Екип Би Би Си обобщи основните моменти от интервюто на украинския президент  Володимир Зеленски пред телевизия Fox, като коментира и контекста на казаното то него:   

Володимир Зеленски отиде с козове на интервюто за телевизионния канал Fox, което той даде на няколко километра от фронтовата линия.

За разлика от Владимир Путин, който говореше на американската аудитория от белоснежното си кресло в Кремъл и уверяваше, че на американците не им е работа да се интересуват от ставащото в Украйна, Зеленски отговаряше на въпросите, седнал на фона на бомбардирана къща.   
И неговото главно послание е, че войната в Украйна е важна за всички, включително за американците.

Отговор на интервюто на Карлсън

Контекстът на това интервю може би е дори по-важен от неговото съдържание.

Интервюто е публикувано от консервативния американски канал Fox News, който е гледан основно от традиционалисти, предимно симпатизиращи на Републиканската партия.

Тъкър Карлсън, който взе интервю от Путин, също някога е работил за този канал — неговото шоу беше гледано средно от три, понякога до пет милиона души. Но през миналата година беше уволнен от Fox, макар официалната причина да не беше посочена. Може би заради неласкавите му изявления по адрес на ръководството или самото ръководство се е уморило да търпи конспиративните му разсъждения за „откраднатата“ от Доналд Тръмп победа на изборите.

Чрез изявленията си Карлсън хвърли предизвикателство към другите американски медии, като ги обвини, че охотно публикували „ласкателни въодушевяващи разговори“ с Володимир Зеленски и игнорирали Владимир Путин.

Всъщност никой не е игнорирал руския президент: много западни медии, включително Би Би Си, многократно са се опитвали да вземат интервюта от него. Но всеки път получаваха отказ.

Водещият от Fox Брет Байър прие предизвикателството: той замина за Украйна, за да зададе на Зеленски 

въпросите, вълнуващи американците 

след две години интензивни военни действия. Байър интервюира Зеленски не за първи път: те разговаряха през миналата, както и предишната година.
Когато Байър попита Зеленски дали е гледал интервюто с Путин, президентът на Украйна отговори: „Нямам време да слушам в продължение на два часа абсолютни бълнувания за нас, за войната, за САЩ, за нашите отношения. Това е интервю с убиец.“
Интервюто със Зеленски, по-точно записът, който беше показан в четвъртък вечерта, продължи по-малко от 45 минути.

По време на интервюто в разрушена от бомбите сграда

С оглед на това, че основната аудитория на Fox е от привърженици на републиканците, някои от които поставят под съмнение доколко е целесъобразно помощта за Украйна да продължи, е разбираемо желанието на Володимир Зеленски да говори с тази аудитория.
Както е разбираемо и това, че Зеленски покани Байър в Харкивска област, край Купянск.
В началото на войната руските войски успяха да превземат този град, както и значителни територии в Харкивска област, и установиха там своя администрация. Но Въоръжените сили на Украйна си върнаха голямата част от окупираната територия в областта.
Русия продължава да настъпва на това направление, надявайки се отново да окупира тази територия. Изданието Forbes дори твърди, че завземането на Купянск към момента е основната тактическа цел на Русия.

„Парче от Харкивска области би било подарък за Путин от руската армия за деня на изборите“, писа Forbes.

Това и се опитва да покаже на републиканците Зеленски: войната продължава, боевете продължават. И Украйна сега няма „план Б“.

Без „план Б“

Диалогът със САЩ е сред приоритетите на Володимир Зеленски. Украйна повече от когато и да било се нуждае от помощ, за да продължи отпора срещу Русия на фронта.

От началото на войната международните партньори на Украйна се ангажираха с предоставянето на помощ за близо 170 милиарда евро. 40% от тази сума е чисто военна подкрепа, 50% — финансова помощ, около 10% — хуманитарна. Донори станаха 42 страни, но основният разбира се са САЩ, които предоставиха 71 милиарда евро. 

Администрацията на Джо Байдън още през есента се обърна към Конгреса да одобри допълнителна финансова помощ за Украйна: в предложения стомилиарден пакет, предназначен за финансиране на различни аспекти от националната сигурност, лъвският пай — около 60 милиарда долара — е за разходите, свързани с продължаващата война на Русия срещу Украйна. Но въпросът и досега не е решен заради съпротивата на републиканците.
Първоначално те изискваха този въпрос да бъде обвързан с решаването на вътрешен американски проблем — мерките за засилване на контрола по южната граница, през която от началото на мандата на Джо Байдън в САЩ влязоха милиони нелегални имигранти.

Този небивал приток на нелегални мигранти в САЩ доведе до мащабна политическа криза и предизвика недоволство сред гражданите на страната. Републиканците настояват демократите да засилят контрола на границата, което те правят крайно неохотно.

