Представете си свят, който изглежда замръзнал, безжизнен и белязан от древен сблъсък, който му е придал зловещия вид на "Звездата на смъртта" от "Междузвездни войни". Точно така изглежда Мимас – най-малката от големите луни на Сатурн. Но последните научни открития преобръщат представите ни, предполагайки, че под тази привидна пустош може да се крие нещо невероятно – огромен, "новородена" течен океан.

Загадката на гладката повърхност
За разлика от други океански светове като луните Европа (на Юпитер) и Енцелад (също на Сатурн), чиито повърхности са набраздени от пукнатини, издаващи вътрешна активност, Мимас изглежда измамно спокоен. "Когато гледаме Мимас, не виждаме нищо от нещата, които сме свикнали да виждаме при един океански свят", казва Алиса Роден, планетарен учен от Югозападния изследователски институт (SwRI).

Именно тази липса на очевидни белези дълго време караше учените да отписват Мимас като потенциален дом на течна вода. Но данните от космическия апарат "Касини" на НАСА разказват съвсем различна история.

Космическият апарат "Касини" е една от най-успешните междупланетни мисии в историята, съвместен проект на НАСА, Европейската и Италианската космически агенции. В продължение на 13 години (от 2004 до 2017 г.) той обикаляше Сатурн, правейки революционни открития – от спускането на сондата "Хюйгенс" на Титан, разкрила свят с реки от метан, до откриването на гейзерите и скрития солен океан на друга луна – Енцелад. Именно благодарение на неговите детайлни измервания днес учените преразглеждат всичко, което знаеха за Мимас.

Как се ражда един океан?
Учените смятат, че ако Мимас е имал океан при формирането си, той отдавна е замръзнал. Сегашният предполагаем океан е нещо ново, родено от космически танц.

Гравитационен масаж: В даден момент от последните 10-15 милиона години (което е само миг в космически мащаб), нещо е "ритнало" Мимас в по-елипсовидна орбита около Сатурн.
Приливно нагряване: Тази промяна е накарала гравитацията на газовия гигант да "мачка и разтяга" луната много по-интензивно. Този процес, наречен приливно нагряване, е генерирал достатъчно топлина, за да разтопи леда отвътре навън.
Временно явление: С течение на времето орбитата на Мимас бавно се завръща към кръгова форма. Когато това стане, приливното нагряване ще спре и новороденият океан бавно ще започне да замръзва отново.

Кратерът "Хершел" – ключът към разгадаването
Гигантският кратер Хершел, който придава на Мимас вида на "Звездата на смъртта", се оказва ключов пъзел в тази загадка. Формата на кратера и особено централният му връх издават в какво състояние е бил ледът по време на сблъсъка.

Ако ледът е бил твърд като скала: Ударът е щял да създаде кратер без централен връх.
Ако под леда е имало океан: Ударът е щял да пробие кората, изхвърляйки вода, която е твърде "отпусната", за да формира такъв остър връх.
Симулациите показват, че кратерът Хершел се е формирал в един много специфичен момент – точно когато Мимас е бил "на ръба" на топенето. Ледът е бил достатъчно пластичен, за да позволи образуването на върха, но не и напълно разтопен. "Трябва да е бил точно в преломната точка", казва планетарният учен Адийн Дентън.

Мисия към скрития океан?
Откритието превръща Мимас в една от най-интригуващите цели за бъдещи космически мисии. Учените вече моделират къде ледената кора може да е най-тънка – идеалното място за бъдещ апарат, който да "надникне" под повърхността и да потвърди окончателно съществуването на този скрит, млад океан. Макар задачата да е трудна, възможността да открием нов воден свят в нашата Слънчева система е твърде вълнуваща, за да бъде пропусната.