За 37-ми път СДС в Ловеч организира днес шествие-поклонение в памет на жертвите на комунистическият лагер край града, станал печално известен като „Слънчев бряг“.

Шествието събра граждани, представители на местния Съюз на демократичните сили, негови привърженици от страната, както и местни политически лица от ГЕРБ, пише desebg.

Множеството традиционно извървя разстоянието от центъра на гр. Ловеч до каменната кариера на бившия концлагер, разположен вдясно от пътя Ловеч-Троян, малко преди отбивката за село Хлевене.

Пред емблематичната скала с паметните плочи, на която след края на комунистическата система се издига кръст, бе отслужена панихида в памет на жертвите от свещенослужители от Ловчанската епархия.

Лидерът на СДС Румен Христов, който лично присъства на възпоменанието, призова младите хора да не забравят черните страници на комунистическия режим и никога да не допуснат в България отново да има преследване на инакомислието, репресии и терор. Сайтът desebg.com припомня историята на концлагера.

Създаването на Трудовата група край Ловеч

Лагерът е създаден по предложение на министъра на вътрешните работи ген. Георги Цанков със знанието на Политбюро на ЦК на БКП след закриването на концлагера „Белене“ през август 1959 г. в архивните документи е посочен като „Трудова група“ – Ловеч към поделение 0789 на МВР.

Първоначално от задържаните за криминални прояви лагеристи в „Белене“ са прехвърлени 166 рецидивисти, за които министър Цанков заявява пред Политбюро, че ще ги „превъзпитават“ през тежък физически труд на една каменна кариера край гр. Ловеч.

Много скоро обаче новият лагер край Ловеч обаче е напълнен с хора, задържани по политически причини – бивши депутати от БЗНС, музиканти, актриси, лекари, адвокати, лица, упражняващи частна дейност и други.

Режимът в лагера

Почивка се е разрешавала само на обяд за един час. Товаренето на влаковата композиция е извършвана за 5-10 мин. Дневната норма за мъжете е била между 8-20 куб. м. камъни. Всичко се е извършвало на бегом.

Храната обикновено се е била постна и предимно от зеленчуци – цвекло, зеле, спанак, бобена чорба, сутрин – студен чай с парченце мармалад. Дневната дажба от хляб е била около 700 гр. и се е давала наведнъж вечер като се е изяждала веднага.

Къпането е ставало само в неделя в близката р. Осъм. Лагеристите са обличани в стари войнишки дрехи, били са въшлясали, а в бараките не е могло да се спи от дървеници и други паразити.

Повече от година не е имало никакво лекарско обслужване. Женската част от лагера е преместена на каменна кариера край с. Скравена, Ботевградско през 1961 г.

Бившият лагерист Нено Христов от с. Изворово, Старозагорско, свидетелства:

„Никога през живота си не бях виждал гнойни рани по телата на хората, в които имаше червеи. Единственото нещо, което можеше да се направи бе да помолиш близките да уринират върху раните по гърбовете, за да заздравеят, други средства нямаше...”

Жестоките указания на Мирчо Спасов, дясна ръка на Живков в МВР-ДС

Писмени разпореждания за режима в лагера не са давани. Ръководството на лагера действа по устни указания на зам.-министъра на вътрешните работи ген. Мирчо Спасов, отговарящ за създаването и функционирането на концлагера, който е един от най-приближените на първия секретар на БКП Тодор Живков в МВР-ДС.

Началникът на лагера Петър Гогов признава през 1990 г.: „Нормативни документи нямаше. Всичко се изпълняваше по устни заповеди на Мирчо Спасов”.

Най-малко 1500 души минават през „Слънчев бряг“, не по-малко от 151 души загубват живота си

За съществуването си до април 1962 г. през лагера преминават над 1500 души, а след промените военна прокуратура установява, че 151 лагеристи са намерили смъртта си в него.

Труповете на жертвите не са връщани на близките, а със секретни указания е нареждано да бъдат извозвани до „Белене”, където специално определен за целта затворник от затвора, функциониращ на мястото на бившия лагер, е заравял тленните останки на остров Предела, съседен на до големия остров „Персин”, където през 1949 г. БКП създава лагера „Белене“, а от 1953 г. съществува и затвор.

Запазените архивни документи разкриват, че в лагера „Слънчев бряг” са въдворявани оцелели от комунистическите репресии бивши депутати земеделци, търговци, адвокати, музиканти и актриси, както и обикновени селяни, отказали да влязат в ТКЗС.

Бягство от лагера, довежда до закриването му

Лагерът е щял да функционира още дълго време, ако не е било едно бягство на лагеристи от него, които са заловени при опит да напуснат нелегално страната. В хода на разследването те свидетелстват пред разследващите органи, че са избягали от убийствата в лагера край Ловеч. Случаят е докладван по-нагоре и стига до Политбюро.

Специална комисия, оглавявана от членът на Политбюро Борис Велчев, потвърждава нечовешкия режим в лагера, придружен с всекидневни побоища и случаи на убийства на лагеристи.

На тайно съвещание на Политбюро през април 1962 г. Тодор Живков нарежда „лагерът да се закрие без да се шуми”.

Ръководството на Трудовата група е порицано с партийни наказания, а главният отговорник Мирчо Спасов е разкритикуван от Живков за престараване, но в същото време е определен от него като много верен на партията „златен човек” и не само не е наказан освен с партийно „мъмрене”, но и е издигнат във властта за завеждащ отдел „Задгранични кадри” в ЦК на БКП.

Разкритията след 1989 г.

Назначената през 1990 г. от военната прокуратура независима лекарска експертиза констатира потресаващи факти за положението в лагера „Слънчев бряг”:

„Лагеристите не са имали възможност да говорят помежду си, да поддържат контакт с външния свят, да предявяват претенции и оплаквания, да запазят личното си достойнство и самочувствие на човешки същества. Още при постъпването в лагера, както и по време на целия престой в него, повечето от тях са били жестоко и в повечето случаи безпричинно бити с тояги и гумени маркучи... Условията на живот са носили известен белег на неоправдан садизъм.”

През 1990 г., след промените, престъпленията в лагера край Ловеч изплуват с пълна сила и военната прокуратура образува следствие по случая.

От БСП опитват да замажат престъпленията

През март 1990 г., малко преди БКП се преименува в БСП, Петър Младенов – председател на Държавния съвет и генерален секретар на БКП, отива на каменната кариера на лагера край Ловеч, за да открие паметта плоча за жертвите.

Там обаче е посрещнат от местни привърженици на опозицията и граждани на Ловеч с плакат „Убийците се връщат на местопрестъплението”, които протестират срещу използването на жертвите на комунистическия режим от негови представители, които след промените се опитват да си пришият с лека ръка с такива единични жестове някаква „демократичност” пред обществото.

Първото поклонение на каменната кариера

На 23 март 1990 г. местната организация на СДС инициира първото поклонение на мястото на каменната кариера на бившия лагер.

Оттогава без прекъсване всяка следваща година през месец март демократичната общност в Ловеч и района участва в превърналото се в традиция шествие поклонение от центъра на града до каменната кариера, където свещеници от Ловчанската митрополия отслужват панихида в памет на жертвите.

От името на репресираните върху скалите на кариерата са поставени две плочи в памет на жертвите в лагерите, а на най-високата скала – кръст.

В подножието на скалите под лагера, в близост до шосето Ловеч-Троян, е поставена и плоча в памет на жертвите на лагерите и от Ловчанската митрополия.