На 5 март Съединените щати заявиха, че са „спрели“ обмена на разузнавателни данни с Украйна - удар по военния капацитет на Киев, който дойде, след като Вашингтон спря военната помощ за страната. По-рано стана ясно също, че е спряна и американската военна помощ за Украйна, което бе посрещнато от демократите в Конгреса напълно негативно.

Тези действия затвърдиха опасенията в Киев и Европа, че Украйна може да се наложи да приеме споразумение при благоприятни за Москва условия или да рискува да загуби изцяло подкрепата на САЩ.

Поставен в тази ситуация Зеленски се опитва да овладее последиците от взривоопасната среща с Доналд Тръмп миналата седмица, на която той беше изгонен от Белия дом, предава агенция Франс прес.

„Всички ние искаме сигурно бъдеще за нашия народ. Не временно прекратяване на огъня, а прекратяване на войната веднъж завинаги. С нашите координирани усилия и лидерството на САЩ това е напълно постижимо“, написа Зеленски в социалните мрежи "Х" след разговор с германския канцлер Олаф Шолц.

Ден по-рано той заяви, че е „готов да седне на масата за преговори възможно най-скоро, за да доближи трайния мир“ и че иска да „оправи нещата“ с Тръмп.

В обръщението си към Конгреса на САЩ на 4 март, Тръмп прочете на глас от писмо, което по думите му е получил от Зеленски и в което той заявява, че е готов за мирни преговори. От Киев обаче отрекоха да има подобно писмо. 

Републиканецът превърна прекратяването на войната в един от основните си външнополитически приоритети, въпреки че все още не е очертал плана си за сделка, която и двете страни биха могли да одобрят.

В същото време Володимир Зеленски иска гаранции за сигурност от страна на Съединените щати, които да възпрат Русия да нахлуе отново в бъдеще, каквито досега той реално не е получил.

Междувременно Москва публично заяви, че няма да се откаже от част от украинските територии, които е завладяла по време на тригодишната си военна кампания, и обяви, че настоява да бъде прекратена  военната помощ за Украйна.