Звездата на Давид е емблемата на "златната" Брациговска строителна школа на Кольо Фичето

„Когато си добър в занаята, теб те търсят навсякъде, а след тебе остава добро или пак те търсят“, казва за майсторите от Брациговата школа, Петър Донов, директор на Регионалния исторически музей в Брацигово.

„Историята на Брациговата школа е дълга, а нейното начало е поставено от наши предци придошли от Западна Македония“, заяви в интервю за БГНЕС Донов.

По неофициални данни началото й е положено през 1791 година. Школата се развива главоломно и поставя основите на много от най-значимите сгради в Османската империя, на територията на днешна България.

Запазена марка е строителството на множество православни храмове от камък. Тяхно дело са Рилският манастир, най-голямата възрожденска църква „Св. Богородица“ в Пазарджик, катедралният храм „Св. Неделя“ в София, който е унищожен при атентата от 1925 г. Освен храмовете и манастирите брациговските дюлгери са съградили и много важни инфраструктурни съоръжения за времето си като мостът на Кресна (1864 г.) и крепостта в град Силистра.  

Едни от възпитаниците на школата е най-прочутият ни строител, архитект и скулптор от възрожденската епоха – Кольо Фичето. Той е поставил „златните“ основи на многоженство мостове на територията на България и тогавашната Османска империя. Негово дело са и безбройни строежи на църковни храмове в Княжество България, като едно от най-известното му произведение е мостът при Бяла над р. Янтра.

Друг възпитаник на школата е бил талантливият майстор Иван Боянин (1818-1877 г.) с прякора „Ване Садилото“. Негово дело са мостът над р. Струма, църквата „Св. Неделя" в София (1856 г.), църквата при девическия манастир в Калофер (1862 г.) и множество къщи в Пловдив, Пазарджик, Сливен, Карлово, Одрин и други.

Боянин е бил чест посетител в Цариград и много уважаван от османската власт.

„Тези наши майстори са били наистина страхотни. Възлагали са им работа от Рила до Одрин и от Стара планина до Родопите“ , разказва с уважение Петър Донов.

В периода до Освобождението, майсторите са работили с камък. След Освобождението традициите са запазени и тук е създадено прочутото Каменоделско училище.

Майсторите от Брацигово са търсени и желани строители. Те се включват в изграждането на едни от най-монументалните сгради. Построени от техните златни ръце са бившият Партиен дом, където днес се помещава парламентът. Славата им на строители напуска пределите на България и стига чак до далечна Монголия, а в бившия Съветски съюз те участват в строителството на прочутата сграда на СИВ в Москва.

„Когато се правят такива солидни, представителни сгради в една държава, се търсят най-добрите майстори“, разказва Петър Донов.

Интересен факт е, че майсторите  от школата са имали свой таен език, по подобие на италианските строители и общества в Италия. В него са били включени албански, гръцки, италиански и български думи. „Този език в бил ползван от майсторите, които са попаднали в затворите след потушаването на Априлско въстание през 1876 г., защото много от турците са знаели български“, пояснява Петър Донов.

Смята се, че звездата на Давид е станала емблема на майсторите от школата. Първият такъв знак е бил поставен на 7 юли 1791 г. на чешма, построена от тях. |БГНЕС