като абсолютна стойност и като % от БВП). Яркият пример са България и Гърция - сходен БВП, малка разлика в абсолютния разход, което значи сходен % от БВП. Италия с най- висока средна продължителност в ЕС, но с БВП около средния за съюза. Сега погледнете хоризонталния жълт правоъгълник, който обхваща държави със сходна средна продължителност (Гърция, Великобритания, Австрия и Германия), но с драстично различни разходи за здраве. Около 81 години живот, в Гърция постигат с 2900$, във Великобритания с 5400$, в Австрия с 6300$ а в Германия със 7200$. Явно не само размерът на средствата има значение, но и начинът, по който те се използват. Ефективното разпределение на ресурсите – например инвестиции в профилактика, ваксини и здравно образование – може значително да подобри здравето на населението. Превенцията често струва драстично по-малко от лечението, но има
дългосрочен положителен ефект
Съществуват разбира се и други фактори, които влияят върху продължителността на живота, като начин на живот, образование, околна среда и разпространеност на вредни навици (тютюнопушене, алкохол, наркотици и др.). Въпреки това, стабилната и добре организирана здравна система остава ключов елемент. В заключение, връзката между финансирането на здравеопазването и продължителността на живота е пряка и значима. По-доброто финансиране не гарантира автоматично по-дълъг живот, но създава условия, при които хората имат по-голям шанс да живеят здравословно и дълго КОГАТО ЗДРАВНАТА СИСТЕМА Е ДОБРЕ ОРГАНИЗИРАНА И РЕСУРСИТЕ СЕ ПОЛЗВАТ ЕФЕКТИВНО. На последните две графики, правя опит да вникна малко по дълбоко в съотношението между парите и дълголетието, като ползвам данните за тези показатели в България през последните 20+ години.
На тези две графики (нарочно поставени една под друга), лесно се проследява динамиката на средната продължителност на живот (горе) и разходите за здраве (долу). Ясно могат да се очертаят и два десет годишни периода 2005-2015 и 2015-2025. В първия за разлика от втория разходите се увеличават по плавно, за сметка на по-бърз ръст на средната продължителност на живот. Вторият период се характеризира с по-бързо нарастване на разходите при по-скромно нарастване на продължителността на живота. Тези данни, заедно с ефекта от КОВИД19, който у нас изглежда да е реализирал почти два пъти по-голяма щета върху продължителността на живот, насочват към извода, че системата ни прогресивно намалява своята ефективност и се нуждае не толкова от повече ресурс, а от по-ефективното му управление. Корупционните практики са екстремен пример на неефективност, която има директен ефект върху живота на всички граждани у нас.
Коментари (0)