На фона на тези спорове, от края на миналата година американската администрация заяви, че вече не разполага с нови средства за военна помощ за Украйна и че за да възстанови запасите на Пентагона, изтощени от двугодишната подкрепа за Киев, е необходимо да бъде приет същият този закон (обединяващ граничната сигурност и помощта за Украйна), около който се разгоря спорът в Капитолия.
След месеци на разгорещени дебати изглеждаше, че двете фракции в Сената най-после са намерили компромис.
Но проблемът не беше решен: Доналд Тръмп, който разчита, че вълната от недоволство ще го върне в Белия дом на предстоящите избори, призова републиканците да не „правят глупости“ — послушаха го привържениците му, които контролират другата част на Конгреса — Камарата на представителите. (и законът беше блокиран – б.р.).

Зеленски и по-рано е предлагал на Доналд Тръмп лично да дойде в Украйна. В интервюто за Fox News той добави: „Ако Тръмп дойде, съм готов да отида с него директно на фронта. Може и да поиска да е сам, без мен, това не е важно за мен. Нека да дойде, да види хората, просто да поговори с тях.“
„Какво бихте му казали?“ — поинтересува се журналистът.
„Мисля, че неговите очи биха му казали всичко“, отговори украинският президент. 
Брет Байър попита Зеленски какви са плановете на Украйна през 2024 г. — особено ако повече не получи финансиране от САЩ.
„Често чувам подобни въпроси през последните месеци. Ще оцелеем ли? Разбира се. Но не всички от нас. Ако светът е готов за това, ще го видите. Но това е трагедия. Това ще бъде трагедия за всички нас, не само за Украйна, не само за украинците, но за цяла Европа.“ — отговори Зеленски.
Той не поясни какъв ще е „план Б“, ако САЩ така и не възобновят доставките през тази година, но отбеляза, че Русия продължава да има превъзходство в небето, също и в числеността.
„Трудно е да се намери нещо аналогично (източници на помощ – б.р.). Разбира се, ние ще намерим… няма да бездействаме. Ще ни се наложи да оцеляваме докато не намерим някакви паралелни пътища. Но при всички случаи, разбирате, тази помощ е от решаваща важност. Така че, без нея, извинете, ще имаме все повече и повече героични момчета в болниците. Защото ако нямате истински отбранителен щит и също толкова мощна артилерия с боеприпаси, разбира се, ще губите хора.“ – каза украинският президент.

Има само един враг

От гледна точка на средностатистическия американец, който е гледал и двете интервюта — и със Зеленски, и с Путин — е очевидно едно: Русия иска да не се обръща внимание на ставащото („Вие нямате ли си друга работа?“ — питаше Путин.), а Украйна призовава не просто да се следи внимателно какво се случва, но и да се оказва помощ.

„Не може да има две гледни точки за тази война. Има само един враг и това е Путин.“ – казва Зеленски. 

„Необходимо ни е далекобойно оръжие. Говорихме за това с конгресмени, говорих за това с президента Байдън. Далекобойни ракети ATACMS с обсег до 300 километра много биха ни помогнали. Защото това е нечестна война: нашата артилерия е с далекобойност около 20 километра, а тази на Русия — 40 километра. Така че, ако партньорите имат такива системи, защо да не ги предоставят на Украйна?“ – посочва той.

Досега администрацията на Джо Байдън крайно неохотно предоставяше на Украйна оръжейни системи, които биха ѝ  позволили да нанася поражения на противника далече зад фронтовата линия, като мотивираше това с опасения от „по-нататъшна ескалация“. Няколко ракети ATACMS с намален обсег бяха предоставени тези есен след многократни призиви, но нещата спряха дотам. 

След като американската помощ остана блокирана месеци наред, руските войски превзеха Авдиивка — град в Донецка област, който те неуспешно се опитваха да завоюват в продължение на две години. В свой въпрос към Зеленски, Брет Байър определи това като най-голямото постижение на Русия за последните девет месеца.

Политици — включително във Вашингтон — както и много експерти свързват това с острия дефицит на боеприпаси в украинската армия.

Русия воюваше за Авдиивка от самото начало на войната. На няколко километра от града преминава път, свързващ контролираните от руските военни Донецк, Горливка и Луганск. Ако украинската армия беше успяла да го пресече, това сериозно би усложнило логистиката на руските войски. Русия се бореше за Авдиивка, за да отдалечи достатъчно украинските войски и Донецк да не бъде в обсега на обстрелите им.
Сега Авдиивка, по-точно малкото, което е останало от нея, е под руски контрол.
„Но е необходимо да се разбере какво означава в дадения  случай да се контролира (градът). Те разрушиха всичко. Тяхната стратегия се изразява в това да изравнят всичко със земята и да продължат нататък.“ — каза Зеленски.
„За тези две години те (руските военни) окупираха Харкивска област — сега ние контролираме този регион. Ние отблокирахме Черно море, сега имаме зърнени коридори. И унищожихме много кораби на руския флот. Направихме го в през тези две години. Да, миналата година в по-голямата си част беше трудна за нас, но… това, което беше направено, смятам, че беше добра работа.“ – продължи президентът на Украйна.

