Дария Асламова като символ на наглата, безскрупулна и самодоволна путинска пропаганда

Димитър Иванов

Наскоро в в постсъветското рашистко издание „Комсомолска правда“ се появи статия от „специалния кореспондент“ Дария Асламова с гръмкото заглавие „Как България се превърна в страна на професионални русофоби“. Подзаглавието е още по-стряскащо: „Специалният кореспондент Дария Аксламова отпътува при братушките, за да види с очите си как нацизмът надига глава в София“.
Бре! Нацисти да шетат насред столицата и ние да не знаем!

С помощта на някакъв сръбски репортер, на щатни русофили като журналистката от комунистическия вестник Дума“ Велиана Христова, партийната историчка проф. Искра Баева, младата пропутинистка смяна  Дарина Григорова и издателя на в. „Труд“ Петьо Блъсков специалната кореспондентка се опитва да докаже тезите на цар Александър III и на Азиатския департамент на руското външно министерство, че:

- Българите са потомствени неблагодарници, нагаждачи, страхливци и използвачи, готови винаги да предадат безкористните си освободители и да коленичат пред силните на деня.

- Русия вече 142 години никога и с нищо не е виновна пред българския народ и българската държава.

- Всички българи, които не подкрепят неоимперската политика на Путин и се опитват да отстояват националните си интереси, не са нищо друго освен „клинични русофоби“, хамелеони, бивши комунисти, преоблекли се за една нощ като натовци и европейци, кариеристи и интриганти, жадни за долари и политически постове.

- Близо 70 % от българите остават заклети русофили, а само незначителна прослойка слугува на американския империализъм хули „братската“ руска страна.

- Българите са готови на всякакви компромиси, за да се докопат до скъпоценните руски нефт и газ, но като потомствени подлеци бълват клевети срещу безкористната Руска федерация и за кой ли път се опитват да хапят ръката, която ги храни.

- На битпазара пред храм-паметника „Св. Александър Невски“ се продават ордени и медали с „хитлеристка свастика“ (какъв ужас!), от което авторката и редакторите стигат до заключението, че в София „нацизмът надига глава“. 

Специалната кореспондентка тактично премълчава, че същият битпазар предлага десетки пъти повече фланелки, ушанки, ордени и медали, сувенирни оръжия, матрьошки и още какво ли не с лика на масовия убиец Сталин, на военния престъпник Путин, на Хрушчов, Брежнев и Андропов. И още всевъзможни боклуци, прославящи или поне напомнящи за престъпния болшевишки строй, отнел живота на далеч повече съветски и български граждани, отколкото краткосрочния и не по-малко жесток хитлеристки Райх.
Ако са верни цитатите, приписани на интервюираните от Д. Асламова българи, 

най-сериозен „принос“ за охулването на българския народ и държава е дал Борис Цветков, 

председател на софийското дружество на Българския антифашистки съюз - бивш Съюз на активните борци против фашизма и капитализма (АБПФК).

След упорито търсене на някоя от сергиите пред църквата „Св. Ал. Невски“ бихте могли да намерите хитлеристки ордени и медали 

Др. Цветков, който на 11 юли за пореден път бе кандидат за депутат от името на БСП, е обрисувал ярка и фалшива картина на „фашистка“ България и преди 1944-а, и след 1989 г. Роденият през 1973 г. Б. Цветков се прави на Велко Вълканов, лепи политически етикети на светли личности и раздава исторически оценки от името на някакъв Галактически съвет на вселенския комунизъм.
„У нас има неофашисти и неонацисти, за които паметниците на Съветската армия са обект на постоянна агресия“, жалва се др. Цветков. „В България живеят деца и внуци на фашисти и техни наследници, които жадуват за реванш. Ежегодно в България се провежда факелно шествие, наричано Луков марш. Христо Луков е като украинския Степан Бандера, но далеч по-лош. Луков е идеолог на българския фашизъм, щедро финансиран от Хитлер. Фашизмът отново надига глава в Европа, в Украйна, в балтийските държави и в България“, категоричен е комунето Цветков.

Въпреки Йеремиевия плач на руски и комунистически медии, българският народ пази и почита повече от 450 паметника на руските воини от 1877-1878 г.

