Живко Мутафов*

Дебатът за и против приемането на еврото в България се вихри с пълна сила. Един от най-честите аргументи, които се чуват напоследък срещу общата валута е, че приемането й е довело да „драстично“ покачване на цените и съответно обедняване на потребителите в новите страни членки на Еврозоната. Това не е единственият аргумент, но като икономист бих искал да се спра на него по-подробно, защото той е измерим и съответно доказуем с факти, които не подлежат на алтернативни или емоционални тълкувания.

По-долу ще приложа данни за всички държави приели еврото от 2007 година насам. Избрах 2007 за начална точка най-вече понеже опитът на държави като Германия, Нидерландия или Испания от първата вълна през 1999 ми се струва далеч по-малко съществен за България от този на по-близките, по-малки и по-сходни във всяко отношение до нас държави и икономики през последните 16 години. Както всяко икономическо изследване, резултатите включват цифри и графики и изискват поне малко внимание и анализ. За тези, които са склонни да отделят нужното време, за да се информират, заключенията са показателни за това, което очаква България по пътя към Еврозоната.

През последните 16 години, осем нови държави са приели еврото за своя национална валута, започвайки със Словения през 2007 и завършвайки с Хърватия през 2023. Преди тях Гърция прие еврото през 2002, а другите страни членки на еврозоната (11 на брой) влязоха там с първата вълна през 1999 година. Ето и хронологичния списък на новите страни членки от 2007 година насам:

Словения – 1 януари 2007

Малта – 1 януари 2008

Кипър – 1 януари 2008

Словакия – 1 януари 2009

Естония – 1 януари 2011

Латвия – 1 януари 2014

Литва – 1 януари 2015

Хърватия – 1 януари 2023

Понеже всички тези държави избират началото на календарната година за преминаване към новия валутен режим, техният опит е лесно сравним визуално. Графиките по-долу показват изменението на потребителските цени в сравнение с предходния месец. Предимството на този подход е, че внезапни промени свързани със специфични събития (като приемане на нова валута) биха се регистрирали веднага в нивото на индекса от следващия месец. Например, едно рязко покачване на цените последвало приемането на еврото на 1-ви януари би трябвало да покаже значително покачване на индекса на цените в края на януари спрямо нивото му в края на декември. Ако пък такова покачване е имало не точно в момента на отпечатването на новите цени в евро при промяната на 1-ви януари, а в предходните 2-3 месеца или пък постепенно покачване през следващите 2-3 месеца, ние бихме видели това в нивото на индекса в периода от септември предходната година до април в годината на приемането. Важно е да се отбележи, така разглежданите данни са повлияни от сезонни фактори. Например, цените през януари обикновено са малко по-ниски от декември заради разпродажби и промоции след коледните празници. Въпреки това, съществено покачване на цените свързано с влизането в Еврозоната би трябвало да се регистрира веднага чрез месечно покачване на индекса на цените през януари. Осем държави са достатъчно голяма бройка, за да можем да направим смислени статистически заключения. Ето какво показват числата за месечната промяна на индекса на потребителските цени във всяка от осемте държави:

Словения 2007 година:

Януари показва спад на индекса на цените. Тоест, цените в месеца след приемането на еврото в Словения са по-ниски от тези преди да се приеме с о.65%. Месеците преди и след датата на прехода показват сравнително стабилни стойности вариращи от -1% до +1% месечно. Словенският опит не показва никакъв ефект на покачване свързан с приемането на еврото.

Малта 2008 година:

И тук месец януари (през който цените преминават в евро) показва малък спад, а периодът преди и след не се характеризира със съществени изменения. Според статистическите данни, всичко преминава без сътресения.

Кипър 2008 година:

Заключенията са идентични с тези на предишните три страни. Януари регистрира спад на цените на месечна база след въвеждане на еврото.

Словакия 2009 година:

В Словакия през януари 2009 цените се покачват с 0.4% спрямо нивото им от декември. Промяната обаче не само е много малка, но и изглежда съвсем съизмерима с предишните месеци, така че е трудно да се намери статистически аргумент за ефект на приемане на еврото този месец.

Естония 2011 година:

Януари е единственият месец с отрицателен ръст на цените през разглеждания период в Естония. Останалите месеци не показват някаква тенденция, която би могла да се свърже с новата валута.

Латвия 2014 година:

Латвия е единствената държава, в която месецът на приемане на еврото съвпада с най-високия ръст на цените за разглеждания период. Все пак трябва да се отбележи, че ръстът е 0.6% спрямо предходния месец, така че и тук в никой случай не може да се говори за „драстично“ покачване.

Литва 2015 година:

В Литва приемането на еврото е свързан със спад на цените през януари и февруари (спрямо предишните месеци).

Хърватия 2023:

Хърватия е най-скорошният пример на държава въвела еврото за своя национална валута. Въпреки забавните (а и по-скоро плашещи отколкото забавни) истории от сервитьори в Дубровник, бензинджии в Загреб и пенсионери от Сплит за стремглаво покачване на всички цени за сметка на бедния потребител, статистиката не показва нищо необичайно през януари и февруари, а март изглежда се връща към нивата от предишната година.

В заключение, официалните статистически данни за страните на Европейския съюз приели еврото за своя национална валута не показват каквито и да било необичайни промени в нивото на потребителските цени в периода непосредствено преди и непосредствено след деня на приемане. На база на тези факти, разказите за драстично повишение на цените са напълно несъстоятелни и могат да се охарактеризират или като израз на субективни страхове или умишлено заблуждаване на широката публика. Разбира се, тези икономически данни не изчерпват дебата ЗА или ПРОТИВ, но категорично доказват, че опасенията за инфлационна спирала не се подкрепят от опита на нито една от държавите минали по този път. Това са фактите и те са такива, каквито са. /БГНЕС

-----
*Живко Мутафов е български предприемач, живеещ от над 30 години в САЩ. Той е специалист по развиващи се пазари и борсови инвестиции. Има магистърска степен по бизнес администрация от Университета на Южна Каролина. От 1996 година живее и работи в Сан Франциско. С негово съдействие беше открита българска секция в централната библиотека на Сан Франциско, която съдържа български книги, свързани с литературата, културата и историческото минало на страната ни. Анализът на Живко Мутафов е написан специално за БГНЕС.