Мнозинството от жителите на южния тихоокеански архипелаг Нова Каледония гласуваха вчера срещу обявяването на независимост от Франция в дългоочакван референдум, увенчал 30-годишен процес на деколонизация, предаде "Ройтерс", цитирана от БТА.

Вот "за" щеше да лиши Париж от опорен пункт в Индо-Тихоокеанския регион, в който Китай разширява своето присъствие, и да накърни гордостта на една бивша колониална империя, простирала се от Карибите през Субсахарска Африка до Тихия океан.

Според крайните резултати 56.4% са избрали да останат част от Франция, а 43.6% предпочитат независимостта. Избирателната активност е била около 81%, посочва Би Би Си.

"Жителите на Нова Каледония предпочетоха да останат французи... Това е вот на доверие във Френската република, в нейното бъдеще и в нейните ценности", каза президентът на Франция Еманюел Макрон в реч по френската телевизия.

Референдумът бе първият вот за самоопределение, проведен във френска територия, след като Джибути - в Африканския рог - гласува за независимост през 1977 г.

Избирателите на тази тихоокеанска островна територия, ползваща се със значителна степен на самоуправление, трябваше да отговорят на въпроса "Искате ли Нова Каледония да получи пълен суверенитет и да стане независима".

Макрон каза, че разбира разочарованието на онези, които са искали независимост, но добави, че френската държава ще гарантира свобода, равенство и братство за всеки. "Единственият губещ е изкушението за пренебрежение, за разделение, за насилие и страх; единственият печеливш е процесът на мир и духът на диалог", каза Макрон.

Страстите между настроените за независимост местни жители - канаките, и наследниците на колониалните заселници, оставащи лоялни към Париж, продължават да са разгорещени, посочва "Ройтерс". През последното десетилетие отношенията между двете групи видимо се подобриха, но вотът "не", т.е. срещу независимостта, е доста под някои предварителни прогнози, което може да окуражи националистите да поискат нов референдум в идните години. На архипелага живеят 280 хил. души, като право на глас имаха около 175 хил.