Въпреки това обаче Зеленски освободи от поста му главнокомандващия ВСУ Валерий Залужни, като назначи на негово място генерал-полковник  Олександър Сирски.
Журналистът от Fox News попита защо. 
Зеленски отговори, че е благодарен на Залужни за работата му, но промените са били необходими.
„Трябва да бъдем по-бързи. Това означава, че трябва да се избавим от  бюрокрацията, която имаме. В противен случай няма да имаме никакви шансове. Трябва да сме умни, технологично оборудвани и бързи. Времето е пари, а в нашия случай не става дума за пари, а за живота на хората.“ – аргументира се той.

Това не са преговори

„Критиците ви ще кажат, че опитвайки се да останете  на власт, не бързате да седнете на масата на преговорите , за да приключите войната.“ — обърна се Брет Байър към украинския президент.
Володимир Зеленски въздъхна.
Темата за преговорите не идва на празно място.  Владимир Путин уверяваше, че Русия „никога не е отказвала преговори“, като твърдеше, че единствената пречка е указ на Зеленски, изключващ възможността да се преговаря с Путин. 
Масло в огъня налива и фактът, че ако Украйна не беше във война, сега тя би стояла на прага на президентски избори. Но според закон, приет дълго преди мандата на Зеленски, избори не може да се провеждат във военно време. 
Байер отбеляза пред Володимир Зеленски, че това вълнува Запада.
„Наистина не исках да говоря за политика, защото ставащото във войната е много по-важно“, посочи Зеленски, като напомни, че законът забранява провеждането на вот по време на война. 
Но дори ако имаше избори, действащият президент не би имал много поводи да се притеснява: рейтингът му показва над 70% одобрение.
„Ако изборите бяха сега, бих победил“, каза Зеленски, след което се върна към темата за преговорите:
„Преговори с танкове, с унищожаване на нашите хора — това не са преговори.  Макрон и Шолц разговаряха с Путин преди началото ва войната. И той твърдеше, че няма да има никакво нахлуване. Така че — каквото и да казва той, не бива да му се вярва.“ – подчерта той. 
„Не е много справедливо да бъдат питани украинците кога ще свърши войната. Ние правим всичко възможно, за да приключи. Но хайде да сме откровени: светът не е особено готов за поражение на Путин. И светът се бои от промени в Русия. Така че, когато светът разбере, че Путин е прекрачил всички червени линии, че той не е много адекватен човек и застрашава целия свят, и че неговият план е да унищожи НАТО — ето тогава войната ще приключи.“ –  посочи украинският президент.

Какво още каза Володимир Зеленски пред Fox за преговорите, перспективите за ново контранастъпление и други важни теми (акцентите са обобщени от изданието Гордон):

„Никой никога не ни е правил такива предложения (отказ от окупираните територии срещу членство в ЕС и НАТО на свободната част от страната)… Само в медиите, само някакви гласове, но никакво официално предложение. Второ, ние знаем историята на нашите отношения с Русия. Имахме замразен конфликт, когато те в самото начало окупираха Крим и Донбас. Те го направиха – и имахме документи: Минското споразумение, нормандския формат с Германия, Франция, Русия. Имахме договорености за размяна, спиране на огъня – всичко, което сега мнозина искат от нас за приключване на войната.“

„Той (Путин) никога няма да се спре докато не загуби в тази война. Но губи той, не светът. Неговото поражение ще бъде само на негова територия. Не искаме нито късче, нито един метър от територията на друга страна. Моят сигнал е: не искайте да повтаряме Минските споразумения, но на друга част от нашата територия. „Не“ на каквито и да било нови замразени конфликти.“

Ново контранастъпление

„Да се отбраняваме е задача номер едно. Да продължим нашата успешна история в Черно море – ще го правим. Няма да се впускам в детайли, но те ще получат сюрпризи, имам предвид руснаците. Югът е важен. Защитата на изтока, където те имат над 200 хиляди войници, също е много важна. И, разбира се, ще подготвяме ново контранастъпление, нова операция. Разбира се, не казвам, че просто ще стоим. Това зависи от много неща.“

За човешките загуби в армията

„Ако сравняваме броя на загиналите войници, бих казал, че съотношението е 1:5. На един украински военен, загинал в бой, се падат петима руски войници. Това е примерната статистика.“

Към партньорите

„Моето послание е такова: ако те искат да са много прагматични, цената на подкрепата, за която молим сега, е по-малка, отколкото ще е в бъдеще, ако ние паднем и Путин нападне страни от НАТО. Те ще платят много повече, много повече. Ние просто искаме да живеем, да оцелеем. Нямаме алтернатива.“

За деокупацията

„Трудно е да деокупираме всички наши територии в границите от 1991 г. само по военен път. Това означава страшно много време, това е много дълга война, това означава да загубим много хора. По-разумно е да постигнем деокупация по дипломатически път. Но за това е нужно да упражним натиск на бойното поле, за да имаме силни позиции. Путин се бои само от силата. Неговите позиции отслабват, когато нарастват техните загуби. За нас е необходимо да покажем на руснаците колко (хора) те губят и тази информация да стигне до тях.“
Превод: Faktor.bg