Темата за санкциите на Запада, предприети към Русия заради анексията на Крим, окупирането на източните части на Украйна, кризата в Керченския проток и мащабната хибридна война, която води Кремъл срещу демократичния свят, коментира журналистът Константин Ремчуков* пред "Ехото на Москва".

"Не става дума просто да обръщаме внимание или не на санкциите. Защото всяка санкция се отразява по някакъв начин, стеснява полето за нормално развитие по отношение на търговията със суровини, продажбите на стоки. Сътрудничеството. Е, всичко това е свързано с процеса на възпроизвеждане, с който се борим почти 20 години. Затова, разбира се, не може да не обръщаме внимание. Но логиката трябва да бъде разбрана. Това е предопределено от фундаменталните решения, които бяха взети на Запад по отношение на Русия и заради проблемите в Крим, преди всичко. И на второ място, заради проблемът с  източната част на Украйна. Ето защо, ако прочетете, както  понякога правя аз, документи на Конгреса, свързани със санкциите към Русия, то за мен лично няма нещо изненадващо. Защото просто трябва да запомним, че не само има санкции, но можем да видите тяхната продължителност, да разберем смисъла на тези санкции. Ще ви дам пример. Когато се готвех за предаването, си спомних, че преди година и половина написах една доста добра статия, която и вие публикувахте на 24 юли 2017. "Това не са само нови санкции, а фундаментално нов натиск върху руския елит" - така беше озаглавена статията ми. Тя предизвика голям читателски интерес. Сега ще ви припомня някои неща. “Вниманието е насочено и към онази част от законопроекта, посветена на проблема за противодействие на руското влияние в Европа и Евразия. В него се твърди, че конгресът разкрива опитите на Русия да повлияе на политическите процеси в Европа и Евразия чрез предоставяне на ресурси на политически партии и групи от гражданското общество, които да сеят недоверие към демократичните институции, да насърчават ксенофобски и нелиберални възгледи и да подкопават европейското единство. Не по-късно от 90 дни след приемането на закона президентът на Съединените щати трябваше да представи доклад "За организациите на СМИ (медиите), контролирани и финансирани от руското правителство." Той трябваше да включва информация за тези медии, които са повлияли на резултатите от предизборните кампании във всяка страна в Европа и Евразия през предходната година, включително за пряка подкрепа на политически партии, кандидати, лобистки кампании и действия на неправителствени организации и структури на гражданското общество. САЩ подкрепят създаването на комисия за свободата на медиите в Съвета на Европа, подобна на Венецианската комисия за върховенство на закона. Тази комисия трябва да подготви експертни препоръки към правителствата за поддържане на законови и регулаторни режими, които да подкрепят свободните и независими медии и информират гражданското общество по начин, който да му позволи да разграничава информацията, която се базира на конкретни факти, и  мненията, които се основават на дезинформацията. Конгресът одобри финансов ресурс за противодействие на руското влияние в размер на 250 милиона долара през 2018-1919 година. Сега, ако си припомним този текст от 2017-та година, нима виждате нещо изненадващо в това, че бяха спрени „Rush Tudey“ и някои други наши телевизионни канали.

Ето как точно работи западната бюрокрация. Решенията се вземат от конгреса и след това се съобщават. Тогава се създават институции. И тогава служителите започват да правят всичко това, подготвят тези доклади, информират, дават примери. На базата на тези примери се вземат тези решения. В същото време нашите хора започват да претендират за някакъв принцип, как се нарича, че не са виновни? - презумпция за невинност. На нас ни е отказано. На всички нива. Както на частно ниво, така и на държавно. Никой няма да разбере. Защото в началото си мислеха, че всеки един е предоставил надеждни данни в този процес, а ние казахме: не, тук на изток от Украйна няма наши войници, в Крим - там има само учтиви "зелени човечета". И това, което стана с  документи - те са се заблудили. А кои са тези? - отидоха в отпуск. Така започна хибридната война в този мащаб, за който разбираме чак сега. В началото беше една бъркотия. Честно казано. 14-15-16 година. Тъй като не очакваха, ги хванаха за ръчичката и им казаха: „Не, просто вървях, събирах диви малини. И се загубих. Къде са малините? Тук видях храсти от малини. Е, дявол знае, може би е нещо друго, наречено малини." И всички те се хванаха на въдицата, Меркел пострада най-много. Говорих с нейни близки хора. Защото първоначално тя се смяташе за човек, възможно най-сигурният, който може да даде надеждна информация от комуникацията си с Путин. Тя се обадила на Путин и попитала: "Вашите войски на изток от Украйна ли са?". Той и казал: "Не." Тя привикала всички други лидери и им казала: "Аз говорих със самия Путин, няма...".

Фактите обаче са други. Защото след това Западът прогледна и заяви: руснаците водят хибридна война срещу нас и ние ще проведем хибридна справедливост срещу тях. Според нея презумпцията за невиновност за всеки субект от Руската федерация е елиминирана. Доверието е загубено. Това е моята гледна точка относно сегашното състояние на конфронтация между Русия и Запада. Затова и по този начин разбирам на този етап нашето противопоставяне на Запада и нашето отношение към санкциите."

* Константин Ремчуков е руски журналист, главен редактор на "Независимая газета". През 2008 г. получава наградата на GQ в номинацията "Класически стил". През 2013 г. списание GQ разпознава руският журналист като личност на годината в номинацията „Trendsetter of the Year”.

Превод: Faktor.bg