Средновековна Англия, XII век. В малкото село Уулпит, в графство Съфолк, жътварите откриват нещо, което дори днес звучи като сцена от научнофантастичен филм – две деца със зеленикава кожа, облечени в странни дрехи и говорещи на напълно непознат език. Легендата за Зелените деца от Уулпит е оцеляла над осем века и продължава да поражда въпроси: били ли са те болни, изгубени чужденци… или пратеници от друг свят?

Историята, която започва в полето
Според хрониките, две малки „диви“ на вид деца – момче и момиче – се появили в изкопаните окопи край селото, където местните ловели вълци. Те били с кожа в зеленикав оттенък, облечени в дрехи от непозната тъкан и не разбирали нито дума от английски.
Селяните ги отвели при местния земевладелец сър Ричард де Кейн, който се опитал да се погрижи за тях. В началото отказвали всякаква храна, докато не им дали сурови бобови шушулки – единственото, което приемали.

Момчето обаче скоро се разболяло и починало, докато сестрата му постепенно се възстановила, кожата ѝ загубила зеления оттенък, а с времето тя научила английски. По-късно се омъжила за мъж от Кингс Лин и според някои източници се казвала Агнес Баре. Именно тя разказала невероятната история за произхода им.

Земята на Свети Мартин – свят без слънце
Според момичето, двамата идвали от „земята на Свети Мартин“, свят без слънце, осветен от вечен здрач. Всички жители там били със зелена кожа като тях, а зад реката се виждала друга, „светла страна“. Един ден, докато пасяли стадото на баща си, чули камбанен звън, последвали го и влезли в тъмен тунел, който ги отвел… право в друг свят – нашия.

Средновековните хроники
Историята е записана от двама уважавани хронисти: Ралф от Когшол и Уилям от Нюбърг, които живели през XII век. И двамата твърдят, че събитията се разиграли по време на управлението на крал Стивън или Хенри II.
Разказът им е удивително сходен – различават се само в детайлите. Това прави легендата не просто мит, а една от най-добре документираните фолклорни мистерии на Средновековието.

Рационалните обяснения
През вековете се появили различни хипотези. Една от най-разпространените е, че децата страдали от хипохромна анемия (хлороза) – заболяване, причинено от недостиг на желязо, което придава зеленикав оттенък на кожата. Подкрепа за това дава фактът, че момичето възстановило нормалния си тен, след като започнала да се храни пълноценно.

Друга теория предполага, че децата били фламандски сираци, избягали от преследване в Англия през XII век. Те вероятно се загубили в гората Тетфорд, влезли в подземен тунел и излезли край Уулпит, говорейки на непознат език и носейки странни дрехи – всичко това обяснимо за хората от онова време като „другосветно“.

Отвъд разума – извънземната хипотеза
И все пак някои изследователи търсят отговора извън Земята. Още през XVII век философът Робърт Бъртън намекнал, че децата може да са „паднали от небето“. В по-ново време астрономът Дънкан Лунан изказва смела хипотеза – че те били транспортирани случайно от друга планета, намираща се в синхронна орбита около своето слънце, където животът съществува само в тесен пояс между горещата и замръзналата страна.

Мистерия без край
Историята за Зелените деца от Уулпит остава едно от най-загадъчните предания в европейската история. Дали това е легенда, грешно разбрана хроника или свидетелство за среща с друг свят – никой не може да каже със сигурност. Но осем века по-късно, тези зелени деца продължават да ни карат да се питаме къде свършва митът и къде започва реалността.