Разбираме, че за да съществува Българският антифашистки съюз, в миналото или в настоящето на българската държава би трябвало да бъде открит и поддържан някакъв фашистки бацил, но другарите Цветков и Асламова малко са се попрестарали в изследователската си дейвост.
Самата Дария нарича противниците на съветските окупатори от 1944 г. „нечовеци“ и спокойно лъже, че младото българско поколение не знаело кой е бомбардирал София през 1943 и 1944 г., като хвърляло вината изцяло върху руснаците.
Докато галопира с казашки кон, ботуши и шпори през историята и съвремието на българския народ, комсомолката Дария пуска „новия виц“, че в софийските барове 

вече никой не си поръчвал ракия, защото не било „модерно“

Българите се наливали само с уиски, за да се харесат на новите си американски господари.
Колко е „обективна“ нахаканата руска репортерка личи от думите, които приписва на популярния журналист и блогър Иво Инджев. След като веднъж го оклевети и представи като „клиничен русофоб“, Даречка отново набрала телефона му, любезно осигурен от руското посолство без съгласието на абоната. 
„Когато се обадих на г-н Инджев, за да го поканя на интервю, чух нещо подобно на змийско съскане:
- Аз ви презирам! Четох статиите ви за България, където бяхте писали, че сме бедна страна с циганско население...“, уж цитира точните фрази на събеседника си „правдивата“ комсомолка.
Познаваме Иво Инджев повече от 20 години. Каквито и недостатъци да има като журналист и човек, никога не е съскал, цвилил или грухтял. В блога си Иво Инджев обясни, че въпросната Дария се е опитала да го провокира с покана да „сподели вижданията си“, но той спокойно е отказал, позовавайки се на познатата от предишни публикации „обективност“ на съветската/руска журналистка.
Богословът, доктор по история и телевизинен водещ Горан Благоев се е оказал далеч по-отзивчив и часове наред споделя „вижданията си“ с Дария Асламова. Резултатът е не особено лицеприятен. Редакцията си е отрязала онези части от думите на д-р Благоев, които са уйдисвали на предварително поставената цел: да представи българските патриоти като злобни, дребнави, ограничени фанатици, загърбили безкористните жертви на Руската империя за свободата ни, целящи да сменят името на храм-паметника „Александър Невски“ и да сринат паметниците на руските освободители.
За да подскаже на читателя личното си отношение, специалната кореспондентка отбелязва, че 

даже потръпва от възмущение при думите на Горан Благоев

И слага край на разговора с възклицанието „Господи, за кого са гинали предците ни!“
И нито дума, че народът ни вече 142 години поддържа повече от 450 паметника на загиналите в Руско-турската война от 1877-1878 г., като достатъчно трезво разграничава едната война от сталинската агресия през 1944 г.
Ето какво споделя пред Faktor.bg самият Горан Благоев за срещата си с Дария: „Публикацията на Дария Асламова  несъмнено обслужва всички, които осъзнават, но не признават, че Русия е колос на глинени крака. Статията, а и преди това поведението на Асламова, с която имах изпитанието да общувам два часа в парка на НДК, ме убедиха, че в Русия на Путин качествена, безпристрастна, истинска журналистика няма. Има пропаганда. Пропаганда от Гьобелсов тип. Асламова ме покани за интервю, но самата тя превърна интервюто в ожесточен спор, опитвайки се да ми налага своите тези. Питам се, българското посолство в Москва знае ли на какви персони дава входни визи за България?!“
Но текстът е предназначен 

за вътрешна консумация, за мужиците от Вологда до Владивосток

 И след напоителния пътепис на Дария думата има Н. В. руският читател. Подгряти от тенденциозното слово и от снимките на пътешественичката, 817 руски читатели са дали воля на гнева и на проклятията си, моделирани и раздухвани под вещото ръководство на „независимата“ „Комсомолска правда“.  
Подобен по стил и по дух е и текстът на Дария Асламова за многохилядните протести в Минск и в други големи беларуски градове. Когато младежи, жени и хора от всички възрасти се възправиха срещу людоедския режим на Лукашенко. Същите похвати, същите изводи: „протестите са инспирирани и платени от Държавния департамент на САЩ“, „протестиращите са незначителна, заблудена част от беларуския народ, която не разбира какво ще загуби, ако повтори украинския Майдан“ и пр.

