Снимки: Цветан Томчев

Противници на комунистическия режим са измъчвани до смърт в наказателните лагери и хвърляни на дивите животни, други полуживи са товарени в камиони, които директно са ги изсипвали в пещери и минни галерии. Часове наред са се чували стенания докато мъчениците издъхнат.

Това е малка част от свидетелските разкази, представени днес на конференцията „Истината за миналото – залог за демократично настояще и бъдеще“, която се проведе в новотел „София“.
Нейни организатори са д-р Андрей Ковачев, евродепутат от групата на Европейската народна партия и Дискусионен клуб „Свободна България“

На форума бяха представени малко известни аспекти от българската история.   

Професор Евелина Келбечева отбеляза, че измерването на политическата култура на българите показва прогресиращо невежество по отношение на историческата истина. В това отношение българското общество е най-слабо информираното сред страните от бившия съветски блок.

По думите й, тези 45 години от историята ни, през които страната ни е под комунистическо управление, сякаш не съществуват в общественото съзнание и това е плод на целенасочена държавна политика.  

„Ние сме големи длъжници на българската образователна система. През 1990-те години беше по инерция продължено това, което се преподаваше по време на престъпния комунистически режим. Няколко поколения израснаха млади хора, които нищо не знаят за случилото се през черната дата 9 септември 1944 г.“ – отбеляза евродепутатът Андрей Ковачев.

Лагерникът от „Белене“ Величко Велев, който е бил изпратен там едва 18-годишен, е свидетел на зверски мъчения и убийства на хора. Той също е подложен на изтезания заради принадлежността си към горянското движение. Цялото му семейство е преследвано – неговият баща е бил софийски търговец. След 9 септември 1944 комунистите разрушават семейната им къща.  

„Нямаше комунист, който да не е с окървавени ръце“, спомня си Величко Велев.

Пред гостите на конференцията той разказа как е оцелял единствено благодарение на това, че другите лагерници са изпълнявали дневната му норма - бил е твърде слаб физически, за да се справи сам. Всеки е трябвало с ръчна лопата да изкопава по 4 кубически метра пръст на ден. Едва на третия месец е успял да се съвземе.

„Можеше по съдебен, нормален път да им се произнесе присъда. Но нямаше съд. Те дори не се извиниха. И сега са на власт.“ – посочи Величко Велев.

Друг свидетел на терора – Митко Шалев, е израснал по пансионите в комунистическа България. Развълнуван до сълзи, той разказа, че през 1947 г. неговият дядо е качен на мотоциклет и закаран в неизвестна посока. Опитват да го хвърлят от Черната  скала – остава жив, защото кожените му презрамки по чудо се закачат за клоните на дърветата. Преследванията спрямо семейството обаче продължават.

Митко Шалев се оказва талантлив  спортист, но властта му забранява да учи във ВИФ. Едва когато става трикратен републикански шампион и получава титлата „майстор на спорта“ влиза в института – заради закон, според който всеки майстор на спорта бива приеман по право.   

Все още живите свидетели на преследванията помнят, че изтезавани хора са товарени в камиони от лагерите и от други места за мъчения, след което са хвърляни на безлюдни места да умрат.

Само в пещерата Проходна и в Кучешката пещера около 300 души са намерили смрътта си. В Пернишко мъчениците са били изсипвани от камионите в минни галерии или направо на полето.   

След 1989 г. на лобните им места за изсипвани камиони с пръст, за да се прикрият престъпленията.  

Д-р Даниела Беличовска от дискусионен клуб „Свободна България“ разказа, че хора от клуба са посетили Луковитско, къзето свидетели разказват за камионите с полуживи хора.  

По думите ѝ, за шестгодишното съществуване на клуба неговите членове са открили карти на масови гробове, както и предсмъртни писма – в голяма част от тях основното послание е едно и също: не ни забравяйте, разкажете за нас.

Фоторепортерът Цветан Томчев припомни за интервю с Мирчо Спасов (една от най-зловещите фигури от лагерите на смъртта), взето от Атанас Мандаджиев при уговорката не всичко да бъде публикувано. Пред него Спасов признава, че само за 100 дни в „Славянска беседа“ (още едно от мракобесните места по време на терора) всяка вечер са докарвани по 10-15 камиона  с хора, които след мъченията са извозвани на различни места, за да умрат. Само за около 100 дни така са намерили смъртата си между 15 и 20 хиляди души.

На форума беше представен доклад от Борислав Скочев с разтърсавщи факти за лагера „Белене“ на остров Персин. Лагерниците, които са умирали вследствие на мъченията, са били захвърляни на съседния остров Магареца, а често и на самия Персин. Става дума за хиляди тела, които са били разкъсвани от дивите прасета и буквално оглозгвани до кости.

Евродепутатът Андрей Ковачев посочи, че комунистически лидери като Вълко Червенков, Георги Димитров и всички останали са част от българската история, трябва да бъдат в историята и да се учи за тях, но не е морално да имаме всяко централно обществено място артефакти на престъпния комунистически режим. „Ако не предаваме обективно историята на нашия народ, то ще изгубим следващите поколения и те ще станат жертва на една носталгия по престъпния комунистически режим“, категоричен е той.

Ковачев  призова да не забравяме, че комунизмът не е тема от миналото, която няма значение, а напротив – има огромно значение.

„Като воденичен камък тежи на шията на България, че ние не можем да се отървем от комунистическия прочит на историята“, подчерта той. 

"Не може да се покрива с мълчание това, което е било в България, а трябва да се знаят всички дупки, в които са заравяни жертвите на комунистическия режим, всички концентрационни лагери", добави евродепутатът.

На конференцията беше изказана идеята да се поставят паметници на местата, където са открити масови гробове на жертви на комунистическия терор.

Проектът „Историческа памет“ събира информация за зверствата на комунизма, за да не бъде изгубена истината за този мрачен период от българката история.