Жития на светците

29 януари

Църквата възпоменава днес пренасяне на мощите на св. Игнатий Богоносец.

Той е вторият поред епископ на Антиохийската църква, ако не се брои нейният основател, апостол Петър, и представител на поколението на Апостолските мъже. На престола в Антиохия той наследява епископ Еводий през 67 г. и остава начело на нея до смъртта си през 107 г. 

Свети Игнатий е бил ученик на св. апостол и евангелист Йоан Богослов. Прозвището му Богоносец е свързано с предание, което води началото си от св. Симеон Метафраст (10 век), според което св. Игнатий е детето, посочено и прегърнато от Иисус Христос, когато апостолите спорят за първенство (Мат. 18:1 – 5). Против това предание е свидетелството на св. Йоан Златоуст, който пише, че св. Игнатий никога не е виждал лицето на Господа „в плът“.[1] Самият Игнатий обяснява това в смисъл, че той е човек, който „има (носи) Христос в сърцето си“ (ϑεοϕόρος), а не такъв, който е носен от Бога (ϑεόϕορος).

За служението му като епископ на Антиохийската църква не се знае много. Свидетелство за него е разказът за неговото мъченичество. Там св. Игнатий е представен като „мъж апостолски във всичко“, който „грижливо управлява Църквата в Антиохия“ – особено през време на гонението при император Домициан (81 – 96).[2] Според  сведението на църковния историк Игнатий първи е въвел в богослужението антифонното пение – по подобие на ангелите, възпяващи Светата Троица от две противоположни страни, които той е бил удостоен да съзерцава в своите видения.[3]

Св. Игнатий завършва живота си с мъченическа смърт в Рим, откъдето били пренесени мощите му в Антиохия. Спори се върху годината на неговото мъченичество, като най-често се приема, че това е станало през 107 или 108 година.

Според едно предание преди арабските мюсюлмани да заемат Антиохия в 637 г. светите му мощи били отново върнати в Рим, където почиват в църквата "Св. Климент". 

Тези две пренасяния на мощите се възпоменават на днешния ден.