Явно става ясно, че за да обиколи половината свят от Япония и САЩ до Ирак, Сирия, Южна Африка и Скандинавия специалният кореспондент Дария Асламова притежава солиден гръб, солидна школа и солидни правомощия. Няма кой друг да й ги предостави освен всесилните тайни служби на Путиновия режим. Текстовете на Асламова са тиражирани, цитирани и препечатвани в най-големите държавни и частни руски медии. Тоест, гледната точка на „частното“ издание „Комсомолска правда“ удивително точно съвпада с правителствените оценки за политическите, икономическите, културните и дипломатическите отношения на Руската федерация със съответната държава. Веднъж тя се казва България, друг път – Полша, Чехия, Хърватия.
Тезите и внушенията на Асламова съвсем

 „случайно“ се препокриват  и с яростните тиради на „лошото ченге“ Владимир Жириновски 

и на Либерал-демократическата му партия, създадена от КГБ. На фона на острите, арогантни изказвания на Жириновски, призоваващи за ядрен удар срещу Украйна, Великобритания, САЩ и всеки, който не се прекланя пред могъществото на Кремъл, фалшиво-умерените и привидно прагматични послания на Путин и на официалната руска дипломация изглеждат далеч по-разумни, трезви и конструктивни. Което е и целта на занятието.

Луксозните магазини от веригата „Берьозка“ никнат като гъби, но според кремълските драскачи, „българите мразят Русия“

Лесно смилаемите мисли и настроения, които внушават „репортажите“ на Дария Асламова, изглеждат като картина, нарисувана върху скица на КГБ или на руското посолство. Предишен руски посланик наричаше „маргинали“ българите, протестиращи пред паметника на съветската армия-окупатор. Днес руската журналистка определя атлантиците и други родолюбци като „клинични русофоби“ и посочва по списък най-изявенити критици на антибългарската политика на Кремъл. Знае имена, телефони, публикации. Подобна предварителна подготовка няма как да стане без базата данни на руското посолство. Там са съставени списъците, там се е родило заклинанието „клинични русофоби“.

Но нека и ние да надзърнем в гардероба със скелетите от 

миналото на великоруската моралистка Дария Асламова

Омъжена е за бивш хърватски журналист. Двойното гражданство и хърватският паспорт й позволяват да пътува без визи и по-лесно да черни и да провокира „гниещия“ ЕС.  
Съпругът й Робърт Валдек се е занимавал със същото: антиамерикански и антиевропейски „репортажи“, „статии“ и „анализи“ за прозорливата политика на Москва, за неминуемия разпад на ЕС и на западната цивилизация. Г-н Валдек е антиваксър и противник на шистовия газ, който би могъл да конкурира монопола на „Газпром“. Стига дотам, че хърватските медии дружно отказват да публикуват опусите му, излезли под диктовката на кремълските идеолози.

Погребението на мафиотския бос - колко си приличат мутрите-охранители и бившите 
шестаци в Хърватия, България и Русия!

През 2019 г. Р. Валдек сменя професията и става охранител във фирмата на бивш офицер от секретните хърватски комунистически служби, обвиняван във военни престъпления през 1993 г. срещу босненски мюсюлмани. Въпросният Винко Жулевич Клица е убит през 2015 г. Погребението му се превръща в демонстрация на подземните връзки между организираната престъпност и репресивния апарат на комунистическа Югославия.
От снимките личи колко силна е външната прилика между мутрите-охранители и сеньорите на репресивните служби на комунистическия режим в Хърватия, България и Русия. Еднакви черни лимузини, тъмни очила, черни костюми и бели ризи. Като в продължение на „Кръстникът“ без Марлон Брандо и Ал Пачино.
Та някои от тези хърватски „кръстници“ са сватосали скромната съветска девойка Дария Асламова за журналиста-охранител Робърт Валдек и са й помогнали да се превърне в „специален кореспондент“ на комсомолската „правда“. 
Иначе и др. Митрофанова(посланик на Русия в България, б.р.), както предшествениците си е за „укрепване и развитие на българо-руските отношения“, за „взаимно изгодно икономическо и културно сътрудничество“. 

А ако някой много-много се рови в историята и вади кървави ризи на царе-българомразци, на главорези и отровители, изпращани от „матушката“ на българска земя, рискува да получи или

проклятия от „Комсомолска правда“, или порция „Новичок“, или полоний-210

Асламова е ярък българомразец и разпространител на обидни за народа ни внушения, но как да си обясним тогава защо подобни провокатори получават входна виза от посолството ни в Москва, а и наясно ли са специалните ни служби, каква е дейността й у нас?
Но все пак благодарим и за руската любов! Цивилизационният възход си казва думата.
Защото Стефан Стамболов е бил съсечен насред София, а Захарий Стоянов починал в ужасни мъки в Париж. Казват, че бил отровен с чай, в който „неизвестен извършител“ сипал стрит на прах диамант.
Но тези страхотии от по-миналия век едва ли имат нещо общо с миролюбивата, славянофилска и православна, балансирана и „винаги отворена за диалог“ съвременна руска политика.