Новият Закон за защита на личните данни, приет окончателно днес, ограничава основните права, сред които правото на изразяване. Затова и трябва да му бъде наложено вето от държавния глава. Това заявиха днес в открито писмо от Асоциацията на европейските журналисти - България.

"Промените в закона не предвиждат достатъчно гаранции за защитата на основните права, които биха могли да бъдат в колизия със защитата на личните данни и, най-вече, правото на изразяване."

Приетият днес законопроект цели да хармонизира новият европейски регламент от миналата година - Общия регламент за защита на личните данни 2019/67, известен повече като GDPR. Той дефинира като ключово опазването на всякакъв род лична информация не само на служителите на дадена компания, но и на всички лица, с които тя има отношения, предоставяйки им стоки и услуги. Затова всяка компания трябва да има специално отговорно лице, а глобите при нарушаването на регламента започват от няколко хиляди и достигат до 40 млн. лева.

Ключово в българския закон обаче е как действа защитата на личните данни по отношение на журналистите и тяхната работа. Както отбелязват от АЕЖ, в европейския регламент се оставя на националния законодател да реши какви изключения и дерогации от правилата за защита на данните могат да се направят в полза на свободата на словото.

Такива в приетия днес законопроект няма. Той съдържа базовите 10 кумулативни изисквания, с които журналистите трябва да се съобразят преди да обработват лични данни. Като например: какво е влиянието, което разкриването на личните данни на дадено лице, обект на журналистически материал например, или на тяхното оповестяване, може да окаже върху личния живот и доброто име на въпросното лице; или какви са обстоятелствата, при които личните данни са станали известни на администратора; както и дали лицето е от управленския ешелон или има друга роля в обществения живот - "с по-занижена защита на личната неприкосновеност".

"Вменяване на подобни отговорности и ограничения в ползването на лични данни в журналистически материали и за целите на художественото, научно и творческо изразяване застрашават и ограничават неправомерно свободата на словото", отбелязват от АЕЖ.

Според тях се въвеждат "толкова широки и неясни ограничения" за ползването на лични данни, че реално се налага цензура. В добавка държавен орган ще преценява дали е налице "законосъобразно обработване за журналистически цели". Това означава, че всеки журналист ще трябва да документира дали е спазил всички изисквания, евентуално при всеки свой материал, който съдържа някакви лични данни на което и да е лице.

Това е в нарушение на чл. 40 от Конституцията, смятат от АЕЖ. Той гласи:

Чл. 40. 
(1) Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура.
(2) Спирането и конфискацията на печатно издание или на друг носител на информация се допускат само въз основа на акт на съдебната власт, когато се накърняват добрите нрави или се съдържат призиви за насилствена промяна на конституционно установения ред, за извършване на престъпление или за насилие над личността. Ако в срок от 24 часа не последва конфискация, спирането преустановява действието си.

Новоприетият закон предвижда глоби до 40 млн. лева, директно прехвърлени от 20 млн. евро в оригиналния европейски регламент. За повечето български медии подобна санкция означава на практика спиране на изданието, поради обемите на медийния ни пазар.

Приетите днес изисквания всъщност са подобрен вариант на първоначалния текст, предложен от Министерство на вътрешните работи миналата година. В него не се предвиждаха никакви изключения за журналисти или фоторепортери.